2 януари 1905 г. Япония превзема Порт Артур
На 2 януари 1905 година (нов стил) обкръженият съветски гарнизон в морската цитадела Порт Артур (днешен Люйшун в Китай) се предава на японците. Това повлиява уверено върху целия ход на Руско-японската война (10.2.1904 - 5.9.1905). Конфликтът приключил пагубно за престижа на Русия и на процедура проваля нейната дългогодишна и експанзионистична политика в Далечния изток.
През 1888 година Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур дружно със залива Далиен. Най-накрая Русия съумява да реши дългогодишния си проблем с не замръзващо пристанище в Далечния изток. За да утвърдят позициите си, руснаците стартират градеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени градежи на пътища. През 1898 година Русия получава концесии за рандеман на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.
През 1900 година Русия изпраща войска от 177 000 души в Манджурия, с цел да подсигури и отбрани градежа на своята жп линия. Китайската войска няма опция да се оправи с съветските сили и се изтегля от Манджурия, което дава опция на руснаците да се открият трайно. Русия твърди останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на рецесията, само че до 1903 година съветското командване по този начин и не афишира график за евакуиране.
Руската агресия провокира безпокойствие на Япония. Никой в Снакт Петербург обаче не желае да проумее, че съветското навлизане в Манджурия в действителност визира жизненоважните ползи на Токио.
През 1902 година Япония стартира договаряния с Русия по отношение на обстановката в Манджурия. На 14 януари 1904 година Токио предлага формула, съгласно която Манджурия ще бъде отвън японската сфера на въздействие и реципрочно - Корея ще остане отвън съветската сфера на въздействие.
Руският цар Николай II съзнателно забавя своя отговор с ясната мисъл, че сходен ход ще приближи двете империи до война. Но той не има вяра, че Япония е подготвена за тази война и ще нападне първа. Николай II е уверен, че една сполучлива война против Япония ще възроди съветския национализъм. Военните са срещу тази агресия поради огромните дистанции неналичието на инфраструктура. Русия влиза във войната без съдружници.
Протакането на царя кара Япония да прекъсне дипломатически връзки.
На 8 февруари 1904 година Япония афишира война на Русия, само че японският боен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди този момент изненадващо нападна съветските кораби в пристанището Порт Артур. Японците вярно правят оценка значимостта на укрепената морска база, като насят удар с изненада. Използвайки 10 разрушителя, японците съумяват да повредят съществено съветските линейни кораби „ Царевич” и „ Ретвизан”, както и 6600-тонния крайцер „ Палада”.
Николай II е шокиран. Японците не изпускат самодейността и това води до 2 януари 1905 година
Главнокомандващият съветските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града. Загубите на бойното поле понижават престижа на ръководещите кръгове в Санкт Петербург, а общественото неодобрение води до Руската гражданска война от 1905-1907 година
През 1888 година Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур дружно със залива Далиен. Най-накрая Русия съумява да реши дългогодишния си проблем с не замръзващо пристанище в Далечния изток. За да утвърдят позициите си, руснаците стартират градеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени градежи на пътища. През 1898 година Русия получава концесии за рандеман на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.
През 1900 година Русия изпраща войска от 177 000 души в Манджурия, с цел да подсигури и отбрани градежа на своята жп линия. Китайската войска няма опция да се оправи с съветските сили и се изтегля от Манджурия, което дава опция на руснаците да се открият трайно. Русия твърди останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на рецесията, само че до 1903 година съветското командване по този начин и не афишира график за евакуиране.
Руската агресия провокира безпокойствие на Япония. Никой в Снакт Петербург обаче не желае да проумее, че съветското навлизане в Манджурия в действителност визира жизненоважните ползи на Токио.
През 1902 година Япония стартира договаряния с Русия по отношение на обстановката в Манджурия. На 14 януари 1904 година Токио предлага формула, съгласно която Манджурия ще бъде отвън японската сфера на въздействие и реципрочно - Корея ще остане отвън съветската сфера на въздействие.
Руският цар Николай II съзнателно забавя своя отговор с ясната мисъл, че сходен ход ще приближи двете империи до война. Но той не има вяра, че Япония е подготвена за тази война и ще нападне първа. Николай II е уверен, че една сполучлива война против Япония ще възроди съветския национализъм. Военните са срещу тази агресия поради огромните дистанции неналичието на инфраструктура. Русия влиза във войната без съдружници.
Протакането на царя кара Япония да прекъсне дипломатически връзки.
На 8 февруари 1904 година Япония афишира война на Русия, само че японският боен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди този момент изненадващо нападна съветските кораби в пристанището Порт Артур. Японците вярно правят оценка значимостта на укрепената морска база, като насят удар с изненада. Използвайки 10 разрушителя, японците съумяват да повредят съществено съветските линейни кораби „ Царевич” и „ Ретвизан”, както и 6600-тонния крайцер „ Палада”.
Николай II е шокиран. Японците не изпускат самодейността и това води до 2 януари 1905 година
Главнокомандващият съветските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града. Загубите на бойното поле понижават престижа на ръководещите кръгове в Санкт Петербург, а общественото неодобрение води до Руската гражданска война от 1905-1907 година
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ