Почетният гражданин на община Мездра о. з. полк. инж. Георги Димитров от село Лик навърши 92 години /снимки/
На 2 май 2024 година най-възрастният почетен жител на община Мездра - о. з. полк. инж. Георги Димитров от село Лик, пионер на българската радиолокация и доайен измежду националните инструменталисти у нас, навърши 92 години.
По този мотив Община Мездра му пожелава здраве, жизнен дух и доста нови радостни моменти в живота, споделени с неговите близки хора!
***
Бай Георги Димитров от село Лик: Песента на Окарината или какъв брой е хубаво да летиш „ В някои региони на Северозападна България локалното население споделя, че когато играе, „ лети ”. С „ лети ” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, от друга - положението на танцуващия, за който играта е някакво обособяване от земята, хвърчене, отделяне от грижите на всекидневието и прекосяване към мечтаното и обично положение на наслада и забавление. Севернякът „ лети ” като вятър, а свободно разлюлените му ръце допълват това чувство. ”
Този саморасъл дух на северняшкия национален танц, уловен от акад. Красимир Петров („ Български национални танци от Северозападна и Средна Северна България ”), може да бъде усетен в осъществяванията на окарина на 92-годишния Георги Димитров от село Лик, Врачанско, който е доайен измежду националните инструменталисти в България.
Роден на 2 май 1932 година в село Типченица, останал едвам 6-годишен без татко, той е отгледан в фамилията на Цветко Иванчев, към който и до ден-днешен питае топли усеща. „ Това бяха честни, работливи хора - за тях бях като роден наследник ”, споделя бай Георги. Именно „ чичко ” Цветко му купува първата окарина от пазара в Мездра и има-няма 12-годишно овчарче „ полека-лека започнах да се изучавам да изсвирвам, основно по слух. Като възпитаник в мездренската гимназия свирех на кларинет и получих знания по нотите. Оттогава се зароди у мене любовта и увлечението към националната музика ”.
Впоследствие приключва с цялостно отличие Военното артилерийско учебно заведение в Шумен (1950-1952), служи в поделенията във Враца и Плевен, дипломира се като инженер от ракетните войски за Противовъздушна отбрана (1961-1965), след което в продължение на 15 години (1965-1980) е учител във ВНВАУ „ Георги Димитров ” и приготвя десетки военни инженери за противовъздушната защита на нашата страна. След пенсионирането си известно време споделя познания и опит като експерт в Националната работа за битка с градушките.
През всичките тези години инж. полк. Георги Димитров не престава да свири на глинения духов музикален инструмент - било на празници във военното учебно заведение, било на събори, било вкъщи.
През 1970 година си купува окарина, направена от троянските майстори на художествените занаяти от с. Терзийско, с която свири и до момента, а от 1975 година по рекомендация на известния български етноорганолог (специалист по национални музикални инструменти) Вергилий Атанасов от Института за музикознание към Българска академия на науките стартира да си води лист на мелодиите, които знае.
В момента репертоарът му включва над 200 мелодии от всички фолклорни области на България. Любимата му е „ Провикнал се е Никола ” на Борис Машалов, само че душата му пълнят също „ Авлига пее в градина ” на Мита Стойчева, „ Чие е това момиче ” на Кайчо Каменов, „ Кога зашумят шумите ” на Костадин Гугов, „ Залюбих мамо три моми ” и други
От 1976 година насам е неизменим участник в Националния събор на българското национално творчество в Копривщица, от Третия до Единайсетия (вкл.). При всяка от деветте си изяви е награждаван със златни медали, плакети, диплом или грамоти „ за достижения в представянето ”. Най-ценна обаче, си остава първата премия, връчена му от Людмила Живкова. По случай 120-годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова на последния събор бай Георги извърши една от емблематичните й песни - „ Гугутка гука в усое ”, с което завоюва аплодисментите на публиката и високата оценка на журито с ръководител проф. Петър Льондев.
С изключително трогване си спомня за срещата си с ген. Добри Джуров, пред който преди време извършил няколко мелодии на един прием, както и за трите си визити в някогашния Съветски съюз (веднъж по работа в Казахстан), при едно от които „ изсвирих обичаната ария на Сталин - „ Сулико ”, и руснаците ме нарекоха „ българския славей ”.
Напоследък постоянно тъгува за брачната половинка си Найда, отишла си прибързано от този свят и… току взема окарината - да се разтуши. Боли го, че няма на кого да съобщи „ занаята ”, въпреки от години да свири акомпанимент на Детската група за достоверен фолклор при локалното читалище. С тях разучават ситните стъпки на „ Шумадия ” - хорото, с което не стопират да очароват аудитория и жури на съборите и да печелят награди.
Другата отрада на самоукия виртуоз са щерка му Румяна, есперантист в Германия, синът Любомир, който е някогашен боен, внучката Надежда и правнукът Филип. „ Всички тези неща са ме крепили в живота, споделя Маестро Димитров. Благодаря на Бог, че доживях до дълбоки старини. На младите поисквам да обичат националните песни и танци, да тачат българските обичаи, тъй като с помощта на тях сме се съхранили като нация през вековете. ”
А за ракията на бай Георги - ех, за лижката ракия могат да се напишат трактати!*
Б. а. *Перифраза от описа на Георги Бърдаров „ За петата ракия или какъв брой е прекрасен животът ”.
По този мотив Община Мездра му пожелава здраве, жизнен дух и доста нови радостни моменти в живота, споделени с неговите близки хора!
***
Бай Георги Димитров от село Лик: Песента на Окарината или какъв брой е хубаво да летиш „ В някои региони на Северозападна България локалното население споделя, че когато играе, „ лети ”. С „ лети ” се характеризира от една страна леката и вихрена игра, от друга - положението на танцуващия, за който играта е някакво обособяване от земята, хвърчене, отделяне от грижите на всекидневието и прекосяване към мечтаното и обично положение на наслада и забавление. Севернякът „ лети ” като вятър, а свободно разлюлените му ръце допълват това чувство. ”
Този саморасъл дух на северняшкия национален танц, уловен от акад. Красимир Петров („ Български национални танци от Северозападна и Средна Северна България ”), може да бъде усетен в осъществяванията на окарина на 92-годишния Георги Димитров от село Лик, Врачанско, който е доайен измежду националните инструменталисти в България.
Роден на 2 май 1932 година в село Типченица, останал едвам 6-годишен без татко, той е отгледан в фамилията на Цветко Иванчев, към който и до ден-днешен питае топли усеща. „ Това бяха честни, работливи хора - за тях бях като роден наследник ”, споделя бай Георги. Именно „ чичко ” Цветко му купува първата окарина от пазара в Мездра и има-няма 12-годишно овчарче „ полека-лека започнах да се изучавам да изсвирвам, основно по слух. Като възпитаник в мездренската гимназия свирех на кларинет и получих знания по нотите. Оттогава се зароди у мене любовта и увлечението към националната музика ”.
Впоследствие приключва с цялостно отличие Военното артилерийско учебно заведение в Шумен (1950-1952), служи в поделенията във Враца и Плевен, дипломира се като инженер от ракетните войски за Противовъздушна отбрана (1961-1965), след което в продължение на 15 години (1965-1980) е учител във ВНВАУ „ Георги Димитров ” и приготвя десетки военни инженери за противовъздушната защита на нашата страна. След пенсионирането си известно време споделя познания и опит като експерт в Националната работа за битка с градушките.
През всичките тези години инж. полк. Георги Димитров не престава да свири на глинения духов музикален инструмент - било на празници във военното учебно заведение, било на събори, било вкъщи.
През 1970 година си купува окарина, направена от троянските майстори на художествените занаяти от с. Терзийско, с която свири и до момента, а от 1975 година по рекомендация на известния български етноорганолог (специалист по национални музикални инструменти) Вергилий Атанасов от Института за музикознание към Българска академия на науките стартира да си води лист на мелодиите, които знае.
В момента репертоарът му включва над 200 мелодии от всички фолклорни области на България. Любимата му е „ Провикнал се е Никола ” на Борис Машалов, само че душата му пълнят също „ Авлига пее в градина ” на Мита Стойчева, „ Чие е това момиче ” на Кайчо Каменов, „ Кога зашумят шумите ” на Костадин Гугов, „ Залюбих мамо три моми ” и други
От 1976 година насам е неизменим участник в Националния събор на българското национално творчество в Копривщица, от Третия до Единайсетия (вкл.). При всяка от деветте си изяви е награждаван със златни медали, плакети, диплом или грамоти „ за достижения в представянето ”. Най-ценна обаче, си остава първата премия, връчена му от Людмила Живкова. По случай 120-годишнината от рождението на Гюрга Пинджурова на последния събор бай Георги извърши една от емблематичните й песни - „ Гугутка гука в усое ”, с което завоюва аплодисментите на публиката и високата оценка на журито с ръководител проф. Петър Льондев.
С изключително трогване си спомня за срещата си с ген. Добри Джуров, пред който преди време извършил няколко мелодии на един прием, както и за трите си визити в някогашния Съветски съюз (веднъж по работа в Казахстан), при едно от които „ изсвирих обичаната ария на Сталин - „ Сулико ”, и руснаците ме нарекоха „ българския славей ”.
Напоследък постоянно тъгува за брачната половинка си Найда, отишла си прибързано от този свят и… току взема окарината - да се разтуши. Боли го, че няма на кого да съобщи „ занаята ”, въпреки от години да свири акомпанимент на Детската група за достоверен фолклор при локалното читалище. С тях разучават ситните стъпки на „ Шумадия ” - хорото, с което не стопират да очароват аудитория и жури на съборите и да печелят награди.
Другата отрада на самоукия виртуоз са щерка му Румяна, есперантист в Германия, синът Любомир, който е някогашен боен, внучката Надежда и правнукът Филип. „ Всички тези неща са ме крепили в живота, споделя Маестро Димитров. Благодаря на Бог, че доживях до дълбоки старини. На младите поисквам да обичат националните песни и танци, да тачат българските обичаи, тъй като с помощта на тях сме се съхранили като нация през вековете. ”
А за ракията на бай Георги - ех, за лижката ракия могат да се напишат трактати!*
Б. а. *Перифраза от описа на Георги Бърдаров „ За петата ракия или какъв брой е прекрасен животът ”.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ