2 юни - 146 години от подвига на Христо Ботев
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Този ден се празнува от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други жители да отдадат почитта си.
През 1876 година 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с боязън целуват родната земя. Окриля ги светлата концепция да се борят за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния терор на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година
Днес Ботев е измежду най-обичаните ни национални герои, оставили светла следа в съзнанието на генерации българи. А гениалната му лирика и буйната му журналистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни публично се празнува като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България, а от 1948 година тъкмо в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.
През 1876 година 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с боязън целуват родната земя. Окриля ги светлата концепция да се борят за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния терор на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.
Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година
Днес Ботев е измежду най-обичаните ни национални герои, оставили светла следа в съзнанието на генерации българи. А гениалната му лирика и буйната му журналистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни публично се празнува като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България, а от 1948 година тъкмо в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ