2 юли 1949 г. Умира Георги Димитров ВИДЕО
На 2 юли 1949 година в 9.15 часа Георги Димитров умира в санаториума " Барвиха " край Москва. Министър-председател на България става Васил Коларов. Видни руски медици слагат диагнозата „ сърдечна непълнота, чернодробна цироза, диабет, продължителен простатит ”. Съществува догадка за политическо ликвидиране на Димитров по инструкции на Сталин.
Малко прочут и засекретен факт е, че косата и мозъкът на Димитров са изследвани в Министерство на вътрешните работи и в тях е открит живак доста над нормалната доза за естествени процеси - към 48 мг/кг при норма 2,33 мг/кг. Според специалистите отровните дози в мозъка на Вожда са доказателство, че гибелта му се дължи не на напреднал алкохолизъм, каквито клюки е имало, нито на исхемична болест, а на евентуално отравяне.
Още на 3 юли 1949 година Министерският съвет взима решение тялото на Георги Димитров да бъде балсамирано и сложено в пантеон. Тялото му е балсамирано в Москва и превозено с трен до София.
В Москва са непокътнати протоколите за тази подготовка. В тях се споделя, че е осъществено “наливане на специфични балсамни течности в крайниците и в допълнение локално инжектиране в тъканите на гърдите и корема ”. Освен това е осъществено локално инжектиране в пръстите на стъпалата и дланите за попречване на по-нататъшното им изкривяване. Съветският екип от специалисти е бинтовал тялото на Димитров с гумени бинтове и лепенки, с цел да се резервира влажността на натрупа по време на пътуването му до София.
Заедно с тялото на умрелия Вожд в българската столица идва и екип от най-хубавите експерти балсаматори, водени от фамозния проф. Борис Збарски. Те били настанени и незабавно стартират работа в двореца Врана, който по това време е резиденция на министър-председателя Георги Димитров. Балсамацията се прави в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и брачната половинка му кралица Маргарита. Стаята е на втория етаж на двореца, в неговото южно крило, напомня " Фактор ".
Мавзолеят е приключен на 10 юли 1949 година за рекордния период от шест дни.
Комунистическата власт в Народна република България го афишира за „ водач и преподавател на българския народ ” и отбелязва погребението му с величествена гала. Група неуместни за властта лица са въдворени в лагери. Мавзолеят се трансформира в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от задгранични делегации, само че единствено от комунистически страни и от страни от Третия свят.
