Държанка на Хитлер иска политикът Мошанов да я целува по български
На 20 април 1939 година Адолф Хитлер навършва 50 години.
До нападението над Полша на 1 септември остават единствено 107 дни, само че юбилеят на райхканцлера на Германия е отпразнуван по най-тържествен и обилен метод. От целия свят идват дарове и поздравления за Хитлер, написа
България е представлявана от ръководителят на Народното събрание Стойчо Мошанов. По разпореждане на българското държавно управление най-хубавите майстори в Панагюрище създават неповторим живописен килим персийски вид. Освен него, Мошанов подарява на юбиляря и картина от маслени бои на художника Борис Денев.
Мошанов има къси протоколни срещи с Хитлер и външния министър на Германия Йоахим декор Рибентроп. Българинът е поканен и на обилния коктейл, изтънчено спретнат за задграничните посетители.
В началото на тържеството на Стойчо Мошанов е показан новоназначеният немски пълномощен министър в София Ритхофен.
Нашият човек остава неприятно сюрпризиран от неугледния тип на немския посланик, само че несъмнено, дипломатично си замълчава.
В един миг самият Фон Рибентроп среща Мошанов с елегантно облечена красива брюнетка. Представя я като фройлан Елза декор Клюгер и дискретно се отдалечава, с цел да обърне внимание и на други посетители.
Стойчо Мошанов е френски ученик и не знае немски език. Остава прелестно сюрпризиран, откакто красивата жена стартира да приказва на френски. В дневника си той е записал: “Г-ца Елза декор Клюгер стартира с мен елементарен диалог на напълно верен френски език с прелестен бездънен алт, с умни огромни черни очи, втренчени в мене...”
Изглежда, българският ръководител на Народното събрание се е тормозил от близостта на красивата брюнетка, тъй като ѝ задава наивния и леко недипломатичен въпрос дали не е родственик на Фон Рибентроп.
Тя дава отговор с “не”, само че споделя за драмата на своето семейство. Баща ѝ бил офицер и е погубен по време на Първата международна война, когато тя била напълно дребна. Израства в интернат за военни сираци от благородни фамилии. Там научава френски и британски език.
Сега била чиновничка в Министерството на външните работи с сан на секретар. И в това си качество дружно с други свои колежки от министерството изпълнявали ролята на домакини. А може би по-точната дума е компаньонки, тъй като госпожицата кани Стойчо Мошанов да танцуват фокстрот.
“Още след първите стъпки почувствах, че ме води отвън водовъртежа на танцуващите към едно сепаре”, написа Мошанов в спомените си.
Девойката предлага да седнат, с цел да си отдъхнат, а като една същинска стопанка поръчва шампанско. И сякаш доброволно стартира да го разпитва за ранга и публичното му състояние. Само да не си помислите, че диалогът е ей по този начин - лаф да пада.
Може би с цел да “отпусне” кавалера си, германката споделя по какъв начин поради службата си във външното министерство има опция да се запознае с доста мъже, които идват в Берлин. И по какъв начин следила разликата сред мъжете от разнообразни националности в отношението им към дамите.
И в този смисъл била очарована от срещите и диалозите си с младия френски посланик Рене Алфант.
Оказва се, че единствено преди месец мосю Алфант бил в София в състава на френска делегация. Мошанов се среща с него и остава впечатлен от културния и с необятен взор върху сред интернационалните икономически благоприятни условия млад посланик. Българинът пита госпожицата какво е научала от господин Алфант.
“О! - кокетничи тя, - научих се да целувам по френски”
“И като произнесе тези думи някак си лукаво - разказва обстановката Мошанов, - секретарката от немското министерство на външните работи се наведе гальовно, сякаш ме молеше да ѝ покажа по какъв начин се целува по български.”
По-късно Стойчо Мошанов признава, че е чувал за елитния женски корпус на Фон Рибентроп, чиято съществена задача е да обезпечи приятното престояване на високопоставени посетители на Берлин. Но не вярвал в това, считал го небивалица на антихитлеристка агитация. Е, в този момент имал опция да се запознае с един същински боец от корпуса за “специална война”.
Но тези размисли са по-късно. А тогава патриархалният български политик Стойчо Мошанов погалил бащински черните къдрици на Елза и промълвил: “Бедно дете! Вие имате пред себе си един татко на три девойки, от които най-голямото е на ваша възраст. Мисля в този миг за вашия татко, умрял на полето на достойнството.”
Явно когато е писал тези редове, Стойчо Мошанов е бил превзет от особена патетика и романтика, тъй като продължава: “Моите наставнически думи бяха непредвидени за нея. Втренчено се загледа пред себе си, наведе глава и горещите ѝ сухи устни се допряха до ръката ми, върху която капнаха няколко сълзи, с които ороси незнайния гроб на своя татко и с които може би оплаква нещастието на сиромашкия си живот...”
Финалът е заслужен за мощно трагичен филм
Мошанов признава къде е виждал по-рано облика на Рибентроп. Видял го в лицето на сводник в едно от френските кабарета...
Стойчо Мошанов е политик от Демократическата партия. Племенник е на политика юрист Никола Мушанов.
Мошанов е спорна фигура в българския политически живот. Най-известен е с присъединяване си в сепаративните договаряния на България със съдружниците през 1944 година
Мошанов е роден през 1892 година в Дряново. През 1912 година приключва право в Екс ан Прованс, Франция. През 1919 година става член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. После я напуща и в интервала 1920-1923 година се причислява към Военната лига и масоните.
Любопитен факт за него е, че единствено 8 дни е министър на финансите
в държавното управление на Андрей Ляпчев. През 1938-1939 е ръководител на 24-ото нормално национално заседание. По време на Втората международна война е в легалната съпротива против ръководещите,но се разграничава от Отечествения фронт и неговата въоръжена партизанска битка.
На 8 август 1944 година министър председателят Иван Багрянов изпраща Стойчо Мошанов на значима дипломатическа задача в Анкара, Турция. Задачата му е да се срещне с британския дипломат Нячбъл Хюг Хюгесън и да изследва опцията България да излезе от Втората международна война.
На 30 август Мошанов отпътува за египетската столица Кайро, където е ситуирано средиземноморското командване на Съединени американски щати и Англия.
За времето на своята задача Мошанов връща няколко пъти мандата, който има от държавното управление. Той желае да бъдат направени промени в кабинета, в това число и на хора от остарялата съпротива. На 2 септември отхвърля мандата да подпише помирение от името на държавното управление на новия министър председател Константин Муравиев. В телеграмата си от 3 септември изрича неодобрение от състава на кабинета на Муравиев и желае съдействие със Съюз на съветските социалистически републики.
На 5 септември пълномощията му са доказани от държавното управление, само че той още веднъж не ги приема. На същата дата Съветският съюз афишира война на България и задачата му става безпредметна. Американският представител в договарянията в Кайро Карол Шанц допуска, че държанието на Мошанов е стимулирано от стремежи за политическо бъдеще при новия режим в България.
След 9 септември 1944 година Мошанов още веднъж влиза в Демократическата партия. На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище. На 27 април 1954 година е наказан на 40 месеца затвор по обвиняване, че е взел участие в преследването на антифашисти преди 9 септември 1944 година
По разпореждане на управлението на Българска комунистическа партия присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.
Въпреки интерниранията, пандизите и мъченията Стойчо Мошанов доживява до 83 години. Умира в София на 10 януари 1975 г.
До нападението над Полша на 1 септември остават единствено 107 дни, само че юбилеят на райхканцлера на Германия е отпразнуван по най-тържествен и обилен метод. От целия свят идват дарове и поздравления за Хитлер, написа
България е представлявана от ръководителят на Народното събрание Стойчо Мошанов. По разпореждане на българското държавно управление най-хубавите майстори в Панагюрище създават неповторим живописен килим персийски вид. Освен него, Мошанов подарява на юбиляря и картина от маслени бои на художника Борис Денев.
Мошанов има къси протоколни срещи с Хитлер и външния министър на Германия Йоахим декор Рибентроп. Българинът е поканен и на обилния коктейл, изтънчено спретнат за задграничните посетители.
В началото на тържеството на Стойчо Мошанов е показан новоназначеният немски пълномощен министър в София Ритхофен.
Нашият човек остава неприятно сюрпризиран от неугледния тип на немския посланик, само че несъмнено, дипломатично си замълчава.
В един миг самият Фон Рибентроп среща Мошанов с елегантно облечена красива брюнетка. Представя я като фройлан Елза декор Клюгер и дискретно се отдалечава, с цел да обърне внимание и на други посетители.
Стойчо Мошанов е френски ученик и не знае немски език. Остава прелестно сюрпризиран, откакто красивата жена стартира да приказва на френски. В дневника си той е записал: “Г-ца Елза декор Клюгер стартира с мен елементарен диалог на напълно верен френски език с прелестен бездънен алт, с умни огромни черни очи, втренчени в мене...”
Изглежда, българският ръководител на Народното събрание се е тормозил от близостта на красивата брюнетка, тъй като ѝ задава наивния и леко недипломатичен въпрос дали не е родственик на Фон Рибентроп.
Тя дава отговор с “не”, само че споделя за драмата на своето семейство. Баща ѝ бил офицер и е погубен по време на Първата международна война, когато тя била напълно дребна. Израства в интернат за военни сираци от благородни фамилии. Там научава френски и британски език.
Сега била чиновничка в Министерството на външните работи с сан на секретар. И в това си качество дружно с други свои колежки от министерството изпълнявали ролята на домакини. А може би по-точната дума е компаньонки, тъй като госпожицата кани Стойчо Мошанов да танцуват фокстрот.
“Още след първите стъпки почувствах, че ме води отвън водовъртежа на танцуващите към едно сепаре”, написа Мошанов в спомените си.
Девойката предлага да седнат, с цел да си отдъхнат, а като една същинска стопанка поръчва шампанско. И сякаш доброволно стартира да го разпитва за ранга и публичното му състояние. Само да не си помислите, че диалогът е ей по този начин - лаф да пада.
Може би с цел да “отпусне” кавалера си, германката споделя по какъв начин поради службата си във външното министерство има опция да се запознае с доста мъже, които идват в Берлин. И по какъв начин следила разликата сред мъжете от разнообразни националности в отношението им към дамите.
И в този смисъл била очарована от срещите и диалозите си с младия френски посланик Рене Алфант.
Оказва се, че единствено преди месец мосю Алфант бил в София в състава на френска делегация. Мошанов се среща с него и остава впечатлен от културния и с необятен взор върху сред интернационалните икономически благоприятни условия млад посланик. Българинът пита госпожицата какво е научала от господин Алфант.
“О! - кокетничи тя, - научих се да целувам по френски”
“И като произнесе тези думи някак си лукаво - разказва обстановката Мошанов, - секретарката от немското министерство на външните работи се наведе гальовно, сякаш ме молеше да ѝ покажа по какъв начин се целува по български.”
По-късно Стойчо Мошанов признава, че е чувал за елитния женски корпус на Фон Рибентроп, чиято съществена задача е да обезпечи приятното престояване на високопоставени посетители на Берлин. Но не вярвал в това, считал го небивалица на антихитлеристка агитация. Е, в този момент имал опция да се запознае с един същински боец от корпуса за “специална война”.
Но тези размисли са по-късно. А тогава патриархалният български политик Стойчо Мошанов погалил бащински черните къдрици на Елза и промълвил: “Бедно дете! Вие имате пред себе си един татко на три девойки, от които най-голямото е на ваша възраст. Мисля в този миг за вашия татко, умрял на полето на достойнството.”
Явно когато е писал тези редове, Стойчо Мошанов е бил превзет от особена патетика и романтика, тъй като продължава: “Моите наставнически думи бяха непредвидени за нея. Втренчено се загледа пред себе си, наведе глава и горещите ѝ сухи устни се допряха до ръката ми, върху която капнаха няколко сълзи, с които ороси незнайния гроб на своя татко и с които може би оплаква нещастието на сиромашкия си живот...”
Финалът е заслужен за мощно трагичен филм
Мошанов признава къде е виждал по-рано облика на Рибентроп. Видял го в лицето на сводник в едно от френските кабарета...
Стойчо Мошанов е политик от Демократическата партия. Племенник е на политика юрист Никола Мушанов.
Мошанов е спорна фигура в българския политически живот. Най-известен е с присъединяване си в сепаративните договаряния на България със съдружниците през 1944 година
Мошанов е роден през 1892 година в Дряново. През 1912 година приключва право в Екс ан Прованс, Франция. През 1919 година става член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. После я напуща и в интервала 1920-1923 година се причислява към Военната лига и масоните.
Любопитен факт за него е, че единствено 8 дни е министър на финансите
в държавното управление на Андрей Ляпчев. През 1938-1939 е ръководител на 24-ото нормално национално заседание. По време на Втората международна война е в легалната съпротива против ръководещите,но се разграничава от Отечествения фронт и неговата въоръжена партизанска битка.
На 8 август 1944 година министър председателят Иван Багрянов изпраща Стойчо Мошанов на значима дипломатическа задача в Анкара, Турция. Задачата му е да се срещне с британския дипломат Нячбъл Хюг Хюгесън и да изследва опцията България да излезе от Втората международна война.
На 30 август Мошанов отпътува за египетската столица Кайро, където е ситуирано средиземноморското командване на Съединени американски щати и Англия.
За времето на своята задача Мошанов връща няколко пъти мандата, който има от държавното управление. Той желае да бъдат направени промени в кабинета, в това число и на хора от остарялата съпротива. На 2 септември отхвърля мандата да подпише помирение от името на държавното управление на новия министър председател Константин Муравиев. В телеграмата си от 3 септември изрича неодобрение от състава на кабинета на Муравиев и желае съдействие със Съюз на съветските социалистически републики.
На 5 септември пълномощията му са доказани от държавното управление, само че той още веднъж не ги приема. На същата дата Съветският съюз афишира война на България и задачата му става безпредметна. Американският представител в договарянията в Кайро Карол Шанц допуска, че държанието на Мошанов е стимулирано от стремежи за политическо бъдеще при новия режим в България.
След 9 септември 1944 година Мошанов още веднъж влиза в Демократическата партия. На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище. На 27 април 1954 година е наказан на 40 месеца затвор по обвиняване, че е взел участие в преследването на антифашисти преди 9 септември 1944 година
По разпореждане на управлението на Българска комунистическа партия присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.
Въпреки интерниранията, пандизите и мъченията Стойчо Мошанов доживява до 83 години. Умира в София на 10 януари 1975 г.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ