Немска тъга. По Мартин Лутер
На 2 октомври м.г. в речта си пред Международния спорен клуб " Валдай ", провел се в Сочи, съветският президент Владимир Путин, като разяснява апелите за превъоръжаване в Европа (аргументирани със опасността от личната му страна), съобщи: " Чуваме, да вземем за пример Федерална Република Германия, която приказва по какъв начин немската войска би трябвало още веднъж да бъде най-мощната в Европа. Добре, следим деликатно какво се има поради. " (за детайлности - виж " Оръжия вместо масло. Второ издание ", ДУМА, 7 октомври 2025 г.).
Путин направи доста изразителна физиономия тогава, което си заслужава да се види още веднъж на видеозаписа от форума. Тя не дава обещание нищо позитивно за получателите.
Те обаче постоянно са се отличавали с изключително отношение към целеполагането - щом са си навили нещо на пръста, ще го реализиран, без значение от цената. Ето, преди дни ръководителят на Еврокомисията, германката Урсула фон дер Лайен, запитана дали Европейски Съюз може да си разреши такива разноски за защита (а подозрението надалеч не е безпочвено на фона на общия хал на европейската икономика), сподели: " Някои хора питат дали можем да си го позволим. Но аз споделям, че не можем да си позволим да не го създадем. "
С една дума - пари за друго може и да няма, само че за оръжия и война постоянно ще се намерят. Тук е добре да се подсети, че през предишния век Германия два пъти потегля по пътя на повишаването на военните разноски и милитаристката нервност и двата пъти това приключва с злополука за нея, за цяла Европа и за България в частност.
Фон дер Лайен е представител на немската десница, само че и вляво нещата са същите, само че с известни, по този начин да го кажем, нюанси.
На 31 януари т.г. в град Кобленц министърът на защитата на Федерална Република Германия, социалдемократът Борис Писториус самобитно изясни за какво германците би трябвало да се превъоръжават, даже да мрънкат: " Не можеш да пръднеш щастливо с печален гъз ", сподели той, цитирайки видния свещеник и теолог от XV век Мартин Лутер.
" В края на краищата, безкрайните недоволства за това какъв брой ужасни са враговете на демокрацията въобще не ни оказват помощ. Не, всичко зависи от това какъв брой буйно сме подготвени да пазиме тази народна власт ", продължи Писториус.
Руската опасност е към този момент нещо като перпетуум-мобиле - безконечен мотор за политически процеси, които са евентуално способни да " измият " демокрацията от Европа посредством принуда против опозицията (опитите за възбрана на водещи политически сили и мажоритарни претенденти в Европейски Съюз, тъй като не се харесва позицията им) и за форсиране растежа на акциите на военните концерни, и за зареждане с финансиране на цялостен слой от неправителствения бранш, паразитиращ върху страховете от война.
Ако оставим настрани разсъжденията дали и до каква степен " съветската опасност " е действителна, изпъква въпросът каква е цената на тази " отбрана на демокрацията ", за която приказва Писториус, и кой ще я заплати.
С известно утешение откриваме, че цената към този момент ще я заплаща Украйна. Поне това научихме от различен немец - ръководителя на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер. В началото на месеца той дава изявление за немското издание " Тагесшпигел ", представено от Българска телеграфна агенция, в което декларира: " Докато Украйна брани Европа, опасността (за източния фланг на НАТО - бел. авт.) не е толкоз огромна... Няма нищо друго, което да искам повече на народа на Украйна. Но съветската опасност за нас, германците, ще се ускори, в случай че вероятно прекъсване на огъня не бъде съпроводено от внушително понижаване на (военния потенциал), струпан в западните военни окръзи на Русия. "
С други думи, това стъписващо със своя цинизъм изявление споделя ясно - Украйна не може да се съобщи, даже да желае. Тя би трябвало да стане курбан на европейските страхове от Русия. На Украйна отреждат ориста на " кървясъл предел ", в който да се препъне съветският ботуш, тръгнал към Европа. А тя съгласна ли е? А той тръгнал ли е?
В същото време от страниците на " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " колумнистът Давид Прайзенданц зове за основаването на " на най-голямата стандартна войска в Европа " и задава въпроса в публикация със същото наименование: " Защо не изпратите немски бойци в Украйна? ".
Действително, за какво не ги изпратите? Вече го правихте два пъти и от това в Европа не стана нито по-спокойно, нито по-мирно, нито пък спечелихте нещо, само че за какво да не опитате трети път. Всеки път наподобява по-различно от предния, нали?
Докато някои разсъждават по кое време и какъв брой немски бойци да бъдат изпратени в Украйна, други броят какъв брой немци са съгласни с това.
Според " Шпигел " не са доста. Бригадата на Бундесвера в Литва - първата линия против " съветската опасност ", останала без бойци. От 1971г. щатът за доброволци бил ангажиран единствено 10%.
Десет % е разликата сред напъна на политиците и медийната им обслуга, и действителността. Впрочем, в светлината на образеца, употребен от министъра на защитата Писториус, не е доста подходящо да използваме думата " напор ", само че индивидът самичък си го избра.
Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно.
Путин направи доста изразителна физиономия тогава, което си заслужава да се види още веднъж на видеозаписа от форума. Тя не дава обещание нищо позитивно за получателите.
Те обаче постоянно са се отличавали с изключително отношение към целеполагането - щом са си навили нещо на пръста, ще го реализиран, без значение от цената. Ето, преди дни ръководителят на Еврокомисията, германката Урсула фон дер Лайен, запитана дали Европейски Съюз може да си разреши такива разноски за защита (а подозрението надалеч не е безпочвено на фона на общия хал на европейската икономика), сподели: " Някои хора питат дали можем да си го позволим. Но аз споделям, че не можем да си позволим да не го създадем. "
С една дума - пари за друго може и да няма, само че за оръжия и война постоянно ще се намерят. Тук е добре да се подсети, че през предишния век Германия два пъти потегля по пътя на повишаването на военните разноски и милитаристката нервност и двата пъти това приключва с злополука за нея, за цяла Европа и за България в частност.
Фон дер Лайен е представител на немската десница, само че и вляво нещата са същите, само че с известни, по този начин да го кажем, нюанси.
На 31 януари т.г. в град Кобленц министърът на защитата на Федерална Република Германия, социалдемократът Борис Писториус самобитно изясни за какво германците би трябвало да се превъоръжават, даже да мрънкат: " Не можеш да пръднеш щастливо с печален гъз ", сподели той, цитирайки видния свещеник и теолог от XV век Мартин Лутер.
" В края на краищата, безкрайните недоволства за това какъв брой ужасни са враговете на демокрацията въобще не ни оказват помощ. Не, всичко зависи от това какъв брой буйно сме подготвени да пазиме тази народна власт ", продължи Писториус.
Руската опасност е към този момент нещо като перпетуум-мобиле - безконечен мотор за политически процеси, които са евентуално способни да " измият " демокрацията от Европа посредством принуда против опозицията (опитите за възбрана на водещи политически сили и мажоритарни претенденти в Европейски Съюз, тъй като не се харесва позицията им) и за форсиране растежа на акциите на военните концерни, и за зареждане с финансиране на цялостен слой от неправителствения бранш, паразитиращ върху страховете от война.
Ако оставим настрани разсъжденията дали и до каква степен " съветската опасност " е действителна, изпъква въпросът каква е цената на тази " отбрана на демокрацията ", за която приказва Писториус, и кой ще я заплати.
С известно утешение откриваме, че цената към този момент ще я заплаща Украйна. Поне това научихме от различен немец - ръководителя на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер. В началото на месеца той дава изявление за немското издание " Тагесшпигел ", представено от Българска телеграфна агенция, в което декларира: " Докато Украйна брани Европа, опасността (за източния фланг на НАТО - бел. авт.) не е толкоз огромна... Няма нищо друго, което да искам повече на народа на Украйна. Но съветската опасност за нас, германците, ще се ускори, в случай че вероятно прекъсване на огъня не бъде съпроводено от внушително понижаване на (военния потенциал), струпан в западните военни окръзи на Русия. "
С други думи, това стъписващо със своя цинизъм изявление споделя ясно - Украйна не може да се съобщи, даже да желае. Тя би трябвало да стане курбан на европейските страхове от Русия. На Украйна отреждат ориста на " кървясъл предел ", в който да се препъне съветският ботуш, тръгнал към Европа. А тя съгласна ли е? А той тръгнал ли е?
В същото време от страниците на " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " колумнистът Давид Прайзенданц зове за основаването на " на най-голямата стандартна войска в Европа " и задава въпроса в публикация със същото наименование: " Защо не изпратите немски бойци в Украйна? ".
Действително, за какво не ги изпратите? Вече го правихте два пъти и от това в Европа не стана нито по-спокойно, нито по-мирно, нито пък спечелихте нещо, само че за какво да не опитате трети път. Всеки път наподобява по-различно от предния, нали?
Докато някои разсъждават по кое време и какъв брой немски бойци да бъдат изпратени в Украйна, други броят какъв брой немци са съгласни с това.
Според " Шпигел " не са доста. Бригадата на Бундесвера в Литва - първата линия против " съветската опасност ", останала без бойци. От 1971г. щатът за доброволци бил ангажиран единствено 10%.
Десет % е разликата сред напъна на политиците и медийната им обслуга, и действителността. Впрочем, в светлината на образеца, употребен от министъра на защитата Писториус, не е доста подходящо да използваме думата " напор ", само че индивидът самичък си го избра.
Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ