Докога? Медийните еничари посегнаха на знамето и достойнството на България
На 20 април България се поклони пред величието на Априлци, само че формалните медии избраха пътя на операцията и нихилизма. Докато народът празнуваше органично, телевизионните студия се трансфораха в естрада за „ специалисти “, чиято цел е да трансфорат триумфа в неуспех, а героите – в жертви на личните си водачи. Анализ на един медиен разгром.
20-ти април - един прелестен ден, в който се нагледахме на цъфнала пролет и радостна младост. „ Слава на Априлци! “ се носеше отвред - от учебни дворове, от площади и улици, от паркове и градини, от баирите над селата-легенди, където се възстановяваха събитията отпреди 150 години. Народът самичък с една мизерна интервенция на властимащите си отпразнува великия празник.
Така беше на всички места, с изключение на в нашите медии макар предварителните им възторжени поръчки. Сутринта още, вместо за „ Добро утро “ водещите да ни поздравят с наподобяващото на тоя ден „ Слава на Априлци “, започнаха да ни изброяват числата от изборите. Все едно ни е настигнала някаква изключителна, изненадваща и витално значима вест, все едно не беше ясно и за последния евроромантик, макар че не си го признаваха, какъв ще е резултатът от изборите. Какъв ще е отговорът на хората, на които им писна от статуквото. Как не се заекнаха нашите телеентусиасти да си скършат поръчковите слова и да извърнат лице с половин дума най-малко към в действителност новината на деня - 150 години от Априлското въстание.
Както и при Левски бяха натрупали из телевизионните и радио-студия подбрани специалисти и историци, готови да ни вкарат в „ настоящата “ трактовка на събитията, като се стараят да не пресекат „ правата “ линия. От един прочут и почитан историк, бих споделил, напълно ненадейно и не на място чухме, че съветската империя и нейните представители по нашата територия тогава за малко да спрат Априлското въстание. Друг пък новопръкнал се откривател на историческата материя взе на кантар да тегли дали в Батак по време на въстанието или в Стара Загора по време на руско-турската война са дадени повече жертви - с подсказания му намек, че отстъплението на съветските войски, а не жестокостта на турските поробители са отговорни за гибелта на мирните хорица. Друг прочут водещ на историческо студио по една телевизионна медия разгласи даже в анонса си, че ще се дискутира тематиката дали априлското въстание е „ неуспех или успех “. Помислете си единствено, даже предумишлено ги подреди - първо неуспех, а по-късно успех. Ей по този начин, без доста да мисли, ни забучи в главите гатанката, да се чудим Априлското въстание успех ли е било или неуспех. Нашето потомство от това време, към момента докосвало се до останалите тук там живи поборници, на които като деца връзвахме червени връзки, няма по какъв начин да се объркат. Младото потомство обаче, за които е адресиран слогана, ще паднат в клопката.
Дочакахме да чуем в преднамерено изявление и позицията на гуруто на историческите операции, който отвън своето предаване в допълнение реши да ни запознае със схващания си за Априлското въстание. Изреди маса „ разкрития “ най-много за злонамереното отношение на съветската империя към въстанието, за от не май къде пристигналата руско-турска война, изразяваща нападателните упоритости на съветската империя. Все неща, които все по-често ги чуваме през последно време – рискови признаци на желание за пренаписване на историята. Само можем да предположим до къде ще стигнат нещата по време на идния празник на Освобождението.
Абсолютен връх в историческите занимания по малките екрани бе маркиран тъкмо в средата на този заветен ден, по времето на всенародните празненства. Изразител на новите ветрове в оценка на събитието стана едно известно телевизионно предаване по националната ни телевизия, за което се твърди, че съставлява културата на страната ни. Поканена беше една новомислеща историчка, професор, която трябваше да показа книгата си отдадена на героите от Априлското въстание. На прицел този път беше взета, няма да повярвате, Райна Княгиня. От многословното, пообъркано като словоред изложение на въпросната професорка фенът научи неповторими обстоятелства, които без подозрение граничат с паранормална изява на комплексирано отношение към историческата просвета. Оказва се, че Райна Княгиня е била застрашена с ликвидиране от Бенковски и по този начин принудена да ушие знамето на въстаниците. Нещо повече, по-късно по същия метод е била накарана да се качи на кон облечена във въстанически облекла и да носи въпросното знаме срещу волята си. След това даже бяха показани две фотографии, направени през 10 години, където тя, още веднъж евентуално срещу желанието си, е снимана със знамето и държейки револвер в ръка. Както хората са я запомнили - като икона от Априлското въстание. Тук авторката на книгата, въпросната професорка се спря задълбочено на обстоятелството, че нашата Княгиня не държи револвера както прилича, един тип не й се нрави да е с револвер в ръка. Обърна се внимание и на типа й, който се видял на професорката доста умърлушен, като на човек който без ненаситност се е изправил пред фотографа.
Слуша и гледа човек всичкото това, искрено казано, съвсем с омерзение, само че, както нормално се случва, тъкмо тогава се демонстрация едно нездраво любознание, да се види до каква степен. Накрая се стигна до там, че Райна Княгиня, въпросната застрашена от Бенковски и с отвращение взела участие във всичките тези неща, е поискала поборническа пенсия. Дори и намек не беше изработен за това, за какво ще желае човек поборническа пенсия за нещо, което в схващане му е останало като неприятен спомен на насила, на опасност за живота. След това като добавка, като нужния детайл „ новост “ беше упоменато, че нейните 3-ма сина са били убити къде със съд, къде без съд безусловно принудително.
Всеки който желае може да види въпросното предаване и самичък да добие персонални усещания от това рисково историческо, поръчково мероприятие. Май ще е добре и професорката да си го пусне и да се прекръсти. А мимоходом да поразшири информацията си за убитите синове на Райна Попгеоргиева и да си обясни за какво се е случило, заради какви техни подвизи в спокойно време ги е споходила тази поличба.
Лесно е да се каже „ Бог им е арбитър! “ В случая това с нищо няма да повлияе на тяхното отношение към великия ни празник.
20-ти април - един прелестен ден, в който се нагледахме на цъфнала пролет и радостна младост. „ Слава на Априлци! “ се носеше отвред - от учебни дворове, от площади и улици, от паркове и градини, от баирите над селата-легенди, където се възстановяваха събитията отпреди 150 години. Народът самичък с една мизерна интервенция на властимащите си отпразнува великия празник.
Така беше на всички места, с изключение на в нашите медии макар предварителните им възторжени поръчки. Сутринта още, вместо за „ Добро утро “ водещите да ни поздравят с наподобяващото на тоя ден „ Слава на Априлци “, започнаха да ни изброяват числата от изборите. Все едно ни е настигнала някаква изключителна, изненадваща и витално значима вест, все едно не беше ясно и за последния евроромантик, макар че не си го признаваха, какъв ще е резултатът от изборите. Какъв ще е отговорът на хората, на които им писна от статуквото. Как не се заекнаха нашите телеентусиасти да си скършат поръчковите слова и да извърнат лице с половин дума най-малко към в действителност новината на деня - 150 години от Априлското въстание.
Както и при Левски бяха натрупали из телевизионните и радио-студия подбрани специалисти и историци, готови да ни вкарат в „ настоящата “ трактовка на събитията, като се стараят да не пресекат „ правата “ линия. От един прочут и почитан историк, бих споделил, напълно ненадейно и не на място чухме, че съветската империя и нейните представители по нашата територия тогава за малко да спрат Априлското въстание. Друг пък новопръкнал се откривател на историческата материя взе на кантар да тегли дали в Батак по време на въстанието или в Стара Загора по време на руско-турската война са дадени повече жертви - с подсказания му намек, че отстъплението на съветските войски, а не жестокостта на турските поробители са отговорни за гибелта на мирните хорица. Друг прочут водещ на историческо студио по една телевизионна медия разгласи даже в анонса си, че ще се дискутира тематиката дали априлското въстание е „ неуспех или успех “. Помислете си единствено, даже предумишлено ги подреди - първо неуспех, а по-късно успех. Ей по този начин, без доста да мисли, ни забучи в главите гатанката, да се чудим Априлското въстание успех ли е било или неуспех. Нашето потомство от това време, към момента докосвало се до останалите тук там живи поборници, на които като деца връзвахме червени връзки, няма по какъв начин да се объркат. Младото потомство обаче, за които е адресиран слогана, ще паднат в клопката.
Дочакахме да чуем в преднамерено изявление и позицията на гуруто на историческите операции, който отвън своето предаване в допълнение реши да ни запознае със схващания си за Априлското въстание. Изреди маса „ разкрития “ най-много за злонамереното отношение на съветската империя към въстанието, за от не май къде пристигналата руско-турска война, изразяваща нападателните упоритости на съветската империя. Все неща, които все по-често ги чуваме през последно време – рискови признаци на желание за пренаписване на историята. Само можем да предположим до къде ще стигнат нещата по време на идния празник на Освобождението.
Абсолютен връх в историческите занимания по малките екрани бе маркиран тъкмо в средата на този заветен ден, по времето на всенародните празненства. Изразител на новите ветрове в оценка на събитието стана едно известно телевизионно предаване по националната ни телевизия, за което се твърди, че съставлява културата на страната ни. Поканена беше една новомислеща историчка, професор, която трябваше да показа книгата си отдадена на героите от Априлското въстание. На прицел този път беше взета, няма да повярвате, Райна Княгиня. От многословното, пообъркано като словоред изложение на въпросната професорка фенът научи неповторими обстоятелства, които без подозрение граничат с паранормална изява на комплексирано отношение към историческата просвета. Оказва се, че Райна Княгиня е била застрашена с ликвидиране от Бенковски и по този начин принудена да ушие знамето на въстаниците. Нещо повече, по-късно по същия метод е била накарана да се качи на кон облечена във въстанически облекла и да носи въпросното знаме срещу волята си. След това даже бяха показани две фотографии, направени през 10 години, където тя, още веднъж евентуално срещу желанието си, е снимана със знамето и държейки револвер в ръка. Както хората са я запомнили - като икона от Априлското въстание. Тук авторката на книгата, въпросната професорка се спря задълбочено на обстоятелството, че нашата Княгиня не държи револвера както прилича, един тип не й се нрави да е с револвер в ръка. Обърна се внимание и на типа й, който се видял на професорката доста умърлушен, като на човек който без ненаситност се е изправил пред фотографа.
Слуша и гледа човек всичкото това, искрено казано, съвсем с омерзение, само че, както нормално се случва, тъкмо тогава се демонстрация едно нездраво любознание, да се види до каква степен. Накрая се стигна до там, че Райна Княгиня, въпросната застрашена от Бенковски и с отвращение взела участие във всичките тези неща, е поискала поборническа пенсия. Дори и намек не беше изработен за това, за какво ще желае човек поборническа пенсия за нещо, което в схващане му е останало като неприятен спомен на насила, на опасност за живота. След това като добавка, като нужния детайл „ новост “ беше упоменато, че нейните 3-ма сина са били убити къде със съд, къде без съд безусловно принудително.
Всеки който желае може да види въпросното предаване и самичък да добие персонални усещания от това рисково историческо, поръчково мероприятие. Май ще е добре и професорката да си го пусне и да се прекръсти. А мимоходом да поразшири информацията си за убитите синове на Райна Попгеоргиева и да си обясни за какво се е случило, заради какви техни подвизи в спокойно време ги е споходила тази поличба.
Лесно е да се каже „ Бог им е арбитър! “ В случая това с нищо няма да повлияе на тяхното отношение към великия ни празник.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ