bTV Репортерите: Ограбен или осъден
На 2 март 2018 година в центъра на Пловдив върху капака на автомобил полицията открива прострелян мъж. Той е осъждан девет пъти за домови обири. Няма арестуван за убийството.
Два дни по-късно излиза наяве, че рентгенологът Иван Димитров е прострелял крадеца и е арестуван.
Следват всеобщи митинги с искане докторът да бъде освободен. Четири дни след случая прокуратурата афишира нови обстоятелства по случая. И докторът от бранител на дома си става обвинен за ликвидиране.
Години ще минат, до момента в който съдът се произнесе с дефинитивна присъда по случая на лекар Димитров. След изнесените нови обстоятелства по случая поддръжката за него внезапно понижа. Поддръжниците му оправдават стрелбата по Георги Джевизов поради това, че е защитавал парцела си от апаш. За мнозина обаче той се трансформира от жертва на кражбата в палач.
--> Неговият случай още веднъж извади на ярко пробойните в наказателния закон и сложи въпроса по кое време и по какъв начин можем да защитим домовете си от похищения, без да получим присъда. Защото постоянно изборът се свежда до това – да бъдем ограбени, в множеството случаи безнаказано, или наказани за пукотевица по апаш.
През февруари 2007 година Крадци влизат в столична кооперация, обирана над 40 пъти. Хората ги приклещват във входа. Опитват се да ги задържат, до момента в който пристигна полицията. Един от обирджиите се пробва да избяга.
Убитият е 26-годишният Мариян Янчев, с присъди и голям брой престъпни регистрации. След трагичен правосъден развой художникът е наказан на пет години затвор за ликвидиране. Мотивите – крадецът е бягал, прострелян е на улицата и не е заплашил живота на Опиц.
Иконописецът е превишил рамките на неизбежната защита. На 19 септември 2012 година Йордан Опиц влиза в пандиза, с цел да изтърпи наказването си.
„ Нямало неизбежна самозащита, съзнателно ликвидиране. Ами да ме беше наръгал тоя с отвертката, щяхте да ме забравите към този момент. Минаха 11 години. Ама аз не мога да не помни. Семейството ми не може. Приятелите ми не могат”, споделя Опиц.
Сега той следи от близко случая на пловдивския доктор. Фактите, че фамилията на доктора не е било в жилището и че крадецът е заличавал следите от стрелбата, не са разколебали поддръжката му.
„ Влиза с нож и е подготвен да убие. Как да му отвърне докторът? По какъв метод? Това е неизбежна самоотбрана”, безапелационен е Опиц.
„ Какво прави този нож в ръката му? Той не е отишъл там да бели ябълки. Той е отишъл да убива. Докторът би трябвало да го пуснат, този човек е невинен”, добавя той.
Двата случая си наподобяват, твърди Опиц. Влизане на апаш, а след това пукотевица. „ Вълнувам се, тъй като нещата се повтарят и няма да спрат. Отнемането на човешки живот не е целесъобразно, само че отново загатвам – зависи при какви условия. И се извинявам, и не се извинявам. Получих си заслуженото. Изтърпях си наказанието”, показва той.
Иконописецът приканва за смяна в законодателството. „ Мисля, че всички в Народно събрание би трябвало да се съберат и да трансформират член 12. Никой няма право да ти влезе в дома и в двора. Това е частна благосъстоятелност, строено е кръв, с пот, с труд. Да, упрекнаха ме за ликвидиране. Бях в пандиза, излежах си присъдата, очаквам реабилитация. Дано да доживея. Но пред целия български народ споделям: Повтори ли се, ще направя същото”, отбелязва той.
Юристи обаче настояват, че в закона разпоредбите за неизбежната отрбана са написани ясно и тъкмо. Проблемът е в конкретиката и обстоятелствата по всеки обособен случай. В съдийската процедура обаче е спорна – в някои случаи хора, които са защитавали себе си и парцела си от крадци, са получили присъди. Например такива са случаите с Местан Махмуд от крумовградското село Свирец или дядо Никола от Генерал Мариново, Видинско, който е прострелял апаш и е бил оневинен.
Тези хора в действителност са бранили домовете си. Единият от тях е приет за отговорен за пукотевица по крадците, а другият – не. Имали са шанс единствено в това, че изстрелите по обирджиите не са били смъртоносни.
Димитър Нинов от врачанското село Габере обаче не е имал този късмет. През 2011 година той стреля по апаш и изстрелът е гибелен. Нинов получава 5-годишна ефикасна присъда и влиза в пандиза на 77 години.
В Габаре са събира подписка в поддръжка на Нинов, пращали са я в съда и в Народното събрание с молба за смяна в законодателството, само че никой не ги е чул.
Мнозина схващат и оправдават постъпката на наказания дъртак, тъй като Габаре е най-опустошеното от нападения село във Врачанско.
Краде се всичко и когато и да е – и през деня, и нощем. Затова в селото даже прането на хората е зад ограда от бодлива тел.
Къщите са не просто ограбени, а разрушени. Набезите са толкоз нагли, че фамилията на Даниела се принудило да зазида входната си врата. Младите хора като нея се избавят в чужбина.
Затова хората от врачанското село са склонни да схванат, а и да оправдаят стрелбата по крадци. Жалбите им за похищенията са стотици. А следствието им постоянно се приключва – или по незначителност, или поради незнаен причинител. Така набезите, които унищожават селото, са на процедура безнаказани, а законът, даже и да се приложи, е в интерес на причинителя. И в случай че за дребните обири полиция и прокуратура имат най-малко официално опрощение, то при по-сериозните случаи безхаберието им в действителност шокира.
„ Баба ми беше музикант, учител по пиано и акордеон. 70% от децата са минали през нейната школа, в нашата къща, в стаята с пианото, където тя умря.И по този начин я знаят – Емилия Бузова, учител по музика. И по този начин си отиде. Хората я помнят като радостен и шармантен човек, само че си отиде в пъклен болки и мрак”, споделя Милена Нейова.
На 15 октомври 2015 година в къщата на 94-годишната Емилия Бузова от Видин нахлуват крадци. „ Искали са от нея пари. Бита, пребита, влачена, душена, открита в банята обезобразена, не е била добре облечена. И по този начин – 28 дни в ужасни страдания и премеждия. Умря в ръцете ми, с почерняло от болежка лице”, добавя Милена.
Полицията не реагира, макар че получава сигнал от съседите за кражбата във съдбовната нощ. Едва при третото позвъняване идва полиция, арестува крадеца и като че ли след това изпада в заспалост.
„ Тези причинители, аз считам, че не е бил един, бяха арестувани след интервенция на медиите, което единствено по себе си е скандално. Те са били пуснати. Хванати за закононарушение, ясно е било, че има пребита до гибел стара жена, кола за спешна помощ, която изнася баба ми, Бърза помощ, той е заловен с крадените движимости и ги пускат след 24 часа”, възмущава се Милена.
Разследване на процедура няма, най-малко до момента в който Милена и околните й разгласят случая. В хода на делото подсъдимия за гибелта на старата жена Петър Петров прави признания, само че по-късно се отмята от думите си.
Сега съдът се пробва да запълни пропуските в следствието, само че евентуално гибелта на учителката по музика от Видин ще остане безнаказана, тъй като пред съда е застанал единствено един от нахлулите в дома й. За останалите наказване евентуално няма да има.
„ Разбира се, че не ми е прелестно, като го виждам въпросния обвиняем, само че нямаме и никакъв повод за разпра или каквото и да било”, безапелационна е Милена.
Затова тя е склонна да разбере, само че не и да опрадвае стрелеца рентгенолог.
„ Ами да разстреляме тогава всички крадци, да го бях гръмнала в този момент аз него. Но въпреки това, тези, които са пуснати, възможните причинители на убийството на баба ми, те също живеят с мисълта, че са ненаказани”, отбелязва Милена. Според нея да си пострадал от няколко обири не може да те направи палач. „ Разбира се, че кражбите са неприятно нещо, само че да убиеш, просто е закононарушение, за което би трябвало да си платиш”, счита тя.
И сега законът ни дава право да се пазим от крадци, само че първо би трябвало да са влезнали в дома ни с щурм. Ако държат нож, стопанинът не може да ги посреща с револвер. В противоположен случай надвишава рамките на неизбежната защита. Ако не разрушават вратите и просто отключват с шперц, се звъни на полицията. Тя ги задържа, те получават следващото обвиняване и в най-хубавия случай следващата си присъда. Когато излязат от пандиза, вършат следващата кражба. И по този начин към този момент близо 30 години. Затова хората губят самообладание. Защото виждат, че законът – добър или неприятен, не се ползва или се ползва изборно.
„ Не бива да има разпра, само че тя е позволена съгласно мен тъкмо в резултат на това, че хората нямат доверие на полицията, на закона, и се знае, че не всички са равни пред закона. И тогава ти се самоорганизираш и раздаваш правдивост – твоята справедливост”, споделя още Милена.
В Габаре, а и във всички сходни изпепелени от набезите села се надяват, че законът ще се промени. При това по този начин, че да дава право на отбрана и на хора като тях. Настояват още страната да откри решение на казуса с кражбите. Така няма да им се постанова да влизат в обстановки на неизбежна защита. Или даже и да се случи, че няма да вършат страшния избор – да ги ограбят или да ги осъдят поради пукотевица по апаш.
Два дни по-късно излиза наяве, че рентгенологът Иван Димитров е прострелял крадеца и е арестуван.
Следват всеобщи митинги с искане докторът да бъде освободен. Четири дни след случая прокуратурата афишира нови обстоятелства по случая. И докторът от бранител на дома си става обвинен за ликвидиране.
Години ще минат, до момента в който съдът се произнесе с дефинитивна присъда по случая на лекар Димитров. След изнесените нови обстоятелства по случая поддръжката за него внезапно понижа. Поддръжниците му оправдават стрелбата по Георги Джевизов поради това, че е защитавал парцела си от апаш. За мнозина обаче той се трансформира от жертва на кражбата в палач.
--> Неговият случай още веднъж извади на ярко пробойните в наказателния закон и сложи въпроса по кое време и по какъв начин можем да защитим домовете си от похищения, без да получим присъда. Защото постоянно изборът се свежда до това – да бъдем ограбени, в множеството случаи безнаказано, или наказани за пукотевица по апаш.
През февруари 2007 година Крадци влизат в столична кооперация, обирана над 40 пъти. Хората ги приклещват във входа. Опитват се да ги задържат, до момента в който пристигна полицията. Един от обирджиите се пробва да избяга.
Убитият е 26-годишният Мариян Янчев, с присъди и голям брой престъпни регистрации. След трагичен правосъден развой художникът е наказан на пет години затвор за ликвидиране. Мотивите – крадецът е бягал, прострелян е на улицата и не е заплашил живота на Опиц.
Иконописецът е превишил рамките на неизбежната защита. На 19 септември 2012 година Йордан Опиц влиза в пандиза, с цел да изтърпи наказването си.
„ Нямало неизбежна самозащита, съзнателно ликвидиране. Ами да ме беше наръгал тоя с отвертката, щяхте да ме забравите към този момент. Минаха 11 години. Ама аз не мога да не помни. Семейството ми не може. Приятелите ми не могат”, споделя Опиц.
Сега той следи от близко случая на пловдивския доктор. Фактите, че фамилията на доктора не е било в жилището и че крадецът е заличавал следите от стрелбата, не са разколебали поддръжката му.
„ Влиза с нож и е подготвен да убие. Как да му отвърне докторът? По какъв метод? Това е неизбежна самоотбрана”, безапелационен е Опиц.
„ Какво прави този нож в ръката му? Той не е отишъл там да бели ябълки. Той е отишъл да убива. Докторът би трябвало да го пуснат, този човек е невинен”, добавя той.
Двата случая си наподобяват, твърди Опиц. Влизане на апаш, а след това пукотевица. „ Вълнувам се, тъй като нещата се повтарят и няма да спрат. Отнемането на човешки живот не е целесъобразно, само че отново загатвам – зависи при какви условия. И се извинявам, и не се извинявам. Получих си заслуженото. Изтърпях си наказанието”, показва той.
Иконописецът приканва за смяна в законодателството. „ Мисля, че всички в Народно събрание би трябвало да се съберат и да трансформират член 12. Никой няма право да ти влезе в дома и в двора. Това е частна благосъстоятелност, строено е кръв, с пот, с труд. Да, упрекнаха ме за ликвидиране. Бях в пандиза, излежах си присъдата, очаквам реабилитация. Дано да доживея. Но пред целия български народ споделям: Повтори ли се, ще направя същото”, отбелязва той.
Юристи обаче настояват, че в закона разпоредбите за неизбежната отрбана са написани ясно и тъкмо. Проблемът е в конкретиката и обстоятелствата по всеки обособен случай. В съдийската процедура обаче е спорна – в някои случаи хора, които са защитавали себе си и парцела си от крадци, са получили присъди. Например такива са случаите с Местан Махмуд от крумовградското село Свирец или дядо Никола от Генерал Мариново, Видинско, който е прострелял апаш и е бил оневинен.
Тези хора в действителност са бранили домовете си. Единият от тях е приет за отговорен за пукотевица по крадците, а другият – не. Имали са шанс единствено в това, че изстрелите по обирджиите не са били смъртоносни.
Димитър Нинов от врачанското село Габере обаче не е имал този късмет. През 2011 година той стреля по апаш и изстрелът е гибелен. Нинов получава 5-годишна ефикасна присъда и влиза в пандиза на 77 години.
В Габаре са събира подписка в поддръжка на Нинов, пращали са я в съда и в Народното събрание с молба за смяна в законодателството, само че никой не ги е чул.
Мнозина схващат и оправдават постъпката на наказания дъртак, тъй като Габаре е най-опустошеното от нападения село във Врачанско.
Краде се всичко и когато и да е – и през деня, и нощем. Затова в селото даже прането на хората е зад ограда от бодлива тел.
Къщите са не просто ограбени, а разрушени. Набезите са толкоз нагли, че фамилията на Даниела се принудило да зазида входната си врата. Младите хора като нея се избавят в чужбина.
Затова хората от врачанското село са склонни да схванат, а и да оправдаят стрелбата по крадци. Жалбите им за похищенията са стотици. А следствието им постоянно се приключва – или по незначителност, или поради незнаен причинител. Така набезите, които унищожават селото, са на процедура безнаказани, а законът, даже и да се приложи, е в интерес на причинителя. И в случай че за дребните обири полиция и прокуратура имат най-малко официално опрощение, то при по-сериозните случаи безхаберието им в действителност шокира.
„ Баба ми беше музикант, учител по пиано и акордеон. 70% от децата са минали през нейната школа, в нашата къща, в стаята с пианото, където тя умря.И по този начин я знаят – Емилия Бузова, учител по музика. И по този начин си отиде. Хората я помнят като радостен и шармантен човек, само че си отиде в пъклен болки и мрак”, споделя Милена Нейова.
На 15 октомври 2015 година в къщата на 94-годишната Емилия Бузова от Видин нахлуват крадци. „ Искали са от нея пари. Бита, пребита, влачена, душена, открита в банята обезобразена, не е била добре облечена. И по този начин – 28 дни в ужасни страдания и премеждия. Умря в ръцете ми, с почерняло от болежка лице”, добавя Милена.
Полицията не реагира, макар че получава сигнал от съседите за кражбата във съдбовната нощ. Едва при третото позвъняване идва полиция, арестува крадеца и като че ли след това изпада в заспалост.
„ Тези причинители, аз считам, че не е бил един, бяха арестувани след интервенция на медиите, което единствено по себе си е скандално. Те са били пуснати. Хванати за закононарушение, ясно е било, че има пребита до гибел стара жена, кола за спешна помощ, която изнася баба ми, Бърза помощ, той е заловен с крадените движимости и ги пускат след 24 часа”, възмущава се Милена.
Разследване на процедура няма, най-малко до момента в който Милена и околните й разгласят случая. В хода на делото подсъдимия за гибелта на старата жена Петър Петров прави признания, само че по-късно се отмята от думите си.
Сега съдът се пробва да запълни пропуските в следствието, само че евентуално гибелта на учителката по музика от Видин ще остане безнаказана, тъй като пред съда е застанал единствено един от нахлулите в дома й. За останалите наказване евентуално няма да има.
„ Разбира се, че не ми е прелестно, като го виждам въпросния обвиняем, само че нямаме и никакъв повод за разпра или каквото и да било”, безапелационна е Милена.
Затова тя е склонна да разбере, само че не и да опрадвае стрелеца рентгенолог.
„ Ами да разстреляме тогава всички крадци, да го бях гръмнала в този момент аз него. Но въпреки това, тези, които са пуснати, възможните причинители на убийството на баба ми, те също живеят с мисълта, че са ненаказани”, отбелязва Милена. Според нея да си пострадал от няколко обири не може да те направи палач. „ Разбира се, че кражбите са неприятно нещо, само че да убиеш, просто е закононарушение, за което би трябвало да си платиш”, счита тя.
И сега законът ни дава право да се пазим от крадци, само че първо би трябвало да са влезнали в дома ни с щурм. Ако държат нож, стопанинът не може да ги посреща с револвер. В противоположен случай надвишава рамките на неизбежната защита. Ако не разрушават вратите и просто отключват с шперц, се звъни на полицията. Тя ги задържа, те получават следващото обвиняване и в най-хубавия случай следващата си присъда. Когато излязат от пандиза, вършат следващата кражба. И по този начин към този момент близо 30 години. Затова хората губят самообладание. Защото виждат, че законът – добър или неприятен, не се ползва или се ползва изборно.
„ Не бива да има разпра, само че тя е позволена съгласно мен тъкмо в резултат на това, че хората нямат доверие на полицията, на закона, и се знае, че не всички са равни пред закона. И тогава ти се самоорганизираш и раздаваш правдивост – твоята справедливост”, споделя още Милена.
В Габаре, а и във всички сходни изпепелени от набезите села се надяват, че законът ще се промени. При това по този начин, че да дава право на отбрана и на хора като тях. Настояват още страната да откри решение на казуса с кражбите. Така няма да им се постанова да влизат в обстановки на неизбежна защита. Или даже и да се случи, че няма да вършат страшния избор – да ги ограбят или да ги осъдят поради пукотевица по апаш.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ