На 2 юни 2018 г. в големите български градове ще

На 2 юни 2018 година в огромните български градове ще се организира народен митинг против наложителния статут на имунизациите в България. Протестът е част от интернационалния, който ще се организира в разнообразни страни по света. Събитието се реализира и по случай Международния ден на потърпевшите от ваксини, отбелязван на 3-ти юни.
Основното искане е имунизациите в България да станат по желание, както е в множеството европейски страни, като за задачата да бъде изменен Закона за здравето в член 58, с цел да се приложи законово правилото на осведоменото единодушие.
Протестът ще се организира в следните градове: София От 15:00 ч. – площад „ Народно заседание “ Пловдив От 11:00 ч. – община Пловдив Варна От 15:00 ч. – входа на Морската градина. Колонадата Бургас От 16:00 ч. – Пантеона Русе От 15:00 ч. – Младежки парк
Едно от главните претенции е избор за слагането на ваксини, както и основаването на Фонд за обезщетение за потърпевши от ваксини, каквито има в редица европейски страни, Съединени американски щати и Канада. Страната ни е с един от най-натоварените имунизационни календари, а нежеланите реакции от ваксини (описани в листовките на всяка една от тях от самите производители) се подценяват от здравните управляващи. Така родителите на деца, потърпевши от ваксини, изпълнили условията на страната да имунизират, са оставени сами да се оправят с лекуването на децата си.
Неведнъж самите представители на здравните управляващи у нас са признавали, че нежеланите реакции у нас не се рапортуват.
В края на май 2017 година професор Тодор Кантарджиев, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания и народен съветник по микробиология съобщи:
"Страничните нежелани реакции по закон в нашата страна се разказват от лекарите и би трябвало да бъдат докладвани на три места: в Националния център по заразни и паразитни заболявания, в Изпълнителната организация по медикаментите и във фирмата-производител на дадената ваксина ", уточни Кантарджиев тогава. Всяка година Центърът изготвя отчет за имунизационното положение на нацията, който включва броят сложени ваксини, и какви странични нежелани реакции са докладвани. Той даде за образец 2016-а година и имунизацията за морбили, паротит и рубеола, за която са разказани единствено две нежелани реакции.
"За мен това е мощно понижена цифра. То значи, че лекарите нямат практиката да рапортуват нежеланите реакции, а би трябвало да се рапортуват. Защото когато лекари – последователи на антиимунизационните придвижвания, кажат: "Ах, какъв брой реакции съм следил “, аз го запитвам простичко: "Колко си докладвал? "– "Ами, не съм докладвал. "
Година по рано на 29 март 2016 година проф. Пилософ също призна обществено, че нежеланите реакции постоянно те просто не се оповестяват от лекарите.
Именно заради това измежду родителите се надигна неодобрение. Често персоналните лекари слагат повече от една ваксина на детето, а сред тях би трябвало да има най-малко месец, точно с цел да може да се наблюдава възможна нежелана реакция.

Как е по света?

По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 година, 19 страни имат настоящи стратегии за обезщетения на увреждания от ваксини. Началото на тези стратегии е сложено през 1953 година, когато Германския висш съд постановява, че хората, които са потърпевши в резултат на наложителна имунизация (в съответния случай вариола), следва да бъдат обезщетени. Германия основава компенсационна стратегия през 1961 година Франция извършва сходна скица през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие осъществени имунизации срещу дифтерит-тетанус-коклюш, води до определяне на компенсационни стратегии в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия. През 1980 година Тайван, Финландия, Съединени американски щати и Квебек (Канада) вкарват такива стратегии. През 1988 година Испания основава своята компенсационна скица (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея вършат същото през 90-те. Последно основани са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е важен публичен напън в други страни, в това число Австралия, Канада и Ирландия, да се основат сходни схеми. Към този миг няма стратегии, които да покриват разрастващите се страни.