Писмо на англичанин за 20ри юни взриви мрежата
На 2 юни по традиция почитаме паметта на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Точно в 12 сирените в цялата страната се включиха, а българите сведоха глава и резервираха безмълвие в снак на благодарност към подвига на Ботев и починалите за свободата на България.
Много мощно писмо на англичанин във връзка протичащото се у нас на 2 юни стартира стремително да се споделя във Фейсбук.
„ Вдъхновяващо писмо - нека този живеещ у нас англичанин е прав. Иначе, действителността е многолика.
Днес, когато стопираха сирените, децата в прилежащия учебен двор започнаха да ги имитират. Което демонстрира, че не са добре осведомени със смисъла на тяхното включване тъкмо в 12:00 часа на 2 юни.
Има модерна доктрина и процедура, че в учебно заведение не трябва да се преподават полезности - с цел да се почете ценностния плурализъм. Мисля, че в учебно заведение, както и у дома е най-важно да се преподават полезности.
Гражданин без полезности не се създава”, написа по този мотив политологът Огнян Минчев. Той шерна статус на Георги Бобев, който е разгласил въпросното писмо на англичанин.
Ето какво гласи то (публикуваме го без редакторска намеса):
„ Писмото на един англичанин за 2 Юни, Деня на Ботев!
Когато за пръв път чух, по какъв начин в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и фабричен сирени в столицата... извънредно се изплаших. “Война” – помислих си за елементи от секундата и се заоглеждах за някакво укритие...
И в идващия миг видях нещо напълно потресаващо: всичко спря! Не се майтапя, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах след това, и в цялата страна) спря всякакво придвижване – колите и градския превоз, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка...
Стана неестествено безшумно...
Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където един път в го дината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!
След три минути, когато всичко се върна към естествения си темп, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен воин Христо Ботев – стихотворец и бунтовник, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна гибел група също такива невръстни търсачи на остри чувства, сякаш обединени от мъглявата визия за “свободата на отечеството”...
Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски транспортен съд, принудили капитана да ги смъкна на българския бряг и след няколко дни борби, естествено, са били изцяло разрушени от постоянната и въоръжена до зъби турска армия...
В този ден, на 2 юни, бил умрял самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум).
Накратко – това е историята. Чувал я бях, само че да ти кажа право, не бях изключително впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безнаказаност. Така мислех досега, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и устойчивост...
От тогава всяка година очаквам този ден с цел да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди за какво и дали въобще да се стопира... Вече доста години пребивавам в България, пред очите ми са се трансформирали доста неща. Но тези три минути се проектират от година в година...
2 юни ме е заварвал в доста от огромните градове на България и в дребното планинско селце където пребивавам. Но картината на всички места е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – само че по този начин или другояче в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са съсредоточени в едно и това едно, в последна сметка, е страната им, България.
Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... нормално изпитвам позорното възприятие на злоба. Да, аз изпитвам завист – на целия български народ и на всеки българин поотделно”.
Много мощно писмо на англичанин във връзка протичащото се у нас на 2 юни стартира стремително да се споделя във Фейсбук.
„ Вдъхновяващо писмо - нека този живеещ у нас англичанин е прав. Иначе, действителността е многолика.
Днес, когато стопираха сирените, децата в прилежащия учебен двор започнаха да ги имитират. Което демонстрира, че не са добре осведомени със смисъла на тяхното включване тъкмо в 12:00 часа на 2 юни.
Има модерна доктрина и процедура, че в учебно заведение не трябва да се преподават полезности - с цел да се почете ценностния плурализъм. Мисля, че в учебно заведение, както и у дома е най-важно да се преподават полезности.
Гражданин без полезности не се създава”, написа по този мотив политологът Огнян Минчев. Той шерна статус на Георги Бобев, който е разгласил въпросното писмо на англичанин.
Ето какво гласи то (публикуваме го без редакторска намеса):
„ Писмото на един англичанин за 2 Юни, Деня на Ботев!
Когато за пръв път чух, по какъв начин в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и фабричен сирени в столицата... извънредно се изплаших. “Война” – помислих си за елементи от секундата и се заоглеждах за някакво укритие...
И в идващия миг видях нещо напълно потресаващо: всичко спря! Не се майтапя, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах след това, и в цялата страна) спря всякакво придвижване – колите и градския превоз, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка...
Стана неестествено безшумно...
Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където един път в го дината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!
След три минути, когато всичко се върна към естествения си темп, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен воин Христо Ботев – стихотворец и бунтовник, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна гибел група също такива невръстни търсачи на остри чувства, сякаш обединени от мъглявата визия за “свободата на отечеството”...
Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски транспортен съд, принудили капитана да ги смъкна на българския бряг и след няколко дни борби, естествено, са били изцяло разрушени от постоянната и въоръжена до зъби турска армия...
В този ден, на 2 юни, бил умрял самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум).
Накратко – това е историята. Чувал я бях, само че да ти кажа право, не бях изключително впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безнаказаност. Така мислех досега, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и устойчивост...
От тогава всяка година очаквам този ден с цел да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди за какво и дали въобще да се стопира... Вече доста години пребивавам в България, пред очите ми са се трансформирали доста неща. Но тези три минути се проектират от година в година...
2 юни ме е заварвал в доста от огромните градове на България и в дребното планинско селце където пребивавам. Но картината на всички места е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – само че по този начин или другояче в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са съсредоточени в едно и това едно, в последна сметка, е страната им, България.
Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... нормално изпитвам позорното възприятие на злоба. Да, аз изпитвам завист – на целия български народ и на всеки българин поотделно”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ