Защо СССР връща Рафаело и други дрезденски шедьоври на Германия?
На 2 май 1955 година в музея „Пушкин“ в Москва се открива галерия на шедьоври от Дрезденската изложба, взети от руските войски от Германия след капитулацията.
Защо руските хора виждат „Сикстинската Мадона“ за първи и финален път чак 10 години след края на войната?
В нощта на 13 против 14 февруари 1945-а, в самия завършек на Втората международна война, е осъществено едно от най-опустошителните в историята въздушни набези против града. Общо 773 английски бомбардировача голям брой бомби на две талази върху именития немски Дрезден с население от към 630 000 души. Британската нощна офанзива против незащитения град е последвана от бомбардировка на региона от 311 американски бомбардировача ден по-късно. След такива разрушителни офанзиви фантастичната барокова архитектура на града, в това число постройките, където се съхраняват известни сбирки на изкуството, са в руини. И доста предмети на изкуството са окончателно изгубени.
Град Дрезден, съвсем подравнен със земята от англо-американски бомбардировки, през февруари 1945 г.Keystone-France/Gamma-Keystone/Getty Images
За благополучие забележителна част от експонатите съумяват да „преживеят“ военните дейности отвън Дрезден – извозването на музейни полезности от нацистите от локалните сбирки стартира още през 1938 година, а до 1943-а то е завършено в главната си част. Голямото „преселение“ става по самодейност на Хитлер, чиито амбициозни проекти обгръщат и музейната сфера.
„Музеят на фюрера“ в Линц
Хитлер пред миниатюра на модифицирания град Линц, Берлин, март 1945 г.Legion Media
Хитлер прекарва детството си в Линц, австрийско градче на брега на Дунав. Тук той се връща триумфално след аншлуса на Австрия през 1938 година. Пак тук той възнамерява да сътвори личен супермузей, който да включва международни шедьоври от музеите на всички завоювани територии. Тиранът персонално оглавява набирането на сбирката за тази „величайша колекция в историята“. Тази огромна интервенция е наречена „Специална задача „Линц“ или „Музеят на фюрера“.
6 юли 2020 година, Бавария, Нюрнберг: Историческа фотография демонстрира Ханс Посе да се разхожда из Дрезденската Gemäldegalerie с Адолф Хитлер на 18 юни 1938 г.Даниел Карман/picture alliance via Getty Images
Хитлер желае да трансформира Линц в културна столица освен на нацистка Германия, само че и на целия свят. Според проекта му това е трябвало да бъде примерен „град на изкуствата“, където наред с художествена изложба, сбирка от статуи и доста други ще има опера, библиотеки, кина и други институции. Супермузеят заема толкоз особено място в живота на фюрера, че неговият архитектурен модел е бил в специфичния бункер с господаря до самоубийството му през май 1945 година.
Руините на известната Дрезденска художествена изложба, 1945 г.Елизавета Микулина/Sputnik
Директорът на Дрезденските художествени сбирки Ханс Посе, един от най-хубавите историци на изкуството в страната, взе участие в съставянето на сбирката на супермузея. Какви са били методите за събиране? Предимно това са шедьоври от някои немски музейни сбирки. Държавните събрания на страните, които Хитлер назовава „западна цивилизация“ – да вземем за пример Франция и Австрия, остават неприкосновени. Част от творбите за супермузея биват добити.
„Сикстинската Мадона“ от Рафаело на изложбата „Шедьоври на Дрезденската художествена галерия“ в Пушкинския музей, 1955 г.Държавният музей за изящни изкуства „Пушкин“
При все това лъвският къс от творбите на изкуството са предмети, иззети от „врагове на нацията“ и „низши народи“, към които нацистите отнасят славяните и евреите.
Ето за какво още преди началото на Втората международна война великите творби на Дрезден, измежду които са „Сикстинската Мадона“ на Рафаело, „Портретът на дама в бяло“ на Тициан, произведения на Вермеер, Дюрер, Рембранд, Холбайн, Кранах и други художници, са опаковани и превозени до хранилища и тайници западно от Елба.
Откриването на шедьоври
Павел Корин и Прасковя Корина пред картината на РафаелоДържавният музей за изящни изкуства „Пушкин“
През май 1945 година в кариера покрай село Гроскота издирвателна група под командването на руския лейтенант Леонид Рабинович открива тайник с картини от Дрезденската изложба, измежду които е именитата „Сикстинска Мадона“ от Рафаело. Това надалеч не е единствената сходна находка.
Картини и други предмети от няколко такива тайници неотложно са преместени в лятната резиденция на саксонските курфюрсти в Пилниц. Там специалисти от специфична комисия за титли инспектират творбите за повреди и ги приготвят за по-нататъшното им изпращане в Съюз на съветските социалистически републики.
1955 година Фасада на музея по време на изложбатаДържавният музей за изящни изкуства „Пушкин“
След войната, през 1956-а, Рабинович разгласява белетристични записки „Седем дни“ (с литературния псевдоним Волински) за търсенето на съкровищата на Дрезден. Авторът по какъв начин е открита и отворена кутията със „Сикстинската Мадона“ и разказва в художествена форма особеното отношение на бойците от неговия батальон към нея: „…защо неизкушени в изкуството ‹…› като че ли безразлични към видяното, тогава <…> се приближаваха и стояха дълго пред нея и си тръгваха на пръсти, безмълвно?“
На 11 август 1945 година „Сикстинската Мадона“, дружно с други творби от сбирката на Дрезденската изложба, идва в Москва, в Пушкинския музей. Скоро по-късно там стартира огромна реституция.
„Строго секретно“
Москва. Юли 1955 година Изложба на картини на Дрезденската изложба в Държавния музей за изящни изкуства „Пушкин“Валентин Черединцев/ТАСС
Първоначално въпросът за връщането на Дрезденските съкровища в родината им не е издигнат – руското управление възнамерява да разшири фонда от картини на остарели майстори в сбирката на Пушкинския музей за своя сметка. Известният руски изкуствовед Андрей Чегодаев, по това време надзирател на трофейния фонд на музея, оставя, наред с други неща, следните записки: „Наредено ми беше ‹…› да окача цялата художествена изложба на музея, смесвайки нашите картини с дрезденските. За никакво „спасение“ на Дрезденската изложба тогава не ставаше и дума, тя се смяташе за трофей“. Когато обаче картините са подредени, някой от висшето управление не разрешава те да бъдат показвани на необятната аудитория. По заповед картините, докарани от Германия, са ситуирани в две зали, до които достъпът е единствено с позволение на шефа на музея и единствено за определени хора.
В края на 40-те години на предишния век Сталин даже подписва декрет, с който се не разрешава всевъзможен достъп до изселените шедьоври. Само шефът на музея Сергей Меркуров, реставраторите и уредникът Андрей Чегодаев са имали право да влизат в залите, където се съхраняват. „Дрезденската изложба е преместена на „строго секретно“ място, тъй че нито една душа да не се досети, че тя към момента е в музея“, написа последният.
Репродукция на фотография на преместването на картини, взети от Германия след Великата отечествена война 1941-1945 година в Дрезденската художествена изложба. 1955 г.Sputnik
През 1955 година руското управление взема решение да трансферира най-богатата сбирка на Германска демократична република. В нота от 3 март 1955-а, изпратена до Президиума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, външният министър Вячеслав Молотов за картините на Дрезденската изложба. „Днешната обстановка, обвързвана с Дрезденската художествена изложба, не е естествена. По този въпрос могат да се предложат две решения: или да се разгласи, че картините принадлежат на руския народ като титли и да се отвори необятен достъп до тях за обществеността, или да се върнат на немския народ като негова национална благосъстоятелност. В актуалната обстановка второто решение наподобява по-правилно. Предаването на картини на Дрезденската изложба ще ускори още повече другарските връзки сред руския и немския народ и в това време ще спомогне за подсилване на политическите позиции на Германската демократична република“.
Политическото решение взема връх.
Съветската история на „Сикстинската Мадона“
„Сикстинската Мадона“Латвийски народен музей, Рига
Преди да се върнат картините въпреки всичко са показани на необятната аудитория: експозицията е открита в навечерието на първата кръгла годишнина от Победата на 2 май 1955 година. Изложбата провокира бездънен и откровен отзив в сърцата на хора, претърпели нещастието на Втората международна война. „Хиляди гости идват тук всеки ден. Хората идват от други градове, с цел да прегледат картините на Тициан, Рембранд, Дюрер, Вермеер, които преди са познавали единствено от репродукции. Дълго време хората стоят покрай безсмъртната „Сикстинска Мадона“ на Рафаело“, написа в репортаж списание „Огоньок“.
За колектива на музея, претърпял тежките военни и следвоенни години, изложбата в съществено тестване. През 10-те години, през които картините са в музея, руски експерти ги реставрират и им вършат всестранно изследване. Това разрешава за малко време (за три седмици и половина) да се създаде експозиционен проект, да се сформира азбучник и къс справочник, да се приготвят екскурзии и лекции за изложбата. Четиринадесет зали са освободени, с цел да се покажат дрезденските картини, като в трезорите се реалокират над 2500 творби от главната сбирка.
До самото закриване на изложбата музеят работи седем дни в седмицата по 12-14 часа дневно. Хората идват отдалеко, за първи път към постройка на Волхонка се извива многочасова опашка. са 2000 екскурзии и са изнесени над 1000 лекции. За четири месеца изложбата е посетена от 1,2 милиона души.
На тази галерия картината още веднъж вижда Леонид Рабинович, който я открива: „Десет години по-късно, изкачвайки се по мраморните стълби на музея в Москва, аз отидох при нея с биещо от неспокойствие сърце, както на човек, който отива при жив и непосредствен след дълга раздяла“.
На 25 август 1955 година изложбата е закрита и се организира церемонията по сключване на акта за предаване на първата картина „Портрет на млад мъж“ от Албрехт Дюрер. Велики произведения напущат Москва една след друга.
„Портрет на млад мъж“, Албрехт Дюрер, 1521Staatliche Kunstsammlungen Dresden/Свободни източници
Общо Съветският съюз предава на Германска демократична република 1240 реставрирани картини и 1571 995 експоната от Пергамския олтар и сбирката „Зелени сводове“.
създател:
източник: bg.rbth.com
Защо руските хора виждат „Сикстинската Мадона“ за първи и финален път чак 10 години след края на войната?
В нощта на 13 против 14 февруари 1945-а, в самия завършек на Втората международна война, е осъществено едно от най-опустошителните в историята въздушни набези против града. Общо 773 английски бомбардировача голям брой бомби на две талази върху именития немски Дрезден с население от към 630 000 души. Британската нощна офанзива против незащитения град е последвана от бомбардировка на региона от 311 американски бомбардировача ден по-късно. След такива разрушителни офанзиви фантастичната барокова архитектура на града, в това число постройките, където се съхраняват известни сбирки на изкуството, са в руини. И доста предмети на изкуството са окончателно изгубени.
Град Дрезден, съвсем подравнен със земята от англо-американски бомбардировки, през февруари 1945 г.Keystone-France/Gamma-Keystone/Getty Images
За благополучие забележителна част от експонатите съумяват да „преживеят“ военните дейности отвън Дрезден – извозването на музейни полезности от нацистите от локалните сбирки стартира още през 1938 година, а до 1943-а то е завършено в главната си част. Голямото „преселение“ става по самодейност на Хитлер, чиито амбициозни проекти обгръщат и музейната сфера.
„Музеят на фюрера“ в Линц
Хитлер пред миниатюра на модифицирания град Линц, Берлин, март 1945 г.Legion Media
Хитлер прекарва детството си в Линц, австрийско градче на брега на Дунав. Тук той се връща триумфално след аншлуса на Австрия през 1938 година. Пак тук той възнамерява да сътвори личен супермузей, който да включва международни шедьоври от музеите на всички завоювани територии. Тиранът персонално оглавява набирането на сбирката за тази „величайша колекция в историята“. Тази огромна интервенция е наречена „Специална задача „Линц“ или „Музеят на фюрера“.
6 юли 2020 година, Бавария, Нюрнберг: Историческа фотография демонстрира Ханс Посе да се разхожда из Дрезденската Gemäldegalerie с Адолф Хитлер на 18 юни 1938 г.Даниел Карман/picture alliance via Getty Images
Хитлер желае да трансформира Линц в културна столица освен на нацистка Германия, само че и на целия свят. Според проекта му това е трябвало да бъде примерен „град на изкуствата“, където наред с художествена изложба, сбирка от статуи и доста други ще има опера, библиотеки, кина и други институции. Супермузеят заема толкоз особено място в живота на фюрера, че неговият архитектурен модел е бил в специфичния бункер с господаря до самоубийството му през май 1945 година.
Руините на известната Дрезденска художествена изложба, 1945 г.Елизавета Микулина/Sputnik
Директорът на Дрезденските художествени сбирки Ханс Посе, един от най-хубавите историци на изкуството в страната, взе участие в съставянето на сбирката на супермузея. Какви са били методите за събиране? Предимно това са шедьоври от някои немски музейни сбирки. Държавните събрания на страните, които Хитлер назовава „западна цивилизация“ – да вземем за пример Франция и Австрия, остават неприкосновени. Част от творбите за супермузея биват добити.
„Сикстинската Мадона“ от Рафаело на изложбата „Шедьоври на Дрезденската художествена галерия“ в Пушкинския музей, 1955 г.Държавният музей за изящни изкуства „Пушкин“
При все това лъвският къс от творбите на изкуството са предмети, иззети от „врагове на нацията“ и „низши народи“, към които нацистите отнасят славяните и евреите.
Ето за какво още преди началото на Втората международна война великите творби на Дрезден, измежду които са „Сикстинската Мадона“ на Рафаело, „Портретът на дама в бяло“ на Тициан, произведения на Вермеер, Дюрер, Рембранд, Холбайн, Кранах и други художници, са опаковани и превозени до хранилища и тайници западно от Елба.
Откриването на шедьоври
Павел Корин и Прасковя Корина пред картината на РафаелоДържавният музей за изящни изкуства „Пушкин“
През май 1945 година в кариера покрай село Гроскота издирвателна група под командването на руския лейтенант Леонид Рабинович открива тайник с картини от Дрезденската изложба, измежду които е именитата „Сикстинска Мадона“ от Рафаело. Това надалеч не е единствената сходна находка.
Картини и други предмети от няколко такива тайници неотложно са преместени в лятната резиденция на саксонските курфюрсти в Пилниц. Там специалисти от специфична комисия за титли инспектират творбите за повреди и ги приготвят за по-нататъшното им изпращане в Съюз на съветските социалистически републики.
1955 година Фасада на музея по време на изложбатаДържавният музей за изящни изкуства „Пушкин“
След войната, през 1956-а, Рабинович разгласява белетристични записки „Седем дни“ (с литературния псевдоним Волински) за търсенето на съкровищата на Дрезден. Авторът по какъв начин е открита и отворена кутията със „Сикстинската Мадона“ и разказва в художествена форма особеното отношение на бойците от неговия батальон към нея: „…защо неизкушени в изкуството ‹…› като че ли безразлични към видяното, тогава <…> се приближаваха и стояха дълго пред нея и си тръгваха на пръсти, безмълвно?“
На 11 август 1945 година „Сикстинската Мадона“, дружно с други творби от сбирката на Дрезденската изложба, идва в Москва, в Пушкинския музей. Скоро по-късно там стартира огромна реституция.
„Строго секретно“
Москва. Юли 1955 година Изложба на картини на Дрезденската изложба в Държавния музей за изящни изкуства „Пушкин“Валентин Черединцев/ТАСС
Първоначално въпросът за връщането на Дрезденските съкровища в родината им не е издигнат – руското управление възнамерява да разшири фонда от картини на остарели майстори в сбирката на Пушкинския музей за своя сметка. Известният руски изкуствовед Андрей Чегодаев, по това време надзирател на трофейния фонд на музея, оставя, наред с други неща, следните записки: „Наредено ми беше ‹…› да окача цялата художествена изложба на музея, смесвайки нашите картини с дрезденските. За никакво „спасение“ на Дрезденската изложба тогава не ставаше и дума, тя се смяташе за трофей“. Когато обаче картините са подредени, някой от висшето управление не разрешава те да бъдат показвани на необятната аудитория. По заповед картините, докарани от Германия, са ситуирани в две зали, до които достъпът е единствено с позволение на шефа на музея и единствено за определени хора.
В края на 40-те години на предишния век Сталин даже подписва декрет, с който се не разрешава всевъзможен достъп до изселените шедьоври. Само шефът на музея Сергей Меркуров, реставраторите и уредникът Андрей Чегодаев са имали право да влизат в залите, където се съхраняват. „Дрезденската изложба е преместена на „строго секретно“ място, тъй че нито една душа да не се досети, че тя към момента е в музея“, написа последният.
Репродукция на фотография на преместването на картини, взети от Германия след Великата отечествена война 1941-1945 година в Дрезденската художествена изложба. 1955 г.Sputnik
През 1955 година руското управление взема решение да трансферира най-богатата сбирка на Германска демократична република. В нота от 3 март 1955-а, изпратена до Президиума на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, външният министър Вячеслав Молотов за картините на Дрезденската изложба. „Днешната обстановка, обвързвана с Дрезденската художествена изложба, не е естествена. По този въпрос могат да се предложат две решения: или да се разгласи, че картините принадлежат на руския народ като титли и да се отвори необятен достъп до тях за обществеността, или да се върнат на немския народ като негова национална благосъстоятелност. В актуалната обстановка второто решение наподобява по-правилно. Предаването на картини на Дрезденската изложба ще ускори още повече другарските връзки сред руския и немския народ и в това време ще спомогне за подсилване на политическите позиции на Германската демократична република“.
Политическото решение взема връх.
Съветската история на „Сикстинската Мадона“
„Сикстинската Мадона“Латвийски народен музей, Рига
Преди да се върнат картините въпреки всичко са показани на необятната аудитория: експозицията е открита в навечерието на първата кръгла годишнина от Победата на 2 май 1955 година. Изложбата провокира бездънен и откровен отзив в сърцата на хора, претърпели нещастието на Втората международна война. „Хиляди гости идват тук всеки ден. Хората идват от други градове, с цел да прегледат картините на Тициан, Рембранд, Дюрер, Вермеер, които преди са познавали единствено от репродукции. Дълго време хората стоят покрай безсмъртната „Сикстинска Мадона“ на Рафаело“, написа в репортаж списание „Огоньок“.
За колектива на музея, претърпял тежките военни и следвоенни години, изложбата в съществено тестване. През 10-те години, през които картините са в музея, руски експерти ги реставрират и им вършат всестранно изследване. Това разрешава за малко време (за три седмици и половина) да се създаде експозиционен проект, да се сформира азбучник и къс справочник, да се приготвят екскурзии и лекции за изложбата. Четиринадесет зали са освободени, с цел да се покажат дрезденските картини, като в трезорите се реалокират над 2500 творби от главната сбирка.
До самото закриване на изложбата музеят работи седем дни в седмицата по 12-14 часа дневно. Хората идват отдалеко, за първи път към постройка на Волхонка се извива многочасова опашка. са 2000 екскурзии и са изнесени над 1000 лекции. За четири месеца изложбата е посетена от 1,2 милиона души.
На тази галерия картината още веднъж вижда Леонид Рабинович, който я открива: „Десет години по-късно, изкачвайки се по мраморните стълби на музея в Москва, аз отидох при нея с биещо от неспокойствие сърце, както на човек, който отива при жив и непосредствен след дълга раздяла“.
На 25 август 1955 година изложбата е закрита и се организира церемонията по сключване на акта за предаване на първата картина „Портрет на млад мъж“ от Албрехт Дюрер. Велики произведения напущат Москва една след друга.
„Портрет на млад мъж“, Албрехт Дюрер, 1521Staatliche Kunstsammlungen Dresden/Свободни източници
Общо Съветският съюз предава на Германска демократична република 1240 реставрирани картини и 1571 995 експоната от Пергамския олтар и сбирката „Зелени сводове“.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ