Православната църква чества Възнесение Господне. Спасовден е!
На 2 юни тази година Православната черква празнува Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва постоянно в четвъртък, тъкмо четиридесет дни след Великден.
Според библейските текстове след възкресението си Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление. От там идва и името в националния календар на празника - Спасовден.
В традицията седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.
Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на „ оня свят”.
Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника заболели и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.
Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Безплодната жена би трябвало да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна.
Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Според библейските текстове след възкресението си Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление. От там идва и името в националния календар на празника - Спасовден.
В традицията седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.
Затова дамите отиват рано на гробищата, раздават варено жито и самун за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така считат, че им вършат сянка на „ оня свят”.
Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника заболели и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади.
Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Безплодната жена би трябвало да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена.
Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна.
Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ