Архиви разкриват подробности за последните дни на Ботев
На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на страната. По този мотив писателят и откривател Николай Иванов разяснява в ефира на NOVA NEWS нови данни към гибелта и погребението на великия бунтовник.
Според Иванов личността на Христо Ботев продължава да вълнува българите и през днешния ден, а въпросът за неговия гроб има изключително значение за националната памет и духовността на народа.„ Личността на Ботев продължава мощно да вълнува българите, защото гробът на подобен народен воин е значимо място за духовността на българския народ “, съобщи той.
Изследователят уточни, че съществуват неоспорими доказателства от следствени дейности, извършени през 1934 година, съгласно които на мястото, където през днешния ден са сложени кръст и паметна плоча, са били заровени тленните остатъци на Христо Ботев четири дни след гибелта му.
По думите му при работата по последната си книга е попаднал на архивни материали, които дълго време са били считани за изгубени.„ Това са следствени протоколи, които са били укривани в архивите на Българска академия на науките в продължение на половин век. Документите се считаха за погубени, а аз ги открих по случайност “, описа Иванов.
Той добави, че е останал сюрпризиран от обстоятелството, че през годините са правени най-малко два опита тези документи да бъдат оповестени, само че това по този начин и не се е случило. Според наличието на архивите Иванов открои индивида, определян като „ честен палач “ – този, който е поръчал убийството, по този начин и хипотетичният физически причинител, който е създал смъртоносния изстрел и след това е съобщил за гибелта на Ботев.
Николай Иванов означи още, че съгласно историческите сведения Христо Ботев е бил прострелян от разстояние към 400 крачки, което се равнява на почти 250 метра.
Според Иванов личността на Христо Ботев продължава да вълнува българите и през днешния ден, а въпросът за неговия гроб има изключително значение за националната памет и духовността на народа.„ Личността на Ботев продължава мощно да вълнува българите, защото гробът на подобен народен воин е значимо място за духовността на българския народ “, съобщи той.
Изследователят уточни, че съществуват неоспорими доказателства от следствени дейности, извършени през 1934 година, съгласно които на мястото, където през днешния ден са сложени кръст и паметна плоча, са били заровени тленните остатъци на Христо Ботев четири дни след гибелта му.
По думите му при работата по последната си книга е попаднал на архивни материали, които дълго време са били считани за изгубени.„ Това са следствени протоколи, които са били укривани в архивите на Българска академия на науките в продължение на половин век. Документите се считаха за погубени, а аз ги открих по случайност “, описа Иванов.
Той добави, че е останал сюрпризиран от обстоятелството, че през годините са правени най-малко два опита тези документи да бъдат оповестени, само че това по този начин и не се е случило. Според наличието на архивите Иванов открои индивида, определян като „ честен палач “ – този, който е поръчал убийството, по този начин и хипотетичният физически причинител, който е създал смъртоносния изстрел и след това е съобщил за гибелта на Ботев.
Николай Иванов означи още, че съгласно историческите сведения Христо Ботев е бил прострелян от разстояние към 400 крачки, което се равнява на почти 250 метра.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ