Кой е последният четник на Ботев - историята през спомените на внучката му
На 2 юни - това е историята на последния въстаник на Ботев. Цанко Минков от село Турия - именита фигура в Казанлъшко. Приживе спомените му записва самият Чудомир, а през днешния ден ги споделя неговата внучка - Гена Ковачева.
В огромна къща зад заключена врата - по този начин ни посреща баба Гена. Тя е на 93. Оплаква се, че в последно време не помни. Спомените за прародител ѝ обаче са ярки. Като самия него.
Гена Ковачева:
" Виж го - непоколебим, доста непоколебим, не съм го видяла да се засмее. "
Обичал да споделя за Ботев. И за срещата им в Гюргево, където работел. Израснал сирак. Неуко, само че будно момче. Думите на войводата запалили кръвта му. И на 16 станал въстаник. Тръгнал с обувки на заем. И с ясното схващане, че отива на гибел.
Гена Ковачева:
" Когато отиват да се качват на парахода, авансово им е казано, че ще спуснат някакъв петел, да отнеме вниманието на пасажерите и те тогава ще се качат. И по този начин са създали. "
В България обаче ги чака изненада - хората ги е боязън да потеглят с тях.
От село в село и от потеря на потеря. Посрещат ги единствено патрони. Един от тях е съдбовен. А войводата - повален.
Гена Ковачева:
" Те го загръщат с тръни и потеглят, само че все се обръщат натам да го видят. И турците не го виждат. Един българин го намира, кръст му направил, всичко и го поставил там, под един орех. "
След години търсили и индивида, и ореха. Не ги разкрили. Легендата останала. Както и въпросът - кой е стрелял по Ботев?
Гена Ковачева:
" Никой не знае - кой ще стреля, кого ще видиш! "
Ранен в ръката, Цанко съумява да избяга. Заловен е по-късно в мелница до село Лютаково. Отведен е в софийския кауш, наказан на гибел, само че опрощение като малолетен. Установява се в Павел баня. Днес на паметника в центъра на града дядо Цанко е млад. И с четническия си калпак. Баба Гена споделя, че не се разделял с него. На Коледа наложително посрещал коледарите с лъвчето на челото и специфична повеля - да му изпеят обичаната ария " Тих бял Дунав ".
С нея посрещнал и последната си Коледа. Изправил се на крайници и се просълзил. Скоро по-късно си отишъл. Погребали го с четническия калпак. Никой не знае къде изчезнали медалите му за смелост. А родът му се разпръснал. У нас останала само баба Гена. Чиито деца са в Австралия.
В огромна къща зад заключена врата - по този начин ни посреща баба Гена. Тя е на 93. Оплаква се, че в последно време не помни. Спомените за прародител ѝ обаче са ярки. Като самия него.
Гена Ковачева:
" Виж го - непоколебим, доста непоколебим, не съм го видяла да се засмее. "
Обичал да споделя за Ботев. И за срещата им в Гюргево, където работел. Израснал сирак. Неуко, само че будно момче. Думите на войводата запалили кръвта му. И на 16 станал въстаник. Тръгнал с обувки на заем. И с ясното схващане, че отива на гибел.
Гена Ковачева:
" Когато отиват да се качват на парахода, авансово им е казано, че ще спуснат някакъв петел, да отнеме вниманието на пасажерите и те тогава ще се качат. И по този начин са създали. "
В България обаче ги чака изненада - хората ги е боязън да потеглят с тях.
От село в село и от потеря на потеря. Посрещат ги единствено патрони. Един от тях е съдбовен. А войводата - повален.
Гена Ковачева:
" Те го загръщат с тръни и потеглят, само че все се обръщат натам да го видят. И турците не го виждат. Един българин го намира, кръст му направил, всичко и го поставил там, под един орех. "
След години търсили и индивида, и ореха. Не ги разкрили. Легендата останала. Както и въпросът - кой е стрелял по Ботев?
Гена Ковачева:
" Никой не знае - кой ще стреля, кого ще видиш! "
Ранен в ръката, Цанко съумява да избяга. Заловен е по-късно в мелница до село Лютаково. Отведен е в софийския кауш, наказан на гибел, само че опрощение като малолетен. Установява се в Павел баня. Днес на паметника в центъра на града дядо Цанко е млад. И с четническия си калпак. Баба Гена споделя, че не се разделял с него. На Коледа наложително посрещал коледарите с лъвчето на челото и специфична повеля - да му изпеят обичаната ария " Тих бял Дунав ".
С нея посрещнал и последната си Коледа. Изправил се на крайници и се просълзил. Скоро по-късно си отишъл. Погребали го с четническия калпак. Никой не знае къде изчезнали медалите му за смелост. А родът му се разпръснал. У нас останала само баба Гена. Чиито деца са в Австралия.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ