На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На 20 април 1984г., към 18.30, Христо Проданов стига самичък на Еверест и с това става първият българин, стъпил на най-високата точка на планетата. Той прави това самичък, без кислороден уред и от най-трудния маршрут - западния (непалски) скат.
От българския лагер обаче стартират да се тревожат, тъй като времето напредва, а Проданов няма съоръжение на спи навън. Започва невиждана избавителна акция, основател на която е Людмил Янков. Той жертва личния си късмет да качи Еверест и подлага на риск живота си, като преодолява за рисково малко време доста огромна денивелация. За страдание, не открива Проданов и прекарва нощта на 21 април навън. В резултат на измръзванията от тази нощ са ампутирани фаланги от ръцете му.
Христо Проданов умира на втурване от Еверест - на 22 април. Людмил Янков посвещава това стихотворение на приятеля си:
Цената на фантазията
Не питай за цената на фантазията -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я постоянно напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, в никакъв случай не спирай,
мечтай за насладата, за хубостта.
С екстаз и боязън, с религия в чудесата -
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на фантазията.
От българския лагер обаче стартират да се тревожат, тъй като времето напредва, а Проданов няма съоръжение на спи навън. Започва невиждана избавителна акция, основател на която е Людмил Янков. Той жертва личния си късмет да качи Еверест и подлага на риск живота си, като преодолява за рисково малко време доста огромна денивелация. За страдание, не открива Проданов и прекарва нощта на 21 април навън. В резултат на измръзванията от тази нощ са ампутирани фаланги от ръцете му.
Христо Проданов умира на втурване от Еверест - на 22 април. Людмил Янков посвещава това стихотворение на приятеля си:
Цената на фантазията
Не питай за цената на фантазията -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я постоянно напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, в никакъв случай не спирай,
мечтай за насладата, за хубостта.
С екстаз и боязън, с религия в чудесата -
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на фантазията.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ