На 2 януари 1971 година стадион Айброкс в Глазгоу се

На 2 януари 1971 година стадион " Айброкс " в Глазгоу се трансформира в сцена на една от най-тежките нещастия в историята на футбола. По време на дербито Олд Фърм сред домакина Рейнджърс и Селтик се случва огромно злощастие, което в последна сметка е основа на огромна смяна в най-популярния спорт.

Срещата приключва 1:1, като гостите откриват малко преди края, само че Рейнджърс изравнява в последните секунди. Според една от версиите за това, което се случва в идващите минути част от публиката към този момент е тръгнала към изходите, уверена, че мачът е изгубен, до момента в който друга се пробва да се върне назад към трибуните, с цел да чества късния гол. Според друга версия множеството просто е толкоз огромно, че изходите не съумяват да поемат потока.

Фактът обаче е прочут. На " Стълбище 13 " един човек се спъва и пада на стъпалата. След него падат още. В рамките на секунди стълбището се трансформира в капан, в който телата се натрупат едно върху друго. Няма всеобща суматоха, няма сборичкване или нещо друго – хората просто нямат къде да правят отстъпка. В резултат на притискането 66 души губят живота си, а над 200 са ранени, множеството от тях съдбовно задушени или с тежки контузии.

Куриозен факт е, че на трибуните в този ден е младият Кени Далглиш, който е част от Селтик, само че не взе участие в мача. По-късно пред годините той ще е директен очевидец на другите две огромни нещастия с присъединяване на британски тимове - " Хилзбъроу " и " Хейзъл ", като и в двата случая е управител на Ливърпул.

Трагедията разкрива дълбоките проблеми на стадионната инфраструктура от това време. " Айброкс " към този момент има печална история, откакто на същото място има жертви и при предходни произшествия - през 1902 и 1961 година, само че предизвестията са подценявани. " Стълбище 13 " се оказва тясно, стръмно и неуместно за всеобщ поток от хора, изключително в края на мач с сходен заряд.

Инцидентът от 1971 година се трансформира в повратна точка за футбола във Англия. След него стартира съществено преосмисляне на сигурността на стадионите. Започва се от метода, по който се проектират изходите и стълбищата, до контрола на придвижването на публиката и ролята на стюардите. Старите тераси и рисковите зони последователно стартират да изчезват, а тематиката за сигурността към този момент не може да бъде подценявана.

Днес " Айброкс " е изцяло изменен, а " Стълбище 13 " не съществува. На негово място има мемориал, който припомня за изгубените човешки животи. Трагедията от 1971 година остава урок, заплатен с висока цена, който трансформира метода, по който светът гледа на футболните игрища вечно.