На 2 януари, през 1922 г. в Бяла Слатина се

На 2 януари, през 1922 година в Бяла Слатина се ражда Блага Димитрова – една превъзходна поетеса и харизматична жена, чието перо докосна сърцата на хиляди българи. Да си напомним някои от най-въздействащите нейни мисли за любовта. Да си спомним в действителност какво е любовта…

Неизживяната обич

„ Впрочем какво по-страшно наказване от въображаемото преживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? “

Мъжете и любовта

“Мъжът е обхванат от мига, а дамата търси продължението. ”

„ Ако дамата изживява най-силно любовта в шерването с другарка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква загадка, гъста приятност се крие в това мълчание, всеки мъж самичък си знае. Може би това е ревностното възприятие на притежател, който не допуща да показа обичаната с различен? Може би това е израз на протекция и деликатност към дамата? Може би това е стеснението, което в любовния момент е било изтласкано от пристрастеността, с цел да нахлуе по-късно с по-голяма мощ? А може би това е мъжкият инстинкт да завоюва дамата вечно: тъй като единствено безмълвният, предпазлив мъж е същински мъж в очите на една жена. “

„ Мъжете се влюбват не в нас, а в личния си облик, който откриват в нашите очи. Може би по тази причина новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се показват други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си. “

“Мъжкият взор се въздейства. Сякаш е кьорав! Нужни му са непознати очи, с цел да прогледне. Искаш ли да му се харесаш, би трябвало да се харесаш първо на другите. И постоянно да се харесваш на всички поради един-единствен мъж. ”

„ Познава се женен мъж незабавно по първия взор, с който те зърне. Погледът на свободния мъж е напълно различен: проучващ, придирчив, питащ: “Ти ли си? “. Пълен с несъгласия – вяра и отчаяние, екстаз и сдържаност, любознание и безгрижие. Очите на ергена откриват първо минусите. Пред него са безкрайните благоприятни условия на света. Ти си една от безброя. Струва ли си поради тебе да изтърве целият свят? Твърде си дребна на растеж за него. Твърде свободно се държиш. Нежененият мъж гледа и с подигравателните очи на приятелите си – какво ще рекат, в случай че се появя с такова момиче? Гледа и с придирчивите очи на майка си – по какъв начин би посрещнала на своя предел такова момиче? Гледа и със своите дълго очаквали, полудели очи, които са си съчинили някакъв кинозвезден вид и го търсят в сънищата си. Все не отговаряш на фантазиите му, все не си негов вид, все с нещо не си подобаваща за спътница в живота му. А каква би трябвало да бъде спътницата му, питай го, той самичък не знае. Той все се пробва да те промени, пречупи, нагоди съгласно себе си. “

Жените и любовта

“Жените описват за предходните си любови, с цел да завоюват сегашната. ”

“Няма по-деформираща тежест на земята от женска орис, когато дамата е принудена да прави с нелюбим това, което копнее да прави с обичания. Цяла се осакатява! ”

“Да имаш сили да станеш след обич и да си отидеш… Носят те на ръце като кралица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя момент е най-голямото оскърбление, което познава дамата. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да резервира достолепието си на кралица. Добре, че мъжът нормално спи в тоя заплашителен момент! Спи и не допуска, че внезапно тя, превзетата и покорената, си спомня за един различен, който в никакъв случай не би я оставил да си отиде по този начин наведена и прекършена. Това е най-голямата женска невярност под носа на покорителя. ”

Данък публично мнение

„ Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до отломки! Подсигуряване, публично мнение, обязаност, прозорливост, потайност, насила – всичко това убива възприятието. А възприятието е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора. “

„ Вие ме осъждате с погледи за моята обич. Вместо аз да ви съдя за вашата нелюбов и полулюбов. “

„ Грешната “ обич

„ Хора, сърцето ви е като домашно куче, привикнало с късия синджир и кошарата. Колко сте отговорни, хора, пред любовта, задето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали в дебели законници, турили сте я на колене в студени църкви, под трънен брачен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на двуличие и попско благовъзпитание. Колко сте отговорни, хора, пред най-голямата непорочност, висота и хубост на живота! “

„ Благоразумието ме поучава на ухо: бъди като всички. Направи си добра сметка! Не прави неправилна стъпка!
А аз откликвам на благоразумието:
Ако моята обич е неточност, тогава най-вярната стъпка в живота ми е тази неточност! “

Любовта и свободата

„ Не мога да претърпявам протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме създадат своя благосъстоятелност. Жадувам за по едно и също време прострени едни към други ръце, които желаят не да вземат, а обилно да дават. “

„ Стига обир на усеща! Любов и възбрана – две несъвместимости. “

„ Любовта е по-свободна от птиците, тъй като не се подчинява на никого, даже и на себе си. “

“Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без обети. Без гаранция. Истинската обич, най-хубавата – това е независимост.
Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато желая. ”

„ Не се опитвай да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо по този начин ще ме оттласнеш да изхвърча на шир. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си.
Какво от това, че съм несъгласие?
Нека да бъда като любовта – неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо! “

Любовта и сливането

„ — Защо не си откри едно добродушно момиче да бъде сянка на твоята сянка?
— Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.
— Аз съм доста слаба. Опърничавостта ми е ризница, с цел да скрия слабостта си. В мига, в който сложа глава на рамото ти, ще се разтопя като снежинка.
— Може би таман това ме е спирало. Винаги по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го трансформира в свое повтаряне. А човек не може да бъде влюбен в личното си отражение. И още веднъж стартира да търси мощния сътрудник. “

“Страшна мощ е събрана в ръцете на обичания мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те допират и да четат всяка дипла на кожата ти като писменост за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго допиране по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в това време и да те подчинят. Страх и деликатност, протекция и опасност. Каквото и да бъде, дано де е от неговата ръка! От ничия друга, единствено от неговата! ”

Истинската обич

„ Ако АЗ съм съумяла да стана негово МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ.. ТОЙ е МОЙ!!! И въпреки всичко, в случай че някоя жена успее да го откъсне от мене, то НЕ тя ще ми го отнеме, а аз сама ще го лишава от себе си, тъй като НЕ ще му бъда задоволително нужна. Значи НЕ съм била задоволително здраво вплетена в корените на мислите му, на ориста му, на дните му. Би трябвало най-накрая да стигна до тая елементарна истина. “

“Ако ти си станал нужен на другия, в случай че си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му. ”

“Само една обич признавам на тоя свят – да обичаш без значение от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, поддържат ли те, сякаш си недоразвито създание и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, преференциално или не, благоразумно или не. Да обичаш, тъй като обичаш. Това е единственото съображение. ”

Накрая, не мога да не споделя с вас обичаните си стихотворения на тази прелестна авторка. За всички, които знаят какво е да изгубиш любовта…

Денонощие

На разсъмване, щом разпозная
потопения в изгрева било,
още първата мисъл е тая,
че не би трябвало да мисля за тебе.
И през целия ден вероломна
тя, където отида, ме дебне
и каквото да върша, припомня,
че не би трябвало да мисля за тебе.
А когато нощта е надвисла
всяка болежка във сън да обсеби,
аз не мога да дремя и все мисля,
че не би трябвало да мисля за тебе.

***

Бяхме най-близки

Искаш с теб да останем положителни познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болежка се стапяха сляти –
да се здрависват едвам?
Погледи, дето докрай се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
другарски да си мълвят?
Не, ний не можем да бъдем положителни познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки… Затуй занапред нататък
Ще сме най-чужди в света.

***

След залеза на всяка любов,
настава болежка и горест.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една обич умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че фантазиите са машинация,
че си обичала, а любов няма,
че споменът е болежка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала…