За икономическата сигурност на Русия в условията на санкционната война. Предстои много дълъг и труден път
На 2 юли 2021 година с декрет на президента на Русия беше въведен в деяние документът „ Стратегия за национална сигурност на Руската федерация “. По това време връзките на Русия със Съединени американски щати към този момент са извънредно напрегнати.
Изразих възприятията си, откакто прочетох този документ предходната година в публикацията „ Кой изготви „ Стратегията за сигурност “ на Путин? “ 43 страници бръщолевене и празнословие. „ Роботите “ на Кремъл още веднъж подведоха президента “. Заявих, че в недрата на бюрократичния уред се роди следващата безсмислена хартия. Ще възпроизведа първия параграф на раздела „ Икономическа сигурност “ от този документ:
„ Световната стопанска система е в дълбока криза. Пазарната неустойчивост и неустойчивостта на интернационалната финансова система нарастват, а пропастта сред действителната и виртуалната стопанска система се уголемява. Докато се резервира високата икономическа причинност на страните и районите по света, процесите на образуване на нови интернационалните индустриални вериги и вериги за доставки се забавят, а капиталовите потоци понижават. Ролята на националните страни и районните съглашения в търговско-икономическата сфера нараства.
Всичко това доста припомня на речта на основния инженер Треухов за интернационалната обстановка по време на стартирането на трамвая от романа на Илф и Петров " Дванадесетте стола "... Седемте страници на раздела " Икономическа сигурност " съдържат полемики за съветската и международната стопанска система, само че не и за икономическите закани за Русия от груповия Запад и ограниченията за тяхното попречване. Очевидно създателите на документа доста се опасяваха да не обидят нашите геополитически съперници (бивши „ сътрудници “).
Изминаха шест месеца от началото на СВO. Също толкоз време груповият Запад води санкционна война против Русия. Това, което преди година можеше да се назова " опасности " и " закани ", се трансформира в действителност. Задачата за установяване на тактиката и тактиката на дейностите на Русия в изискванията на към този момент почнала война стана свръхактуална.
И в случай че до 24 февруари 2022 година някак си съществувахме без Стратегията (документът, който влезе в действие на 2 юли предходната година, може да се назова единствено подигравка на стратегията), през днешния ден неналичието на Стратегия е най-сериозната опасност за Русия национална сигурност.
Такъв документ, който в този момент е нужен, би могъл да се назова „ Стратегия на държавните дейности в подтекста на необявената война на груповия Запад против Руската федерация “. Целта е успеха на Русия в тази война. Документът би трябвало да се състои от няколко взаимосвързани съставния елемент: боен, външнополитически, информативен, стопански, научно-технически.
Практическото осъществяване на „ Стратегията ” би трябвало да се разпореди на особено основана за времето на войната институция, каквато бе основаният в Съюз на съветските социалистически републики и т.нар.Държавен комитет по защита (ГКО). Създаден няколко дни след началото на Великата отечествена война, ГКО концентрира цялостната военна, политическа и икономическа власт в Съюз на съветските социалистически републики.
Икономическото направление на Стратегията може да се дефинира като " Стратегия за икономическо развиване на Русия ". Вече започнах подобен диалог и в този момент ще го продължа.
В рамките на Стратегията следва да се разграничат две съществени взаимосвързани цели: 1) реализиране на цялостна икономическа самостоятелност на Руската федерация; 2) основаване на икономическа основа за създаване и поддържане на защитителен капацитет, задоволителен за военното въздържане на Запада.
Постигането на цялостна икономическа самостоятелност от своя страна разрешава да се решат два казуса, които от дълго време изтезават Русия. Първо, такава самостоятелност ще отбрани съветската стопанска система от рецесии, които от време на време идват при нас от Запада, и от съмнения, които непрекъснато пораждат на международните финансови и стокови пазари. Второ, всевъзможни, даже и най- " адските " стопански наказания против Русия ще изгубят силата си.
„ Икономическа самостоятелност “ е синоним на „ стопански суверенитет “. Смисълът е извънредно елементарен: всички решения в областта на съветската стопанска система се вземат вътре в страната и в полза на страната. Сега не можем да приказваме за икономическа самостоятелност.
Първо, тъй като доста решения за съветската стопанска система, даже и след 24 февруари, не престават да се вземат на открито, от време на време в завоалирани форми. Така Русия остава член на МВФ) и СТО. И до момента съответните съветски ведомства (Министерството на финансите, Централната банка, Министерството на икономическото развиване и др.) не престават да получават „ рекомендации “ от интернационалните организации. В същото време МВФ, Световната банка, СТО се управляват от Съединени американски щати и техните съдружници.
По-важен симптом за стопански суверенитет е вземането на решения даже не вътре в страната, а в полза на страната. Защото редица решения се вземат сякаш от съветски ведомства, само че те са ориентирани против ползите на Русия. Пример за това са доста решения на Централната банка и Министерството на финансите.
Така през 2014 година Централната банка реши да откаже да контролира обменния курс на съветската рубла. В резултат на това през декември същата година получихме валутна рецесия: курсът на рублата се срина два пъти в границите на няколко дни. Или от 1 април 2020 година Централната банка на Русия спря да купува злато в формалните запаси. В резултат на това до края на 2021 година от страната са изнесени 630 тона злато, като част от това злато попълни златните запаси на нашите геополитически съперници.
През последните месеци доста се приказва за икономическата самостоятелност като синоним на импортозаместването. Не, заместването на вноса е належащо, само че не задоволително изискване за икономическа самостоятелност. Някои чиновници, които през 2014 година бяха инструктирани да се занимават със заместването на вноса, направиха „ хитро “ заменяне. Те замениха думата импортозаместване с " локализация ".
Обикновено заместването на вноса значи подмяна на вносен артикул (изделие) с сходен артикул, създаден в страната, което значи, че всички съставни елементи са създадени в Русия. Но „ локализацията “ в неприятния бюрократичен смисъл значи, че етикетът „ Произведено в Русия “ се поставя на крайния артикул. И нищо повече. В същото време крайният артикул може да се състои от 90 % от вносни съставни елементи и единствено се сглобява в Русия. Най-яркият образец е " съветската " автомобилна промишленост, трансформирала се в отвертково произвеждане. Когато на 24 февруари стартира санкционната война и множеството съставни елементи стопираха да идват у нас, „ съветската “ автомобилна промишленост се разпадна.
Може ли да се каже, че в случай че избран артикул се създава в страната, това безусловно е знак за икономическа самостоятелност? Не постоянно. Например, крайният артикул или някои съставни елементи се създават от съветска компания, само че с присъединяване на непознат капитал. Може да последва команда от чужбина за прекъсване на производството. Дори военната техника, създадена от безусловно съветска компания, може да включва съставни елементи, които наподобява също са създадени на територията на Руската федерация, само че от компании, следени от задгранични вложители. Именно това е неприемливо!
Друг случай. Крайният артикул (включително военна техника ) и всички съставни елементи се създават в Русия от чисто съветски компании (както по пълномощия, по този начин и по капитал). Има ли защо да спорим? Това е най-пълноценно " суверенно заменяне на вноса "?
Всъщност може въобще да не е по този начин. Необходимо е да се гледа СЪС какво съоръжение се създава. Уви, в 9 от 10 случая това съоръжение не е съветско. Зависимостта на съветската стопанска система от вносни капиталови артикули (машини и оборудване) е нейната слабост. И нашите геополитически съперници добре го осъзнават.
Е, в случай че успеем в рационални периоди да създадем произвеждане на лични машини и съоръжение за разнообразни промишлености, за енергетиката, превоза, селското стопанство, можем ли да кажем, че изцяло сме преодолели зависимостта от импорт и сме станали стопански суверенни? И ето идващият въпрос: „ Как ще произвеждаме голям брой разнообразни типове машини и съоръжение? “
За страдание към този момент няма с какво да произвеждаме машини и уреди. В Съюз на съветските социалистически републики всичко това произвеждахме благодарение на металорежещи машини – стругови, фрезови, пробивни и други. Също по този начин благодарение на съоръжение за коване и сплескване (KПO). Плюс необятна гама от разнообразни принадлежности. Плюс машини за обработка на неметални материали (дърво, камък и др.).
Съветският съюз имаше мощна машиностроителна и инструментална промишленост, която доставяше всички други промишлености със своите артикули. През 70-те години на предишния век страната започва производството на металорежещи машини с ЦПУ (цифрово-програмно управление), няколко десетки модела.
През 1991 година повече от половината от цялото належащо съоръжение за производството на такива машини се създава в страната. По времето, когато Съветският съюз се разпадна, една трета от руските металорежещи машини бяха с ЦПУ. До началото на 90-те години десетки хиляди руски машини с ЦПУ работят в чужбина: в Германия, Швейцария, Франция и Япония. През 1991 година към 50 единици руско съоръжение бяха показани на Парижкото ревю за металорежещи машини. В системата на Министерството на външната търговия имаше мощна външнотърговска асоциация " Станкоимпорт. И главно се занимаваше не с импорт, а с експорт на металорежещи машини в десетки страни по света. През трите десетилетия от съществуването на Руската федерация мощната машиностроителна промишленост изцяло се срина. Днес в машиностроенето се върнахме на 22-ро място в света, съседствайки в международната ранглиста с... Румъния.
За да реализира същинска икономическа самостоятелност, Русия би трябвало да извърви доста дълъг и сложен път. Хаотичните, безсистемни дейности няма да дадат резултат. Затова е нужна икономическата тактика.
Всички знаят думите на Сталин, че пътя, който водещите страни са минали за 100 години, ние би трябвало да изминем за 10, другояче ще бъдем смачкани. Тези думи бяха казани на 4 февруари 1931 година, а на 22 юни 1941 година се пробваха да ни смажат. Срокът, даден на Русия през днешния ден, с цел да попречи да й причинят това, в този момент е още по-кратък.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Изразих възприятията си, откакто прочетох този документ предходната година в публикацията „ Кой изготви „ Стратегията за сигурност “ на Путин? “ 43 страници бръщолевене и празнословие. „ Роботите “ на Кремъл още веднъж подведоха президента “. Заявих, че в недрата на бюрократичния уред се роди следващата безсмислена хартия. Ще възпроизведа първия параграф на раздела „ Икономическа сигурност “ от този документ:
„ Световната стопанска система е в дълбока криза. Пазарната неустойчивост и неустойчивостта на интернационалната финансова система нарастват, а пропастта сред действителната и виртуалната стопанска система се уголемява. Докато се резервира високата икономическа причинност на страните и районите по света, процесите на образуване на нови интернационалните индустриални вериги и вериги за доставки се забавят, а капиталовите потоци понижават. Ролята на националните страни и районните съглашения в търговско-икономическата сфера нараства.
Всичко това доста припомня на речта на основния инженер Треухов за интернационалната обстановка по време на стартирането на трамвая от романа на Илф и Петров " Дванадесетте стола "... Седемте страници на раздела " Икономическа сигурност " съдържат полемики за съветската и международната стопанска система, само че не и за икономическите закани за Русия от груповия Запад и ограниченията за тяхното попречване. Очевидно създателите на документа доста се опасяваха да не обидят нашите геополитически съперници (бивши „ сътрудници “).
Изминаха шест месеца от началото на СВO. Също толкоз време груповият Запад води санкционна война против Русия. Това, което преди година можеше да се назова " опасности " и " закани ", се трансформира в действителност. Задачата за установяване на тактиката и тактиката на дейностите на Русия в изискванията на към този момент почнала война стана свръхактуална.
И в случай че до 24 февруари 2022 година някак си съществувахме без Стратегията (документът, който влезе в действие на 2 юли предходната година, може да се назова единствено подигравка на стратегията), през днешния ден неналичието на Стратегия е най-сериозната опасност за Русия национална сигурност.
Такъв документ, който в този момент е нужен, би могъл да се назова „ Стратегия на държавните дейности в подтекста на необявената война на груповия Запад против Руската федерация “. Целта е успеха на Русия в тази война. Документът би трябвало да се състои от няколко взаимосвързани съставния елемент: боен, външнополитически, информативен, стопански, научно-технически.
Практическото осъществяване на „ Стратегията ” би трябвало да се разпореди на особено основана за времето на войната институция, каквато бе основаният в Съюз на съветските социалистически републики и т.нар.Държавен комитет по защита (ГКО). Създаден няколко дни след началото на Великата отечествена война, ГКО концентрира цялостната военна, политическа и икономическа власт в Съюз на съветските социалистически републики.
Икономическото направление на Стратегията може да се дефинира като " Стратегия за икономическо развиване на Русия ". Вече започнах подобен диалог и в този момент ще го продължа.
В рамките на Стратегията следва да се разграничат две съществени взаимосвързани цели: 1) реализиране на цялостна икономическа самостоятелност на Руската федерация; 2) основаване на икономическа основа за създаване и поддържане на защитителен капацитет, задоволителен за военното въздържане на Запада.
Постигането на цялостна икономическа самостоятелност от своя страна разрешава да се решат два казуса, които от дълго време изтезават Русия. Първо, такава самостоятелност ще отбрани съветската стопанска система от рецесии, които от време на време идват при нас от Запада, и от съмнения, които непрекъснато пораждат на международните финансови и стокови пазари. Второ, всевъзможни, даже и най- " адските " стопански наказания против Русия ще изгубят силата си.
„ Икономическа самостоятелност “ е синоним на „ стопански суверенитет “. Смисълът е извънредно елементарен: всички решения в областта на съветската стопанска система се вземат вътре в страната и в полза на страната. Сега не можем да приказваме за икономическа самостоятелност.
Първо, тъй като доста решения за съветската стопанска система, даже и след 24 февруари, не престават да се вземат на открито, от време на време в завоалирани форми. Така Русия остава член на МВФ) и СТО. И до момента съответните съветски ведомства (Министерството на финансите, Централната банка, Министерството на икономическото развиване и др.) не престават да получават „ рекомендации “ от интернационалните организации. В същото време МВФ, Световната банка, СТО се управляват от Съединени американски щати и техните съдружници.
По-важен симптом за стопански суверенитет е вземането на решения даже не вътре в страната, а в полза на страната. Защото редица решения се вземат сякаш от съветски ведомства, само че те са ориентирани против ползите на Русия. Пример за това са доста решения на Централната банка и Министерството на финансите.
Така през 2014 година Централната банка реши да откаже да контролира обменния курс на съветската рубла. В резултат на това през декември същата година получихме валутна рецесия: курсът на рублата се срина два пъти в границите на няколко дни. Или от 1 април 2020 година Централната банка на Русия спря да купува злато в формалните запаси. В резултат на това до края на 2021 година от страната са изнесени 630 тона злато, като част от това злато попълни златните запаси на нашите геополитически съперници.
През последните месеци доста се приказва за икономическата самостоятелност като синоним на импортозаместването. Не, заместването на вноса е належащо, само че не задоволително изискване за икономическа самостоятелност. Някои чиновници, които през 2014 година бяха инструктирани да се занимават със заместването на вноса, направиха „ хитро “ заменяне. Те замениха думата импортозаместване с " локализация ".
Обикновено заместването на вноса значи подмяна на вносен артикул (изделие) с сходен артикул, създаден в страната, което значи, че всички съставни елементи са създадени в Русия. Но „ локализацията “ в неприятния бюрократичен смисъл значи, че етикетът „ Произведено в Русия “ се поставя на крайния артикул. И нищо повече. В същото време крайният артикул може да се състои от 90 % от вносни съставни елементи и единствено се сглобява в Русия. Най-яркият образец е " съветската " автомобилна промишленост, трансформирала се в отвертково произвеждане. Когато на 24 февруари стартира санкционната война и множеството съставни елементи стопираха да идват у нас, „ съветската “ автомобилна промишленост се разпадна.
Може ли да се каже, че в случай че избран артикул се създава в страната, това безусловно е знак за икономическа самостоятелност? Не постоянно. Например, крайният артикул или някои съставни елементи се създават от съветска компания, само че с присъединяване на непознат капитал. Може да последва команда от чужбина за прекъсване на производството. Дори военната техника, създадена от безусловно съветска компания, може да включва съставни елементи, които наподобява също са създадени на територията на Руската федерация, само че от компании, следени от задгранични вложители. Именно това е неприемливо!
Друг случай. Крайният артикул (включително военна техника ) и всички съставни елементи се създават в Русия от чисто съветски компании (както по пълномощия, по този начин и по капитал). Има ли защо да спорим? Това е най-пълноценно " суверенно заменяне на вноса "?
Всъщност може въобще да не е по този начин. Необходимо е да се гледа СЪС какво съоръжение се създава. Уви, в 9 от 10 случая това съоръжение не е съветско. Зависимостта на съветската стопанска система от вносни капиталови артикули (машини и оборудване) е нейната слабост. И нашите геополитически съперници добре го осъзнават.
Е, в случай че успеем в рационални периоди да създадем произвеждане на лични машини и съоръжение за разнообразни промишлености, за енергетиката, превоза, селското стопанство, можем ли да кажем, че изцяло сме преодолели зависимостта от импорт и сме станали стопански суверенни? И ето идващият въпрос: „ Как ще произвеждаме голям брой разнообразни типове машини и съоръжение? “
За страдание към този момент няма с какво да произвеждаме машини и уреди. В Съюз на съветските социалистически републики всичко това произвеждахме благодарение на металорежещи машини – стругови, фрезови, пробивни и други. Също по този начин благодарение на съоръжение за коване и сплескване (KПO). Плюс необятна гама от разнообразни принадлежности. Плюс машини за обработка на неметални материали (дърво, камък и др.).
Съветският съюз имаше мощна машиностроителна и инструментална промишленост, която доставяше всички други промишлености със своите артикули. През 70-те години на предишния век страната започва производството на металорежещи машини с ЦПУ (цифрово-програмно управление), няколко десетки модела.
През 1991 година повече от половината от цялото належащо съоръжение за производството на такива машини се създава в страната. По времето, когато Съветският съюз се разпадна, една трета от руските металорежещи машини бяха с ЦПУ. До началото на 90-те години десетки хиляди руски машини с ЦПУ работят в чужбина: в Германия, Швейцария, Франция и Япония. През 1991 година към 50 единици руско съоръжение бяха показани на Парижкото ревю за металорежещи машини. В системата на Министерството на външната търговия имаше мощна външнотърговска асоциация " Станкоимпорт. И главно се занимаваше не с импорт, а с експорт на металорежещи машини в десетки страни по света. През трите десетилетия от съществуването на Руската федерация мощната машиностроителна промишленост изцяло се срина. Днес в машиностроенето се върнахме на 22-ро място в света, съседствайки в международната ранглиста с... Румъния.
За да реализира същинска икономическа самостоятелност, Русия би трябвало да извърви доста дълъг и сложен път. Хаотичните, безсистемни дейности няма да дадат резултат. Затова е нужна икономическата тактика.
Всички знаят думите на Сталин, че пътя, който водещите страни са минали за 100 години, ние би трябвало да изминем за 10, другояче ще бъдем смачкани. Тези думи бяха казани на 4 февруари 1931 година, а на 22 юни 1941 година се пробваха да ни смажат. Срокът, даден на Русия през днешния ден, с цел да попречи да й причинят това, в този момент е още по-кратък.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ