Страните от Централна Азия търсят алтернатива на Русия
На 20-21 юли Киргизстан е хазаин на среща на високо ниво на страните от Централна Азия. Вече има приключване на документи и изявления на политолози за вероятното основаване вследствие на срещата на върха на самобитен „ Централноазиатски съюз “ – обединяване на страните от района. Принципно вероятен ли е подобен съюз и няма ли в този случай опасност за ползите на Русия?
Първата консултативна среща на държавните глави на Централна Азия се организира в Нурсултан (Казахстан) през 2018 година, година по-късно се организира втората среща в Узбекистан, а през 2021 година хазаин на срещата беше Туркменистан. Сега събитието се организира в киргизкия град Чолпон-Ата. Ден преди събирането на президентите среща организираха представители на външните министерства - външните министри на Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и изключителният и пълномощен дипломат на Туркменистан Шадурди Мередов. Те утвърдиха дневния ред на идните договаряния и приготвиха дефинитивно проектоспоразумение.
По-рано Министерство на външните работи на Казахстан разгласява публикация за идното съглашение, озаглавена „ За подписването на Договора сред Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан за другарство, добросъседство и съдействие за развиването на Централна Азия през XXI век “.
В обяснението се показва, че „ в подтекста на геополитическата турбулентност, напрежението на интернационалната сцена задълбочаването на взаимоотношението с страните от Централна Азия става все по-важно за Казахстан. С цел развиване на районното съдействие се подхващат ограничения за създаване на връзки на доверие, обезпечаване на стабилно развиване на района, подсилване на стабилността и сигурността в него, както и поощряване на въпроси, засягащи ползите на страните от района, на разнообразни интернационалните платформи. ”
Споменава се за активизиране на „ взаимноизгодното съдействие във военната, търговско-икономическата, логистичната, културната и филантропичната сфера, в региона на гражданската защита, енергетиката и туризма “. „ Съгласно документа страните удостоверяват задължението си да се въздържат от потребление на мощ или опасност от мощ, ориентирани една против друга, да си взаимодействат за подсилване на мира и сигурността в световен и районен мащаб и да координират напъните си за противопоставяне на актуалните провокации и закани “, се споделя в обяснението.
Редица политолози в Централна Азия спекулират какъв ще се окаже този документ в реалност. След началото на специфичната интервенция в Украйна и въвеждането на огромни стопански наказания от страна на Запада против Русия, Централна Азия беше съществено обезпокоена, че могат да бъдат наложени вторични американски наказания против техните страни заради огромната взаимна интеграция. Неотдавнашното изказване на Министерството на финансите на Съединени американски щати, че през територията на Киргизстан, Узбекистан, Казахстан и Таджикистан (и, колкото и да е необичайно, Грузия) глобени артикули могат да доближат до Русия и Беларус, в допълнение ускори това безпокойствие.
Фокусиран върху интернационалната търговия и потреблението на западни артикули, централноазиатският хайлайф стартира да мисли за способи да избегне американските ограничавания. На този декор изключително забавна стана срещата на държавните глави от Централна Азия. Прозападните деятели, както и армията от украински тролове, които постоянно са се застъпвали за различни интеграционни планове (без Русия), започнаха да утвърждават въодушевено концепцията за основаване на някакъв „ Съюз на страните от Централна Азия “ (или „ Централноазиатски съюз “) в обществените мрежи. Според тях тази асоциация ще служи за отдалечаване на страните от района от Москва.
Инициативата поддържаха и някои представители на експертната общественост. По-специално, казахстанският икономист и държавник Мухтар Тайжан в изявление за киргизкия клон на „ Радио Свобода “ сподели, че страните в района би трябвало да развиват освен икономическо, само че и военно партньорство.
„ Народите ни би трябвало да се сближат, да бъдат единни, тъй като в случай че се разпръснем, на следващия ден районът ни може да бъде обиден от огромни геополитически фактори. Има проблеми, за които приказваме. Например има проблеми сред Казахстан и Киргизстан. Има конфликти на границата сред Киргизстан и Таджикистан. Но най-важното е, че нашият район би трябвало да ускори активността на партньорските организации и взаимно да си помагат”, счита той.
Друг специалист, професорът по право Шокиржон Хакимов от Таджикистан, в изявление за вестник „ Азия Плюс “ също поддържа концепцията за районна интеграция. Според него обединена Централна Азия може да устои на всевъзможни външни сили, както и да принуди огромните сили да се преценяват с техните ползи. „ Имаме задоволително образци, когато някои центрове на властта, без да разискват с нас, взеха решения вместо нас по избрани въпроси, ограничавайки нашия суверенитет “, счита професорът.
Самата концепция за подобен съюз не е нова. Още в средата на 90-те години на предишния век бяха извършени съвещания и договаряния по тази тематика и проектите на някогашните президенти (с изключение на ръководителя на Таджикистан, всички останали към този момент са се сменили) бяха сходни. Искаха да създадат воден консорциум, охранителна конструкция и други, само че всички тези интеграционни планове и проекти останаха на хартия.
„ Основната причина за неуспеха на предишните опити за консолидиране на петте страни от Централна Азия беше, че някогашните президенти на Узбекистан и Казахстан (Ислам Каримов и Нурсултан Назарбаев) не бяха подготвени за взаимни отстъпки. Те не желаеха да отстъпват палмата на водачеството в района на никой различен и не желаеха да си сътрудничат на равна нога “, разяснява Игор Шестаков, политолог от Бишкек.
Според специалиста в този момент дневният ред за районна интеграция още веднъж е обновен, защото Шавкат Мирзиоев и Касим-Жомарт Токаев в този момент показват подготвеност да вземат участие в районни външнополитически планове. В по-голяма степен интеграционният мотор е Узбекистан, който с идването на власт на нов президент през 2017 година преформатира външнополитическия си дневен ред и стана по-отворен.
„ Въпреки това, проблемите, които бяха в Централна Азия, към момента са настоящи. Имам поради проблемите сред Киргизстан и Казахстан във връзка с преноса на артикули, появи се гореща точка - гранични военни спорове сред Киргизстан и Таджикистан, които няколко пъти получиха мащаба на пълномащабни военни дейности. И, несъмнено, тези фактори към момента са сериозна преграда по пътя към основаването на общи интеграционни платформи за петте страни от Централна Азия “, счита Игор Шестаков.
Въпреки това, съгласно специалиста, има действителни предпоставки за основаването на подобен съюз. По време на експлоадирането на КОВИД-19, когато целият свят се изолира, страните от района сполучливо си сътрудничиха между тях. Стоковите потоци бяха непрекъснати, нямаше проблеми с доставките на предпочитани артикули - медикаменти и храни. С други думи, пандемията принуди районните страни да преминат към оптималната интеграция между тях, тъй че преносът на жизненоважни товари да се прави надеждно.
„ Също по този начин страните от Централна Азия имат общи проблеми, свързани с разпространяването на религиозния екстремизъм и тероризма - в прилежащ Афганистан религиозни екстремисти съумяха да завземат властта, което, несъмнено, провокира безпокойствие измежду съседите, които бяха принудени да си сътрудничат за битка против общ зложелател. Друг фактор, който принуждава страните от района да координират външната си политика, е опасността от вторични американски наказания. Както знаете, нито една от централноазиатските страни не осъди дейностите на Русия в Украйна, всички заеха неутрална позиция.
Тези три нови фактора сплотяват петте страни от района, тъй че можем да чакаме прочут прогрес в тази посока. Ако на първо място се ограничаваше до двустранни връзки, в този момент можем да израстнем до равнище междудържавни планове. И мисля, че тук Москва и Пекин ще бъдат заинтригувани да основат подобен съюз, с цел да изградят взаимноизгодни връзки с нея, защото точно Китай и Русия са главните търговски сътрудници на Централна Азия. Вярвам, че интеграционните планове „ Един пояс, веднъж “ и Евразийският съюз ще си сътрудничат интензивно с новата асоциация. Освен в случай че, несъмнено, към момента не е основана ”, прави запаса Шестаков.
Повече шансове за пробив се чакат в области като туризъм, пренос и енергетика. По отношение на туризма престоят на жителите на територията на другия от дълго време е омекотен, започват интернационалните обиколки. По отношение на превоза от дълго време се пробват да стартират построяването на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан. В енергийния бранш районът би трябвало внезапно да усили потенциала си за произвеждане на електрическа енергия. Тези и други планове от дълго време се разискват и могат да станат основа за централноазиатската интеграция.
Тези нови планове са значими и за Русия, даже единствено тъй като тяхното осъществяване може да влезе в спор с ЕАЕС. Предишни опити за поощряване на сходни начинания обаче приключиха с крах.
„ Интеграцията без несъмнено ядро под формата на външен артист е априори невъзможна в Централна Азия. Естествено, сходни опити ще се натъкнат и на към този момент открит съперник в лицето на ЕАИС, за който просто няма опция в района “, разяснява ориенталистът Александър Князев.
Според специалиста тези срещи се организират за четвърти път и " въпреки да са изпълнени с чисто алегорично наличие, няма прецеденти за тяхната практическа успеваемост ". В новата геополитическа обстановка водачите на страните от района, несъмнено, биха могли да изработят обща тактичност на държание. Но това е малко евентуално - страните от района са прекомерно разнообразни и тази разлика надали ще сътвори някаква форма на съдействие, изключително толкоз надълбоко.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Първата консултативна среща на държавните глави на Централна Азия се организира в Нурсултан (Казахстан) през 2018 година, година по-късно се организира втората среща в Узбекистан, а през 2021 година хазаин на срещата беше Туркменистан. Сега събитието се организира в киргизкия град Чолпон-Ата. Ден преди събирането на президентите среща организираха представители на външните министерства - външните министри на Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и изключителният и пълномощен дипломат на Туркменистан Шадурди Мередов. Те утвърдиха дневния ред на идните договаряния и приготвиха дефинитивно проектоспоразумение.
По-рано Министерство на външните работи на Казахстан разгласява публикация за идното съглашение, озаглавена „ За подписването на Договора сред Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан за другарство, добросъседство и съдействие за развиването на Централна Азия през XXI век “.
В обяснението се показва, че „ в подтекста на геополитическата турбулентност, напрежението на интернационалната сцена задълбочаването на взаимоотношението с страните от Централна Азия става все по-важно за Казахстан. С цел развиване на районното съдействие се подхващат ограничения за създаване на връзки на доверие, обезпечаване на стабилно развиване на района, подсилване на стабилността и сигурността в него, както и поощряване на въпроси, засягащи ползите на страните от района, на разнообразни интернационалните платформи. ”
Споменава се за активизиране на „ взаимноизгодното съдействие във военната, търговско-икономическата, логистичната, културната и филантропичната сфера, в региона на гражданската защита, енергетиката и туризма “. „ Съгласно документа страните удостоверяват задължението си да се въздържат от потребление на мощ или опасност от мощ, ориентирани една против друга, да си взаимодействат за подсилване на мира и сигурността в световен и районен мащаб и да координират напъните си за противопоставяне на актуалните провокации и закани “, се споделя в обяснението.
Редица политолози в Централна Азия спекулират какъв ще се окаже този документ в реалност. След началото на специфичната интервенция в Украйна и въвеждането на огромни стопански наказания от страна на Запада против Русия, Централна Азия беше съществено обезпокоена, че могат да бъдат наложени вторични американски наказания против техните страни заради огромната взаимна интеграция. Неотдавнашното изказване на Министерството на финансите на Съединени американски щати, че през територията на Киргизстан, Узбекистан, Казахстан и Таджикистан (и, колкото и да е необичайно, Грузия) глобени артикули могат да доближат до Русия и Беларус, в допълнение ускори това безпокойствие.
Фокусиран върху интернационалната търговия и потреблението на западни артикули, централноазиатският хайлайф стартира да мисли за способи да избегне американските ограничавания. На този декор изключително забавна стана срещата на държавните глави от Централна Азия. Прозападните деятели, както и армията от украински тролове, които постоянно са се застъпвали за различни интеграционни планове (без Русия), започнаха да утвърждават въодушевено концепцията за основаване на някакъв „ Съюз на страните от Централна Азия “ (или „ Централноазиатски съюз “) в обществените мрежи. Според тях тази асоциация ще служи за отдалечаване на страните от района от Москва.
Инициативата поддържаха и някои представители на експертната общественост. По-специално, казахстанският икономист и държавник Мухтар Тайжан в изявление за киргизкия клон на „ Радио Свобода “ сподели, че страните в района би трябвало да развиват освен икономическо, само че и военно партньорство.
„ Народите ни би трябвало да се сближат, да бъдат единни, тъй като в случай че се разпръснем, на следващия ден районът ни може да бъде обиден от огромни геополитически фактори. Има проблеми, за които приказваме. Например има проблеми сред Казахстан и Киргизстан. Има конфликти на границата сред Киргизстан и Таджикистан. Но най-важното е, че нашият район би трябвало да ускори активността на партньорските организации и взаимно да си помагат”, счита той.
Друг специалист, професорът по право Шокиржон Хакимов от Таджикистан, в изявление за вестник „ Азия Плюс “ също поддържа концепцията за районна интеграция. Според него обединена Централна Азия може да устои на всевъзможни външни сили, както и да принуди огромните сили да се преценяват с техните ползи. „ Имаме задоволително образци, когато някои центрове на властта, без да разискват с нас, взеха решения вместо нас по избрани въпроси, ограничавайки нашия суверенитет “, счита професорът.
Самата концепция за подобен съюз не е нова. Още в средата на 90-те години на предишния век бяха извършени съвещания и договаряния по тази тематика и проектите на някогашните президенти (с изключение на ръководителя на Таджикистан, всички останали към този момент са се сменили) бяха сходни. Искаха да създадат воден консорциум, охранителна конструкция и други, само че всички тези интеграционни планове и проекти останаха на хартия.
„ Основната причина за неуспеха на предишните опити за консолидиране на петте страни от Централна Азия беше, че някогашните президенти на Узбекистан и Казахстан (Ислам Каримов и Нурсултан Назарбаев) не бяха подготвени за взаимни отстъпки. Те не желаеха да отстъпват палмата на водачеството в района на никой различен и не желаеха да си сътрудничат на равна нога “, разяснява Игор Шестаков, политолог от Бишкек.
Според специалиста в този момент дневният ред за районна интеграция още веднъж е обновен, защото Шавкат Мирзиоев и Касим-Жомарт Токаев в този момент показват подготвеност да вземат участие в районни външнополитически планове. В по-голяма степен интеграционният мотор е Узбекистан, който с идването на власт на нов президент през 2017 година преформатира външнополитическия си дневен ред и стана по-отворен.
„ Въпреки това, проблемите, които бяха в Централна Азия, към момента са настоящи. Имам поради проблемите сред Киргизстан и Казахстан във връзка с преноса на артикули, появи се гореща точка - гранични военни спорове сред Киргизстан и Таджикистан, които няколко пъти получиха мащаба на пълномащабни военни дейности. И, несъмнено, тези фактори към момента са сериозна преграда по пътя към основаването на общи интеграционни платформи за петте страни от Централна Азия “, счита Игор Шестаков.
Въпреки това, съгласно специалиста, има действителни предпоставки за основаването на подобен съюз. По време на експлоадирането на КОВИД-19, когато целият свят се изолира, страните от района сполучливо си сътрудничиха между тях. Стоковите потоци бяха непрекъснати, нямаше проблеми с доставките на предпочитани артикули - медикаменти и храни. С други думи, пандемията принуди районните страни да преминат към оптималната интеграция между тях, тъй че преносът на жизненоважни товари да се прави надеждно.
„ Също по този начин страните от Централна Азия имат общи проблеми, свързани с разпространяването на религиозния екстремизъм и тероризма - в прилежащ Афганистан религиозни екстремисти съумяха да завземат властта, което, несъмнено, провокира безпокойствие измежду съседите, които бяха принудени да си сътрудничат за битка против общ зложелател. Друг фактор, който принуждава страните от района да координират външната си политика, е опасността от вторични американски наказания. Както знаете, нито една от централноазиатските страни не осъди дейностите на Русия в Украйна, всички заеха неутрална позиция.
Тези три нови фактора сплотяват петте страни от района, тъй че можем да чакаме прочут прогрес в тази посока. Ако на първо място се ограничаваше до двустранни връзки, в този момент можем да израстнем до равнище междудържавни планове. И мисля, че тук Москва и Пекин ще бъдат заинтригувани да основат подобен съюз, с цел да изградят взаимноизгодни връзки с нея, защото точно Китай и Русия са главните търговски сътрудници на Централна Азия. Вярвам, че интеграционните планове „ Един пояс, веднъж “ и Евразийският съюз ще си сътрудничат интензивно с новата асоциация. Освен в случай че, несъмнено, към момента не е основана ”, прави запаса Шестаков.
Повече шансове за пробив се чакат в области като туризъм, пренос и енергетика. По отношение на туризма престоят на жителите на територията на другия от дълго време е омекотен, започват интернационалните обиколки. По отношение на превоза от дълго време се пробват да стартират построяването на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан. В енергийния бранш районът би трябвало внезапно да усили потенциала си за произвеждане на електрическа енергия. Тези и други планове от дълго време се разискват и могат да станат основа за централноазиатската интеграция.
Тези нови планове са значими и за Русия, даже единствено тъй като тяхното осъществяване може да влезе в спор с ЕАЕС. Предишни опити за поощряване на сходни начинания обаче приключиха с крах.
„ Интеграцията без несъмнено ядро под формата на външен артист е априори невъзможна в Централна Азия. Естествено, сходни опити ще се натъкнат и на към този момент открит съперник в лицето на ЕАИС, за който просто няма опция в района “, разяснява ориенталистът Александър Князев.
Според специалиста тези срещи се организират за четвърти път и " въпреки да са изпълнени с чисто алегорично наличие, няма прецеденти за тяхната практическа успеваемост ". В новата геополитическа обстановка водачите на страните от района, несъмнено, биха могли да изработят обща тактичност на държание. Но това е малко евентуално - страните от района са прекомерно разнообразни и тази разлика надали ще сътвори някаква форма на съдействие, изключително толкоз надълбоко.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ