Защо Япония не e разделена след Втората световна война като Германия и Австрия?
На 2 септември 1945 година Японската империя подписва акта за капитулация, с което публично поставя завършек на Втората международна война и поверява бъдещата си орис в ръцете на съдружниците. Защо силите победителки не разделят победената страна на окупационни зони, както се случва със земите на Германия и Австрия?
Борба до последния патрон
Ядрените удари по Хирошима и Нагасаки не са определящият фактор, който принуждава японците да капитулират пред врага. Ако Германия е в руини до края на войната и физически не може да устои, тогава Япония е подготвена да се бие по-нататък.
До август 1945 година страната губи съперничеството в Тихия океан, губи превъзходството си във въздуха, само че въпреки всичко резервира голям мобилизационен запас и също по този начин продължава да държи Корея, Североизточен Китай и съвсем цяла Югоизточна Азия.
Географски множеството японски плажове са несъответствуващи за десант. Нашествието може да се извърши единствено по 2 комфортно проходими направления: от остров Кюшу в южната част на страната и от равнината Канто на остров Хоншу (централният остров). Знаейки това, азиатците небрежно трансформират тези земи в непревземаема цитадела, като в същото време афишират обща готовност.
Така, макар загубата на самодейност и поредност от военни неуспехи, Япония към момента резервира мощ. Според оценките на американското командване, в случай че империята беше траяла да се съпротивлява, войната можеше да се проточи още 2 години и да вземе до 400 000 военнослужещи като жертва.
Американската общност не можеше да издържи на подобен интервал и толкоз огромни загуби. Рано или късно народът щеше да принуди Вашингтон да се съгласи на помирение.
Защо Япония не е разграничена на окупационни зони?
Основната причина за капитулацията на Япония е влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики. Съветският съюз няма проблем с публичното мнение, а има голяма войска и непреодолимо предпочитание да окупира северните японски острови. По-нататъшната опозиция става безполезна.
Навременната капитулация прави допустимо запазването на териториалната целокупност на страната. Но при положение, че Япония беше траяла да се бори, съдружниците са планували разделянето на островите на четири окупационни зони.
Съединените щати имат намерение да заемат централната част на остров Хоншу. Югът на Япония би трябвало да бъде възложен на Англия. Земеделските региони на Шикоку са оставени на Китай, а Съюз на съветските социалистически републики се пазари да получи целия остров Хокайдо и североизточната част на Хоншу.
Съветски проекти за десант на Хокайдо
Съветското управление възнамерява нахлуването в Хокайдо на 24 август 1945 година Според изчисленията на маршал на Съюз на съветските социалистически републики Александър Василевски десантът би трябвало да се извърши в пристанището Румой със силите на две дивизии от 87-и стрелкови корпус. Американският флот е задължен да поддържа офанзивата.
Сталин обаче няма време да реализира концепцията. На 15 август Япония афишира капитулацията си (официално е издадена едвам на 2 септември). В променените условия от Съединени американски щати чакат да дават своите кораби. Съюз на съветските социалистически републики не разполага със лични транспортни съдове в Далечния изток в нужното количество.
В последна сметка президентът на Съединени американски щати Хари Труман намерено не разрешава на руските войски да дебаркират на Хокайдо. Според съвременници Сталин приема тази възбрана с неспокойствие, само че не скапва така и така напрегнатите връзки.
В резултат на това цялата островна част на Япония е окупирана от американските войски. Както се чака, те не пожелават да споделят с никого. Съюз на съветските социалистически републики обаче не губи. Червената войска окупира Южен Сахалин и Курилските острови. Съветите също получават северната част на Корея и Манджурия, трансферирана в следствие на Китай.
Превод: В. Сергеев
Борба до последния патрон
Ядрените удари по Хирошима и Нагасаки не са определящият фактор, който принуждава японците да капитулират пред врага. Ако Германия е в руини до края на войната и физически не може да устои, тогава Япония е подготвена да се бие по-нататък.
До август 1945 година страната губи съперничеството в Тихия океан, губи превъзходството си във въздуха, само че въпреки всичко резервира голям мобилизационен запас и също по този начин продължава да държи Корея, Североизточен Китай и съвсем цяла Югоизточна Азия.
Географски множеството японски плажове са несъответствуващи за десант. Нашествието може да се извърши единствено по 2 комфортно проходими направления: от остров Кюшу в южната част на страната и от равнината Канто на остров Хоншу (централният остров). Знаейки това, азиатците небрежно трансформират тези земи в непревземаема цитадела, като в същото време афишират обща готовност.
Така, макар загубата на самодейност и поредност от военни неуспехи, Япония към момента резервира мощ. Според оценките на американското командване, в случай че империята беше траяла да се съпротивлява, войната можеше да се проточи още 2 години и да вземе до 400 000 военнослужещи като жертва.
Американската общност не можеше да издържи на подобен интервал и толкоз огромни загуби. Рано или късно народът щеше да принуди Вашингтон да се съгласи на помирение.
Защо Япония не е разграничена на окупационни зони?
Основната причина за капитулацията на Япония е влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики. Съветският съюз няма проблем с публичното мнение, а има голяма войска и непреодолимо предпочитание да окупира северните японски острови. По-нататъшната опозиция става безполезна.
Навременната капитулация прави допустимо запазването на териториалната целокупност на страната. Но при положение, че Япония беше траяла да се бори, съдружниците са планували разделянето на островите на четири окупационни зони.
Съединените щати имат намерение да заемат централната част на остров Хоншу. Югът на Япония би трябвало да бъде възложен на Англия. Земеделските региони на Шикоку са оставени на Китай, а Съюз на съветските социалистически републики се пазари да получи целия остров Хокайдо и североизточната част на Хоншу.
Съветски проекти за десант на Хокайдо
Съветското управление възнамерява нахлуването в Хокайдо на 24 август 1945 година Според изчисленията на маршал на Съюз на съветските социалистически републики Александър Василевски десантът би трябвало да се извърши в пристанището Румой със силите на две дивизии от 87-и стрелкови корпус. Американският флот е задължен да поддържа офанзивата.
Сталин обаче няма време да реализира концепцията. На 15 август Япония афишира капитулацията си (официално е издадена едвам на 2 септември). В променените условия от Съединени американски щати чакат да дават своите кораби. Съюз на съветските социалистически републики не разполага със лични транспортни съдове в Далечния изток в нужното количество.
В последна сметка президентът на Съединени американски щати Хари Труман намерено не разрешава на руските войски да дебаркират на Хокайдо. Според съвременници Сталин приема тази възбрана с неспокойствие, само че не скапва така и така напрегнатите връзки.
В резултат на това цялата островна част на Япония е окупирана от американските войски. Както се чака, те не пожелават да споделят с никого. Съюз на съветските социалистически републики обаче не губи. Червената войска окупира Южен Сахалин и Курилските острови. Съветите също получават северната част на Корея и Манджурия, трансферирана в следствие на Китай.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ