Кървавият 2 юли: Дива ревност превърна тираджия в свиреп уби...
На 2 юли 2018-а минувачи се натъкват на злокобна панорама до Военна болница в Пловдив - оцапан с кръв мъж със строшен череп и в безсъзнание. Веднага подават сигнал на тел. 112. На място идват кола за спешна помощ и полиция. Лекарите обаче се оказали безсилни и мъжът умрял. Криминалисти заграждат периметъра, тъй като по всичко проличава, че става въпрос за ликвидиране.
45-годишният Илия Стоичков живеел със брачната половинка си Иванка и родителите си в къща в пловдивското село Първенец. Неговите приходи били съществени за фамилията, тъй като работил като камионджия. Той и Иванка минали под венчило през 2011 година. Малко по-късно им се родил и наследник.
Илия постоянно отсъствал от вкъщи, защото специалността му била такава. Редовно изпълнявал задгранични курсове по простата причина, че били доста по-добре платени и по този начин имало повече пари за фамилията. В кариерата си Илия е записал и няколко години в Западна Европа, където се хванал да прокопава тунели за известна интернационална компания.
Съседите в Първенец и сътрудниците му го разказват като извънредно доброжелателен и мирен човек. На никого не е споделил неприятна дума и постоянно бил подготвен да спомага, без значение защо става въпрос. Често подпомагал някои от бедните си съседи, както финансово, по този начин и с каквото отглежда в градината.
32-годишната жена на Илия била извънреден конформист - безмълвна, не разговаряла постоянно с хората. Съседите я разказват като затворена, само че с доста положително сърце. „ От нея неприятно не сме видели. Гледа си фамилията, грижи се за тях, каквото прави всяка една уважаваща себе си стопанка “, показват комшии на Илия и Иванка.
Седем години бракът им бил за образец. Двамата се обичали, грижили се за детето си, дружно решавали зародилите проблеми. Всичко обаче претърпяло цялостен поврат при започване на юли 2018 година.
В края на май и началото на юни същата година Иванка провела диалог с мъжа си за това, че желае да запише магистратура в Аграрния университет в Пловдив. Той я подкрепил, с цел да може да върви напред.
Иванка потърсила за помощ 71-годишния доцент Стефан Нейков от Института за генетични запаси в Садово, който й бил учител по време на бакалавърската степен. Синът на доцента тогава бил състудент на Иванка и я срещнал с татко си.
Тъй като желала да изкара магистратурата, тя решила да помоли за подпомагане точно доцент Нейков, който постоянно откликвал. Не е ясно какво се е случило посред им по време на срещи, само че Иванка сюрпризирала мъжа си с недоволство, че доцентът заречен против секс и пари да й помогне да вземе магистърска степен.
Доколко това е било правилно, в никакъв случай няма да стане ясно, само че думите на Иванка били изцяло задоволителни да възпламенят гибелен фитил у Илия. Само при мисълта, че това може да се случи, камионджията горял от гняв. Съвсем естествено в него се появила концепцията за възмездие от ревнивост. Иванка изцяло застанала зад мъжа си. Така двамата решили да му устроят капан и да го санкционират за странните му мераци, за които студентката приказва.
Иванка се обадила на преподавателя и му споделила, че би трябвало да се видят, с цел да приказват. Доцентът се съгласил. Мястото на вечерната среща било покрай Спортната зала край село Оризари. Доцентът се чудил защо може да го търси студентката, само че по телефона усетил, че е обезпокоена и че се нуждаела от помощ. Нейков стигнал до уговореното място към 22 часа на 2 юли. Там още нямало никого.
Само няколко минути по-късно последвала изненадваща офанзива. От нищото внезапно изскочил Илия. Той държал бухалка в ръцете си и почнал да постанова безмилостно преподавателя. Иванка следила сцените на принуждение в профил.
Тираджията излял цялата си завист върху доцента. Удрял с бухалката, до момента в който не останал без мирис. Малко по-късно го изнасилил с бухалката и не спрял с побоя. Още няколко минути размазвал от пердах доцента, който към този момент бил в безсъзнание. Илия видял, че всичко е плувнало в кръв и че пенсионираният учител не помръдва.
Той и брачната половинка му почнали да заличават следите от убийството една по една. Иванка взела бухалката, а Илия свалил златния синджир от врата на доцента. След това съпрузите натоварили тялото на Нейков в колата и отпрашили към Пловдив. Стигнали до Военна болница в града под тепетата, където била паркирана колата на жертвата, и го оставили съвсем мъртъв там. След това си тръгнали назад.
Спрели за секунда, с цел да може Иванка да изхвърли бухалката във водите на река Марица. Двамата се прибрали няколко часа след среднощ като че ли нищо не се е случило. На идващия ден Иванка дала златния синджир на доцента в заложна къща в Стамболийски и взела неколкостотин лв..
Рано сутринта на 3 юли минувачи изпаднали в смут, когато се натъкнали на безжизненото тяло на доцент Нейков. Веднага подали сигнал на тел. 112. На място пристигнали полиция и кола за спешна помощ. Медиците заварили преподавателя към момента с пулс, само че напъните им да го спасят не се увенчали с триумф.
Черепът му напряко бил продънен от зверските удари с бухалката, имал и доста други пострадвания вследствие на побоя през нощта. На мястото почнали работа криминалисти. Те оградили с ленти периметъра. Още при типа на жертвата, на тях им станало ясно, че става въпрос за грубо ликвидиране.
Междувременно фамилията на доцента го очаквало да се прибере. След като минало среднощ, те се тормозили, както се случва. Решили да стартират да го търсят в квартала, наоколо с жилището му. От него обаче нямало и диря. Всичко се изяснило, когато внукът на доцента вижда колата му, а до нея десетки униформени и полицейска лента. Той схванал, че дядо му е мъртъв, и съобщил на родителите си.
Малко по-късно до тях стигнала версията, че Нейков е намерил гибелта си, откакто желал милувки от студентка. Това ги шокирало и те изрично я отхвърлили. Всичко, които познавали пенсионера, знаели, че не е кадърен на сходно нещо. Близките и приятелите му го дефинират като човек, предан на фамилията и на науката. Доцентът е прочут и с дългогодишния си труд в Института в Садово. Там той изобретил два нови сорта зеленчуци, бил извънредно влюбен в работата си.
След няколко часа работа, разпити на близки и стартирало следствие криминалистите стигат до Илия и Иванка. Тираджията е задържан и отведен в полицията. Първоначално арестувана е и брачната половинка му, по-късно е освободена без обвиняване, макар че е била на мястото и е следила зверството. Илия обаче получава две обвинявания - за убийството на доцента и за обир за златния синджир.
18 години затвор вместо доживотна
След закононарушението Илия е изправен пред съда. На първа инстанция магистратите му дават 20 години затвор. Близките на убития доцент и прокуратурата упорстват за доживотна присъда. Следва обжалване на наказването и от трите страни. В последна сметка Апелативният съд понижава присъдата с две години.
Така Илия би трябвало да лежи общо 18 години при първичен непоколебим режим. Присъдата е обжалвана пред Върховен касационен съд. Но през юли тази година излиза и окончателното решение. Върховните магистрати удостоверяват наказването и присъдата на камионджията остава тъкмо 18 години за убийството на 71-годишния доцент Стефан Нейков.
45-годишният Илия Стоичков живеел със брачната половинка си Иванка и родителите си в къща в пловдивското село Първенец. Неговите приходи били съществени за фамилията, тъй като работил като камионджия. Той и Иванка минали под венчило през 2011 година. Малко по-късно им се родил и наследник.
Илия постоянно отсъствал от вкъщи, защото специалността му била такава. Редовно изпълнявал задгранични курсове по простата причина, че били доста по-добре платени и по този начин имало повече пари за фамилията. В кариерата си Илия е записал и няколко години в Западна Европа, където се хванал да прокопава тунели за известна интернационална компания.
Съседите в Първенец и сътрудниците му го разказват като извънредно доброжелателен и мирен човек. На никого не е споделил неприятна дума и постоянно бил подготвен да спомага, без значение защо става въпрос. Често подпомагал някои от бедните си съседи, както финансово, по този начин и с каквото отглежда в градината.
32-годишната жена на Илия била извънреден конформист - безмълвна, не разговаряла постоянно с хората. Съседите я разказват като затворена, само че с доста положително сърце. „ От нея неприятно не сме видели. Гледа си фамилията, грижи се за тях, каквото прави всяка една уважаваща себе си стопанка “, показват комшии на Илия и Иванка.
Седем години бракът им бил за образец. Двамата се обичали, грижили се за детето си, дружно решавали зародилите проблеми. Всичко обаче претърпяло цялостен поврат при започване на юли 2018 година.
В края на май и началото на юни същата година Иванка провела диалог с мъжа си за това, че желае да запише магистратура в Аграрния университет в Пловдив. Той я подкрепил, с цел да може да върви напред.
Иванка потърсила за помощ 71-годишния доцент Стефан Нейков от Института за генетични запаси в Садово, който й бил учител по време на бакалавърската степен. Синът на доцента тогава бил състудент на Иванка и я срещнал с татко си.
Тъй като желала да изкара магистратурата, тя решила да помоли за подпомагане точно доцент Нейков, който постоянно откликвал. Не е ясно какво се е случило посред им по време на срещи, само че Иванка сюрпризирала мъжа си с недоволство, че доцентът заречен против секс и пари да й помогне да вземе магистърска степен.
Доколко това е било правилно, в никакъв случай няма да стане ясно, само че думите на Иванка били изцяло задоволителни да възпламенят гибелен фитил у Илия. Само при мисълта, че това може да се случи, камионджията горял от гняв. Съвсем естествено в него се появила концепцията за възмездие от ревнивост. Иванка изцяло застанала зад мъжа си. Така двамата решили да му устроят капан и да го санкционират за странните му мераци, за които студентката приказва.
Иванка се обадила на преподавателя и му споделила, че би трябвало да се видят, с цел да приказват. Доцентът се съгласил. Мястото на вечерната среща било покрай Спортната зала край село Оризари. Доцентът се чудил защо може да го търси студентката, само че по телефона усетил, че е обезпокоена и че се нуждаела от помощ. Нейков стигнал до уговореното място към 22 часа на 2 юли. Там още нямало никого.
Само няколко минути по-късно последвала изненадваща офанзива. От нищото внезапно изскочил Илия. Той държал бухалка в ръцете си и почнал да постанова безмилостно преподавателя. Иванка следила сцените на принуждение в профил.
Тираджията излял цялата си завист върху доцента. Удрял с бухалката, до момента в който не останал без мирис. Малко по-късно го изнасилил с бухалката и не спрял с побоя. Още няколко минути размазвал от пердах доцента, който към този момент бил в безсъзнание. Илия видял, че всичко е плувнало в кръв и че пенсионираният учител не помръдва.
Той и брачната половинка му почнали да заличават следите от убийството една по една. Иванка взела бухалката, а Илия свалил златния синджир от врата на доцента. След това съпрузите натоварили тялото на Нейков в колата и отпрашили към Пловдив. Стигнали до Военна болница в града под тепетата, където била паркирана колата на жертвата, и го оставили съвсем мъртъв там. След това си тръгнали назад.
Спрели за секунда, с цел да може Иванка да изхвърли бухалката във водите на река Марица. Двамата се прибрали няколко часа след среднощ като че ли нищо не се е случило. На идващия ден Иванка дала златния синджир на доцента в заложна къща в Стамболийски и взела неколкостотин лв..
Рано сутринта на 3 юли минувачи изпаднали в смут, когато се натъкнали на безжизненото тяло на доцент Нейков. Веднага подали сигнал на тел. 112. На място пристигнали полиция и кола за спешна помощ. Медиците заварили преподавателя към момента с пулс, само че напъните им да го спасят не се увенчали с триумф.
Черепът му напряко бил продънен от зверските удари с бухалката, имал и доста други пострадвания вследствие на побоя през нощта. На мястото почнали работа криминалисти. Те оградили с ленти периметъра. Още при типа на жертвата, на тях им станало ясно, че става въпрос за грубо ликвидиране.
Междувременно фамилията на доцента го очаквало да се прибере. След като минало среднощ, те се тормозили, както се случва. Решили да стартират да го търсят в квартала, наоколо с жилището му. От него обаче нямало и диря. Всичко се изяснило, когато внукът на доцента вижда колата му, а до нея десетки униформени и полицейска лента. Той схванал, че дядо му е мъртъв, и съобщил на родителите си.
Малко по-късно до тях стигнала версията, че Нейков е намерил гибелта си, откакто желал милувки от студентка. Това ги шокирало и те изрично я отхвърлили. Всичко, които познавали пенсионера, знаели, че не е кадърен на сходно нещо. Близките и приятелите му го дефинират като човек, предан на фамилията и на науката. Доцентът е прочут и с дългогодишния си труд в Института в Садово. Там той изобретил два нови сорта зеленчуци, бил извънредно влюбен в работата си.
След няколко часа работа, разпити на близки и стартирало следствие криминалистите стигат до Илия и Иванка. Тираджията е задържан и отведен в полицията. Първоначално арестувана е и брачната половинка му, по-късно е освободена без обвиняване, макар че е била на мястото и е следила зверството. Илия обаче получава две обвинявания - за убийството на доцента и за обир за златния синджир.
18 години затвор вместо доживотна
След закононарушението Илия е изправен пред съда. На първа инстанция магистратите му дават 20 години затвор. Близките на убития доцент и прокуратурата упорстват за доживотна присъда. Следва обжалване на наказването и от трите страни. В последна сметка Апелативният съд понижава присъдата с две години.
Така Илия би трябвало да лежи общо 18 години при първичен непоколебим режим. Присъдата е обжалвана пред Върховен касационен съд. Но през юли тази година излиза и окончателното решение. Върховните магистрати удостоверяват наказването и присъдата на камионджията остава тъкмо 18 години за убийството на 71-годишния доцент Стефан Нейков.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ