Как СССР се опита да унищожи петролната индустрия на САЩ с едно водорасло
На 20 април 2010 година нефтената платформа Deepwater Horizon експлодира в Мексиканския залив, разливайки 780 милиона литра нефт в океана. Петното се простира на 75 000 квадратни километра. Многобройни доброволци, природозащитници и експерти прекарват месеци безрезултатно в разчистване на следствията от бедствието, без да знаят, че от руско време съществува биоремедиатор, кадърен да реши казуса.
Мехурчестото кафяво водорасло (fucus vesiculosus) е познато на човечеството от антични времена: учените считат, че е на най-малко 3 милиона години. То населява студените северни морета и точно оцеляването му в сурови условия придава на водораслото неповторимите му свойства. Фукусът от дълго време се употребява като лечебно средство, само че най-интересната му изгода е открита инцидентно.
През 1986 година руски танкер е развален в Баренцово море, което води до разлив на мазут - петролен артикул. Замърсяването не е отстранено незабавно: водолази стартират да изследват региона месец след случая. Представете си изненадата им, когато откриват извънредно гъсти растения от мехурчесто водорасло на мястото на разлива! Това макар обстоятелството, че множеството други растения, да не приказваме за водните животни и рибите, са умрели. Но водораслите явно процъфтяват.
Биологът Михаил Воскобойников от Мурманския морски институт е впечатлен от сполучливото размножаване на водораслите в регион, нечист с нефтопродукти, и стартира да организира опити. Оказва се, че нефтът работи като тор за водораслите, въпреки и индиректно. В симбиотична връзка с най-малко три типа нефтоокисляващи бактерии, които разграждат въглеводородите до органични киселини, тези водорасли могат да всмукват всичко, което остава след разграждането на нефта, като в подмяна обезпечават на бактериите нужния им О2.
И това не е всичко. Само един квадратен метър растящи водорасли, при температура на водата от 10 градуса по Целзий, е в положение да преработи от 4 до 6 кг нефтопродукти за две седмици. Ако температурата се увеличи до 20 градуса, процесът на преправка е два пъти по-бърз.
Строго секретно
Откритието е неотложно докладвано на “висшите ” управляващи. Дискусиите на високо равнище обаче дават напълно друг резултат от упования на Воскобойников и неговите сътрудници. През 1987 година Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изцяло засекретява по-нататъшните проучвания на водораслото. И с съображение: руското държавно управление възнамерява да сътвори “мощен ” вариант на гъбичката фукус, който изцяло да погълне цялата нефтена инфраструктура в Съединените щати. В идеалния случай това ще се реализира за не повече от 6 месеца. Планът е “модерното ” биологично оръжие безшумно да се вкара в американските пристанища. Водораслите, въпреки и незабележителни и неразличими от своя “див ” предходник, могат да улеснят разпространяването на бактериите и те постепенно да гълтам метала и пластмасата, от които са направени нефтените рафинерии и танкерите на “враговете на Съюз на съветските социалистически републики ”.
Проектът е толкоз конфиденциален, че документите за него са “изгубени ” по време на разпадането на Съюза, а някои са открити едвам през 2011 година. Д-р Воскобойников обаче разказва проучванията си върху “немодифициран ” фукус като неутрализатор на нефтени разливи през 2004-2007 година Ефективността на гъбичката за филтриране на вода в северните морета е потвърдена от модерни проучвания, само че какво се знае за топлите райони?
Тъмната страна на държанието на фукуса е открита изцяло инцидентно. Горещото лято на 2018 година провокира несъразмерен напредък на водорасли в Балтийско море. Когато биомасата на фукуса доближава 10 милиона тона, водораслите стартират да умират и да гният. Когато умира, фукусът отделя големи количества диметилсулфид, отровен газ, който мирише на развалено зеле. Процесът на разложение лишава над 68 000 квадратни километра вода от О2, което води до гибелта на 70-85% от водните организми. Там, където водораслите порастват покрай плажове, хората също страдат: Полша и Германия оповестяват за най-малко 15 отравяния с газ.
В наши дни
Днес доста страни по света организират опити с фукус. Например, през 2019 година SpaceX доставя проби на Международната галактическа станция. Резултатите от това в началото секретно изследване бързо стават обществено известни. Водораслите, сложени в галактическата станция, освен оцеляват във вакуума, температурните съмнения от -120 до +120 градуса по Целзий и радиацията, само че и не престават да се развъждат.
С подобен мощен инструмент за трансформиране на света към нас обаче, не трябва да забравяме заплахите от неговата корист. През 2012 година вариант на генетично модифицирани водорасли Fucus е откраднат от френска биолаборатория. Извършителите, евентуално сходно на руската номенклатура, възнамеряват да употребяват водораслите, с цел да унищожат задгранични ресурси от нефт и метали, само че явно не съумяват да ги употребят вярно. Модифицираният вариант е открит едвам през 2019 година край крайбрежията на Норвегия. По това време водораслите, растящи пет пъти по-бързо от своя първообраз даже в студени води, изместват над 80% от локалните типове.
Но какво щеше да стане, в случай че модификацията на фукуса се беше получила по първичния проект на Съюз на съветските социалистически републики? Ами в случай че водораслите се бяха “съгласили ” да обхванат петролните ресурси и кораби? Учените споделят, че това щеше да завърши доста бързо. След като унищожат целия нефт и металите, бактериите, съжителстващи с фукуса, скоро щяха да преминат към по-достъпен и хранителен източник - човешкото тяло.
Инфо: " Труд "
