Плащаме 4400 евро на Местан и ЕСПЧ, защото Изборният кодекс не му дава да агитира на майчин език
На 2 май 2023 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Местан против България, заведено от някогашния ръководител на Движението за права и свободи Лютви Местан. На 5 май 2013 година той произнася 7-минутна тирада на турски език в с. Ябланово, община Котел, по време на акцията за парламентарните избори, които се организираха една седмица по-късно. В събитието вземат участие още шестима политици, един от които е кмет на регион в Истанбул, Турция. Той също произнася тирада на турски език. Според преброяването на популацията от 2011 година, 98% от жителите на Ябланово са се самоопределили като етнически турци.
Присъстващият на предизборното събитие представител на Политическа партия ГЕРБ сезира Районната изборна комисия – Сливен за това, че няколко участници в него са говорили на турски език. Тя сформира акт за административно нарушаване на Местан и на кмета на Ябланово, въз основа на който след това регионалният шеф им постанова санкция от 2000 лв. за нарушаване на член 133, алинея 2 от Изборния кодекс от 2011 година Според тази наредба " предизборната акция се води на български език “. Г-н Местан апелира решението на регионалния шеф в Районен съд – Котел, който удостоверява нарушаването, само че понижава размера на санкцията на 500 лв.. След обжалване и на това решение, то е доказано от Административен съд – Сливен. Това решение е дефинитивно, оповестяват от пресцентъра на БХК.
Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида (право на независимост на изразяване).
Според Съда безспорната възбрана за потребление на всекидневен език под боязън от административни наказания не е съвместима с главните полезности на едно демократично общество, които включват свободата на изложение. Съдът акцентира, че езикът, употребен от жалбоподателя в тази ситуация е както негов майчин език, по този начин и на малцинственото население, към което той се обръща. Свободните избори са немислими
без свободното разпространяване на политически отзиви и информация, сочи Съдът. Правото на обещано лице да оповестява своите политически хрумвания и правото на другите да получат такава информация би било безсмислено, в случай че способността налично да изрази тези отзиви и хрумвания, е възпрепятствана от опасността от административни наказания.
По това дело Европейски съд по правата на човека изследва регулаторните рамки на 37 страни, членки на Съвета на Европа и установи, че единствено в Украйна и България има безспорна възбрана за претендентите да приказват на език, друг от формалния, по време на обществени предизборни срещи. Съдът също по този начин отбелязва, че тази наредба на Изборния кодекс е била неведнъж подложена на критика от Консултативния комитет на Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства, от Венецианската комисия и Организацията за сигурност и съдействие в Европа, които считат, че тя лишава малцинствата от опцията да се предизвиква тяхното дейно присъединяване в изборите.
Решението на Европейски съд по правата на човека изисква промяна на българското законодателство. Разпоредбата на член 181, алинея 2 от в този момент настоящия Изборен кодекс е същата като тази на анулирания Изборен кодекс от 2011 година От 2016 година насам това е четвъртото решение на Европейски съд по правата на човека, обвързвано с несъответствия на българското изборно законодателство с интернационалното право по правата на индивида. Въпреки многочислените промени в закона, които бяха направени през последните няколко години, българският парламент подцени своите отговорности да извърши нужните законодателни промени.
По делото Европейски съд по правата на човека присъди 1200 евро обезщетение на жалбоподателя и 3200 евро разходи по делото. Българският хелзинкски комитет оказа правна помощ на жалбоподателя както в производството на национално равнище, по този начин и пред Европейския съд по правата на индивида.
Присъстващият на предизборното събитие представител на Политическа партия ГЕРБ сезира Районната изборна комисия – Сливен за това, че няколко участници в него са говорили на турски език. Тя сформира акт за административно нарушаване на Местан и на кмета на Ябланово, въз основа на който след това регионалният шеф им постанова санкция от 2000 лв. за нарушаване на член 133, алинея 2 от Изборния кодекс от 2011 година Според тази наредба " предизборната акция се води на български език “. Г-н Местан апелира решението на регионалния шеф в Районен съд – Котел, който удостоверява нарушаването, само че понижава размера на санкцията на 500 лв.. След обжалване и на това решение, то е доказано от Административен съд – Сливен. Това решение е дефинитивно, оповестяват от пресцентъра на БХК.
Европейски съд по правата на човека открива нарушаване на член 10 от Европейската спогодба за правата на индивида (право на независимост на изразяване).
Според Съда безспорната възбрана за потребление на всекидневен език под боязън от административни наказания не е съвместима с главните полезности на едно демократично общество, които включват свободата на изложение. Съдът акцентира, че езикът, употребен от жалбоподателя в тази ситуация е както негов майчин език, по този начин и на малцинственото население, към което той се обръща. Свободните избори са немислими
без свободното разпространяване на политически отзиви и информация, сочи Съдът. Правото на обещано лице да оповестява своите политически хрумвания и правото на другите да получат такава информация би било безсмислено, в случай че способността налично да изрази тези отзиви и хрумвания, е възпрепятствана от опасността от административни наказания.
По това дело Европейски съд по правата на човека изследва регулаторните рамки на 37 страни, членки на Съвета на Европа и установи, че единствено в Украйна и България има безспорна възбрана за претендентите да приказват на език, друг от формалния, по време на обществени предизборни срещи. Съдът също по този начин отбелязва, че тази наредба на Изборния кодекс е била неведнъж подложена на критика от Консултативния комитет на Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства, от Венецианската комисия и Организацията за сигурност и съдействие в Европа, които считат, че тя лишава малцинствата от опцията да се предизвиква тяхното дейно присъединяване в изборите.
Решението на Европейски съд по правата на човека изисква промяна на българското законодателство. Разпоредбата на член 181, алинея 2 от в този момент настоящия Изборен кодекс е същата като тази на анулирания Изборен кодекс от 2011 година От 2016 година насам това е четвъртото решение на Европейски съд по правата на човека, обвързвано с несъответствия на българското изборно законодателство с интернационалното право по правата на индивида. Въпреки многочислените промени в закона, които бяха направени през последните няколко години, българският парламент подцени своите отговорности да извърши нужните законодателни промени.
По делото Европейски съд по правата на човека присъди 1200 евро обезщетение на жалбоподателя и 3200 евро разходи по делото. Българският хелзинкски комитет оказа правна помощ на жалбоподателя както в производството на национално равнище, по този начин и пред Европейския съд по правата на индивида.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ