122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание
На 2-ри август се навършват114 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание– най-масовото въстание на българите в Османската империя, проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация/ВМРО/.
Въстанието от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната битка на македонските и тракийски българи. Заедно с това е един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
През януари 1903 година част от членовете на Централен комитет привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира за 19 август (Преображение), а Серският окръг би трябвало да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема концепцията за перманентна гражданска война. Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е оповестено краткотрайно ръководство, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е формирано краткотрайно държавно управление, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не протяга ръка против мирното турско население.
Освободени са и Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските елементи към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 година в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат присъединяване 26 хиляди въстаници против 350-хилядна армия. В сраженията умират 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 хиляди души, поданици от Македония и Одринско, заобикалят в Княжеството. Тогава е и първата по този начин наречена бежанска вълна към освободените български земи.
Македонски бежанци има и в Плевен. Те са живеели в днешния Девети квартал, което е и причинамного от улиците там носят имена на македонски градове.
Въстанието от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната битка на македонските и тракийски българи. Заедно с това е един от най-драматичните и трагични моменти в българската история.
През януари 1903 година част от членовете на Централен комитет привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира за 19 август (Преображение), а Серският окръг би трябвало да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема концепцията за перманентна гражданска война. Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е оповестено краткотрайно ръководство, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е формирано краткотрайно държавно управление, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не протяга ръка против мирното турско население.
Освободени са и Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските елементи към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 година в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат присъединяване 26 хиляди въстаници против 350-хилядна армия. В сраженията умират 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 хиляди души, поданици от Македония и Одринско, заобикалят в Княжеството. Тогава е и първата по този начин наречена бежанска вълна към освободените български земи.
Македонски бежанци има и в Плевен. Те са живеели в днешния Девети квартал, което е и причинамного от улиците там носят имена на македонски градове.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ