На 2 юни честваме Ботев и загиналите за свободата на

На 2 юни честваме Ботев и починалите за свободата на България. Честваме и Ботевата лирика. Кълнем се, че ни е обичана, че я носим в сърцата си... Съмнявам се.
Аз персонално изтръпвам от стиховете на Ботев, възвеличавам се и се умалявам, само че да кажа, че ми е обичана - не мога.
Ботевата лирика мъчно може да ни е обичана лирика, тъй като тя би трябвало да е наша съвест, а коя съвест е обичана на индивида? Съвестта тревожи, засрамва, упреква, съвестта е бъдеще, а бъдещето плаши, написа поетът Николай Милчев в обществената мрежа фейсбук.
По-честно е, в случай че си кажем, че през днешния ден честваме не Ботевата лирика, а плахата си вяра, че там, в бъдещето, може би тази лирика ще стане част от нашата съвест.
Ще го кажа още по-ясно - на 2 юни честваме несъстоялата се наша съвест, излята в идеален стих.
Между " настане вечер, месец изгрее " и " слънцето спряло ядосано пече " минава животът ни.
И от нас зависи дали ще имаме очи да прочетем:
Тоз, който падне в пердах за независимост,
той не умира.
Или ще зяпаме тържествената заря инспекция в небето и ще ръкопляскаме на фойерверките.
Защото едно е " звезди обсипят свода небесен ", друго са фойерверките.