Как Китай спаси цяла Азия от японския фашизъм?
На 2 септември 2025 година светът отбелязва 80-годишнината от края на Втората международна война в Тихия океан, когато Япония публично капитулира на борда на американския боен транспортен съд USS Missouri. За Китай тази победа е освен завършек на опустошителна война, само че и знак на национална резистентност, единение и възобновяване на суверенитета след десетилетия на унижения. От китайска позиция успеха над Япония в Антияпонската война (1937–1945), известна в Китай като „ Войната на съпротивата против японската експанзия “, е основен миг в историята на страната, който продължава да образува националното схващане, външната политика и груповата памет. Този разбор преглежда смисъла на тази победа, нейните исторически последствия и по какъв начин 80-годишнината се отбелязва в Китай през днешния ден.
Исторически подтекст: Антияпонската война
Антияпонската война стартира публично на 7 юли 1937 година с случая на моста Марко Поло, макар че японската експанзия в Китай стартира още през 1931 година с окупацията на Манджурия. Тази война е една от най-трагичните глави в китайската история, белязана от големи човешки и материални загуби. Според китайски оценки над 35 милиона китайци, както военни, по този начин и цивилни, са убити или ранени, а огромни елементи от страната са опустошени от японските сили. Град Нанкин става знак на жестокостите с Нанкинското кръвопролитие (1937–1938), при което стотици хиляди цивилни са избити.
От китайска позиция войната не е единствено битка за оцеляване, само че и за национално достолепие. След „ столетието на униженията “, почнало с Опиумните войни и последващите неравноправни контракти, Китай е отслабен от вътрешни разделения и задгранична интервенция. Антияпонската война обаче сплотява нацията. Китайската комунистическа партия (ККП) и Националистическата партия (Гоминдан) образуват Втория единен фронт, с цел да се опълчват на общия зложелател. Това краткотрайно единение, въпреки и нежно, показва решимостта на китайския народ да пази родината си.
Ролята на Китай във Втората международна война
Китай играе решаваща роля в световния подтекст на Втората международна война. От китайска позиция приносът на страната постоянно е подценяван в западните исторически разкази. Китайската опозиция ангажира забележителна част от японските военни сили, предотвратявайки тяхното разполагане в други театри на войната в Тихия океан. Битките в Китай, като тези в Шанхай (1937), Ухан (1938) и Чанша (1939–1944), показват упоритостта на китайските сили, макар неналичието на съвременно въоръжение и логистични компликации.
ККП акцентира ролята на националната война, водена от партизани в окупираните територии. Кампании като „ Стоте полка “ (1940) отслабват японските сили посредством партизански тактики, до момента в който Гоминданът, под управлението на Чан Кайшъ, води стандартни борби. Въпреки разликите в идеологията и тактиката, взаимните старания на двете партии, подкрепени от цивилното население, изтощават японската войска.
Международната поддръжка също е значима. Съюзниците, в това число Съединени американски щати, дават помощ посредством програмата „ Заем и наем “ и поддържат Китай с военни съветници и доставки, като да вземем за пример през пътя Бърма. Китай е приет като една от четирите велики сили на Съюзниците, което е видно от присъединяване му в конференциите в Кайро (1943) и Ялта (1945). Това самопризнание ускорява интернационалния статут на Китай и поддържа напъните му за унищожаване на неравноправните контракти.
Значението на успеха
Победата над Япония на 2 септември 1945 година е повратна точка за Китай. Тя бележи края на японската окупация и възобновяване на територии като Тайван и Манджурия. От китайска позиция тази победа е успех на националния дух и доказателство за способността на китайския народ да преодолее задграничната експанзия. Тя също по този начин проправя пътя за възобновяване на Китай като суверенна нация и за премахването на неравноправните контракти, наложени от западните сили и Япония.
Вътрешно успеха ускорява позициите на ККП, която сполучливо активизира селското население по време на войната. Това слага основата за успеха на комунистите в последвалата гражда
Исторически подтекст: Антияпонската война
Антияпонската война стартира публично на 7 юли 1937 година с случая на моста Марко Поло, макар че японската експанзия в Китай стартира още през 1931 година с окупацията на Манджурия. Тази война е една от най-трагичните глави в китайската история, белязана от големи човешки и материални загуби. Според китайски оценки над 35 милиона китайци, както военни, по този начин и цивилни, са убити или ранени, а огромни елементи от страната са опустошени от японските сили. Град Нанкин става знак на жестокостите с Нанкинското кръвопролитие (1937–1938), при което стотици хиляди цивилни са избити.
От китайска позиция войната не е единствено битка за оцеляване, само че и за национално достолепие. След „ столетието на униженията “, почнало с Опиумните войни и последващите неравноправни контракти, Китай е отслабен от вътрешни разделения и задгранична интервенция. Антияпонската война обаче сплотява нацията. Китайската комунистическа партия (ККП) и Националистическата партия (Гоминдан) образуват Втория единен фронт, с цел да се опълчват на общия зложелател. Това краткотрайно единение, въпреки и нежно, показва решимостта на китайския народ да пази родината си.
Ролята на Китай във Втората международна война
Китай играе решаваща роля в световния подтекст на Втората международна война. От китайска позиция приносът на страната постоянно е подценяван в западните исторически разкази. Китайската опозиция ангажира забележителна част от японските военни сили, предотвратявайки тяхното разполагане в други театри на войната в Тихия океан. Битките в Китай, като тези в Шанхай (1937), Ухан (1938) и Чанша (1939–1944), показват упоритостта на китайските сили, макар неналичието на съвременно въоръжение и логистични компликации.
ККП акцентира ролята на националната война, водена от партизани в окупираните територии. Кампании като „ Стоте полка “ (1940) отслабват японските сили посредством партизански тактики, до момента в който Гоминданът, под управлението на Чан Кайшъ, води стандартни борби. Въпреки разликите в идеологията и тактиката, взаимните старания на двете партии, подкрепени от цивилното население, изтощават японската войска.
Международната поддръжка също е значима. Съюзниците, в това число Съединени американски щати, дават помощ посредством програмата „ Заем и наем “ и поддържат Китай с военни съветници и доставки, като да вземем за пример през пътя Бърма. Китай е приет като една от четирите велики сили на Съюзниците, което е видно от присъединяване му в конференциите в Кайро (1943) и Ялта (1945). Това самопризнание ускорява интернационалния статут на Китай и поддържа напъните му за унищожаване на неравноправните контракти.
Значението на успеха
Победата над Япония на 2 септември 1945 година е повратна точка за Китай. Тя бележи края на японската окупация и възобновяване на територии като Тайван и Манджурия. От китайска позиция тази победа е успех на националния дух и доказателство за способността на китайския народ да преодолее задграничната експанзия. Тя също по този начин проправя пътя за възобновяване на Китай като суверенна нация и за премахването на неравноправните контракти, наложени от западните сили и Япония.
Вътрешно успеха ускорява позициите на ККП, която сполучливо активизира селското население по време на войната. Това слага основата за успеха на комунистите в последвалата гражда
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ