На 20 април 1984 г. българският алпинист Христо Проданов докладва

На 20 април 1984 година българският планинар Христо Проданов рапортува по радиостанцията от Еверест: „ Аз съм на върха. ” Часът е 18:15 ч. Изтощителното самотно нанагорнище е траяло 12:30 ч. Проданов стои горе 33 минути. Може би е почивал. Или се е опивал от гледката, разкрила се на залез от „ Покрива на света ”. Или е решавал по кой път да слезе, тъй като не потегля по планувания път през коридора (коридор) Хорнбайн, а по Западния гребен („ Жестокия път ”), по който се е изкачил. Той не оживя, с цел да опише.

Инженер-химикът Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Той е първият българин, стъпил на Осемхилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 година и първият българин изкачил връх Еверест; четвъртият човек в света, изкачил се самичък, тринадесетият човек, съумял да доближи до върха без кислороден уред и то по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) скат, именуван още „ Жестокия път “. Изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - връх за този маршрут. Пак той е алпинистът преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха. Освен това Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест още през април, което е прекомерно рано за нормалните офанзиви на върха.

За тази българска експедиция на Еверест се заговорва незабавно след учредяването на Българския планинарски клуб на 19 ноември 1929 година Но това става допустимо едвам през 1984 година, като България е едвам 19-та страна, която изпраща свои представители на най-високия връх на планетата.

Българската Хималайска експедиция е в състав:
Аврам Аврамов – лидер, доктор Стайко Кулаксъзов – доктор на групата и алпинистите: Христо Проданов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков.

След към месец подготовка идва време за нанагорнище на върха. Аврам Аврамов предлага в първата атакуваща върха взаимозависимост да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Христо не приема това решение и лидерът на групата дава единодушието си Христо да катери единствено с шерпа си Джоуaнг Ринджи.

Проданов е запазен към кислородната инсталация. Вече е правил няколко изкачвания без О2 и със единодушието на доктора на експедицията е решено да направи опит за нанагорнище без О2. Никой различен от експедицията не изявява такова предпочитание. Шерпът на Христо също избира да се катери без О2.

На 19 април Христо и Ринджи построяват “Лагер 5” на 8120 м. и нощуват в него. Нагоре от лагера този сезон още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и обезпечен на избрани места с парапети. Това понижава възможностите за триумф.

В 2:30 ч. на 20 април радистът на експедицията от базовия лагер 4 разсънва Христо и Ринджи. В 5.45 ч. Христо оповестява, че потеглят към върха.

В 9 ч. Христо оповестява, че Ринджи не е в положение да продължи и че ще се изкачи нагоре самичък. От този миг нататък цели 7 часа неговата радиостанцията мълчи. После идва позвъняването, че е на върха.

В 18:48 ч. той рапортува по радиостанцията: “Взех малко късче от знамето. Започвам слизането.” След 2,5 часа още веднъж се обажда: ”Стъмни се към този момент, стана доста късно. Не желая да пожертвам и ще диря място да преспивам.”

На 21 април Проданов е към този момент трето денонощие без О2 над 8000 м. В 10:24 ч. рапортува: “Аз... тук… над огромния сив купен…” Едва тогава излиза наяве, че той не е тръгнал по коридора Хорнбайн.

По това време от “Лагер 4” към Христо към този момент са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. В същото време групата на Иван Вълчев се движи сред лагер 3 и лагер 4. Иван оставя багажа си и внезапно щурмува нагоре. Ринджи и Джамбазов изостават – Людмил продължава да се изкачва.

В 19.45 ч. за финален път се чува радиостанцията на Христо. Метеорологичните условия се утежняват.

Най-близо до Христо Проданов на 21 април 1984 година доближава алпинистът Людмил Янков. Оставил раницата си, Людмил трескаво се изкачва, търси следи... Намира раницата на Христо, обаче него го няма. Катери Жълтия пояс, само че нощта към този момент го е настигнала... Там, самичък, без екипировка Людмил нощува навън на към 8500 м.

Въпреки гибелта на Христо Проданов е взето решение експедицията да продължи. На 8 май Методи Савов и Иван Вълчев потеглят с кислородни бутилки от “Лагер 5” да изкачват върха. Достигат го (60-то подред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, вземат решение да си създадат бивак.

На 9 май Кирил Досков и Николай Петков потеглят също от “Лагер 5” и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62-ро подред изкачване). Слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и дружно не престават надолу. Така четирима българи правят втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.

По случай 20-годишнината от първото българско нанагорнище на Еверест, през 2004 година бе проведена втора национална експедиция до Еверест. И този път планината прибра българин - Христо Христов изкачи върха без О2 и почина по време на слизане. В паралелна частна експедиция почина и племенничката на Христо Проданов – Мариана Масларова. В три експедиции до Еверест българите дават три жертви.

Най-важните достижения на Христо Проданов :

Осемхилядници:
Лхотце (8516 м) – 30 април 1981 година, соло, без кислород;
Еверест (8848 м) – 20 април 1984 година, соло без О2.
Седемхилядници
Пик Ленин (пик Кауфман) – 7134м. – 5 пъти;
Пик Комунизъм (пик Гармо) – 7495 м. – 2 пъти;
Пик Корженевска (7105 м) – 4 пъти;
Ношак в Афганистан (7492 м.
Алпите
Матерхорн (4471 м);
Гранд Жорас (4208 м);
Пти Дрю (3733 м);
Монблан (4807 м).

/По материали в интернет/