2 май - Имен ден честват Борис, Борислав, Боряна
На 2 май имен ден честват всички хора, чиито имена са производни на Борис, в чест паметта на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите. Имен ден честват Борис, Борислава, Боряна.
Борис I Михаил (IX век - 2 май 907) е български държател, който постанова християнството и вкарва славянската книжовност в България. Той ръководи от 852 до 889 година и за малко през 893 година, когато детронира първородния си наследник Владимир Расате и възкачва на престола другия си наследник Симеон.
Борис-Михаил - покръстител на българите бил роднина на св. страдалец княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, само че приел Христовата религия от Изток - Цариград, и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ през 865 година
След гибелта на светите Кирил и Методий, учениците им намерили банкет в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна активност. Обикнал монашеския героизъм, Борис през 889 година сложил на престола по-големия си наследник Владимир и се отдръпнал в манастир. Недоволни боляри обаче подтикнали Владимир към прелом, с цел да възвърне езическата вяра. Разбрал за това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил подложен по-малкият наследник - Симеон.
Борис-Михаил се върнал в манастира и приключил живота си като духовник на 2 май 907 година Тъй като не е известна датата на неговото раждане, църквата го уважава като Св. княз Борис-Михаил в деня на гибелта му.
Като покръстител Св. княз Борис е наименуван “равноапостолен светец “.
Единствените директни свидетелства за купата, употребена от Борис, са негови печати и надписът, открит край село Балши, Албания. В тях той се назовава с гръцката купа „ архонт на България “, превеждана нормално като „ държател “, а през Х-XI век - и като „ княз “. В славянобългарските извори от този интервал Борис носи купата „ княз “, а от времето на Второто българско царство - и „ цар “. В актуалната историография Борис е именуван с разнообразни трофеи. Повечето създатели одобряват, че той трансформира купата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той употребява купата хан или кан, а по-късно - княз или цар. Според друга доктрина купата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух.
Борис I Михаил (IX век - 2 май 907) е български държател, който постанова християнството и вкарва славянската книжовност в България. Той ръководи от 852 до 889 година и за малко през 893 година, когато детронира първородния си наследник Владимир Расате и възкачва на престола другия си наследник Симеон.
Борис-Михаил - покръстител на българите бил роднина на св. страдалец княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, само че приел Христовата религия от Изток - Цариград, и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ през 865 година
След гибелта на светите Кирил и Методий, учениците им намерили банкет в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна активност. Обикнал монашеския героизъм, Борис през 889 година сложил на престола по-големия си наследник Владимир и се отдръпнал в манастир. Недоволни боляри обаче подтикнали Владимир към прелом, с цел да възвърне езическата вяра. Разбрал за това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил подложен по-малкият наследник - Симеон.
Борис-Михаил се върнал в манастира и приключил живота си като духовник на 2 май 907 година Тъй като не е известна датата на неговото раждане, църквата го уважава като Св. княз Борис-Михаил в деня на гибелта му.
Като покръстител Св. княз Борис е наименуван “равноапостолен светец “.
Единствените директни свидетелства за купата, употребена от Борис, са негови печати и надписът, открит край село Балши, Албания. В тях той се назовава с гръцката купа „ архонт на България “, превеждана нормално като „ държател “, а през Х-XI век - и като „ княз “. В славянобългарските извори от този интервал Борис носи купата „ княз “, а от времето на Второто българско царство - и „ цар “. В актуалната историография Борис е именуван с разнообразни трофеи. Повечето създатели одобряват, че той трансформира купата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той употребява купата хан или кан, а по-късно - княз или цар. Според друга доктрина купата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ