Иван Гешев срещу „промяната“ – 4:0
На 2 февруари 2023 година със собствен декрет президентът Румен Радев разпусна 48-то Народно заседание и дефинира 2 април 2023 година като датата за провеждането на предварителните парламентарни избори. С този акт на президента завърши следващият кратковременен парламент, който се задържа съвсем пет месеца, започвайки своя мандат от октомври 2022 година – като правоприемник на изключително краткотрайните 45-то Народно заседание (април-май 2021 г.), 46-то Народно заседание (юли-септември 2022 г.) и 47-мо Народно заседание (ноември 2021 – август 2022 г.). Всички тези парламенти се отличаваха с една доста обща линия. Във всеки един от тях участваха най-малко две политически сили, които определяха себе си като наследници на митингите от лятото на 2020 година, и се обявяваха за оставката на основния прокурор Иван Гешев и за всеобхватна правосъдна промяна, изключително във връзка с българската прокуратура.
Политическите партии, именуващи себе си „ партии на смяната “, придобиваха разнообразни форми през последните съвсем две години. В 45-тия и 46-тия парламент имаше изключително гръмогласна парламентарна група, именуваща се със съкращението „ ИБНИ “ – „ Изправи се, България! Ние идваме! “, която доста шумно се обявяваше за правосъдна промяна и оставка на основния прокурор Гешев.
В този колектив тогава беше и продължава да е към днешна дата и „ Демократична България “. Особено екзотична и искрено противоконституционна беше и на „ ИТН “ за директен избор на основния прокурор (какъвто модел няма на никое място в света). По-късно, първо ИБНИ, а по-късно и Има Такъв Народ отпаднаха от парламентарната настройка, която продължи с пониженото наличие на „ Демократична България “ и новия флагман на „ смяната “ в лицето на „ Продължаваме промяната “, които към сегашния миг готвят някаква форма на предизборна коалиция, с която да се явят на изборите за 49-то Народно заседание. А тезата продължава да бъде все една и съща – оставка на основния прокурор и правосъдна промяна.
Тук би следвало да се има поради, че и „ Демократична България “, и „ Продължаваме промяната “ като мандатоносител към този момент бяха в ръководството на страната. Те към този момент не са онази опозиционни сили, които стоят в профил и предявяват гръмогласни претенции, а може би са разбрали, че ръководството идва и с избрана отговорност. Извън това отговорност се носи и за наследството на тяхното лично ръководство (осъществило се с общителното подпомагане на Корнелия Нинова и Българската социалистическа партия).
Което пристигна с доста необятна поръчка за реализиране на правосъдна промяна, чийто флагман трябваше да бъде правосъдният министър Надежда Йорданова. Нейният мандат стартира с обществената поръчка за оставка на Иван Гешев, само че приключи с най-големия безпорядък в системата на правораздаването от 30 години насам. Парламентарното болшинство на „ смяната “ по този начин и не съумя да провежда избор на парламентарна квота за новия състав на Висшия правосъден съвет – нещо, което остана за някой неразбираем миг в бъдеще. Не бяха подхванати никакви дейности в посока избор на основен контрольор и инспектори за състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет, който ще навлезе в третата година откогато е отвън мандат. Следва да се означи, че болшинството на „ смяната “ се провали в организирането даже на процедура, която изисква избор с нормално болшинство – избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Като собствен резултат и някогашният правосъден министър Йорданова, и тогавашното парламентарно болшинство записаха само едно извънредно политизирано и противоречиво закриване на профилираното наказателно правораздаване в лицето на профилирания углавен съд и профилираната прокуратура.
Преждевременно завърши и опитът на Надежда Йорданова да в профил и основния прокурор Иван Гешев през пленума на Висшия правосъден съвет, където беше импортирано такова искане от нейна страна. Самата тя уточни по време на дебатите, че няма съответни писмени или други доказателства против него – нещо, което би трябвало да участва наложително, с цел да се реализира написаната в Закона за правосъдната власт процедура по посоченото от Конституцията съображение тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Липсата на юридическа обосновка в цялостния спор, стартират от „ смяната “ за оставката и отстраняването на основния прокурор, беше заместена от солидно количество политически причини и обща изразителност, която нямаше отношение към някаква действителна материя.
Приключилото преди няколко дни 48-мо Народно заседание удостовери невъзможността на именуващите се „ смяна “ политически сили освен да осъществят, само че и да възнамеряват цялостна правосъдна промяна, каквато настояват, че са способни да създадат. Най-вече, тъй като сходно изпитание изисква дълготраен парламент, устойчиво ръководство с ясни цели и постоянно държавно управление, което да обезпечи средата за нейното реализиране. Нещо, което тези партии в своите разнообразни конфигурации демонстрираха, че не са способни да осъществят. А въпроси, касаещи правосъдната система, за които е належащо решение има не един или два. Включително продължава да бъде провесен въпросът за осъществяването на решението „ Колеви против България “ и въвеждането на механизъм за отговорност на основния прокурор – нещо, което е било неведнъж предмет на диалози сред нашите национални органи, представители на Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия. И което следва да откри своето решение в конституционносъобразна форма. Това обаче няма по какъв начин да се случи с политически заявления, безпорядък, отвод от разговор и разпределяне на квалификации. Процесът на промени в области като правораздаването изисква ангажирането на всички заинтригувани страни, с цел да може да се реализира като подобаващ консенсус сред тях.
Връщайки се обаче на войната на „ смяната “ (във всичките ѝ форми за последните две години) против основния прокурор Иван Гешев, то следва да се означи, че той води против тях в следствие от „ четири “ на „ нула “. И, да, няма по какъв начин политически сили, които не могат да провеждат обикновен дневен ред за ръководство или да внесат един изискан и грамотно написан законопроект, да реализират някакви промени в държавоопределящи системи като правораздаването. Защото тяхното реализиране просто изключва методът, който самите те са възприели като свое политическо верую.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Политическите партии, именуващи себе си „ партии на смяната “, придобиваха разнообразни форми през последните съвсем две години. В 45-тия и 46-тия парламент имаше изключително гръмогласна парламентарна група, именуваща се със съкращението „ ИБНИ “ – „ Изправи се, България! Ние идваме! “, която доста шумно се обявяваше за правосъдна промяна и оставка на основния прокурор Гешев.
В този колектив тогава беше и продължава да е към днешна дата и „ Демократична България “. Особено екзотична и искрено противоконституционна беше и на „ ИТН “ за директен избор на основния прокурор (какъвто модел няма на никое място в света). По-късно, първо ИБНИ, а по-късно и Има Такъв Народ отпаднаха от парламентарната настройка, която продължи с пониженото наличие на „ Демократична България “ и новия флагман на „ смяната “ в лицето на „ Продължаваме промяната “, които към сегашния миг готвят някаква форма на предизборна коалиция, с която да се явят на изборите за 49-то Народно заседание. А тезата продължава да бъде все една и съща – оставка на основния прокурор и правосъдна промяна.
Тук би следвало да се има поради, че и „ Демократична България “, и „ Продължаваме промяната “ като мандатоносител към този момент бяха в ръководството на страната. Те към този момент не са онази опозиционни сили, които стоят в профил и предявяват гръмогласни претенции, а може би са разбрали, че ръководството идва и с избрана отговорност. Извън това отговорност се носи и за наследството на тяхното лично ръководство (осъществило се с общителното подпомагане на Корнелия Нинова и Българската социалистическа партия).
Което пристигна с доста необятна поръчка за реализиране на правосъдна промяна, чийто флагман трябваше да бъде правосъдният министър Надежда Йорданова. Нейният мандат стартира с обществената поръчка за оставка на Иван Гешев, само че приключи с най-големия безпорядък в системата на правораздаването от 30 години насам. Парламентарното болшинство на „ смяната “ по този начин и не съумя да провежда избор на парламентарна квота за новия състав на Висшия правосъден съвет – нещо, което остана за някой неразбираем миг в бъдеще. Не бяха подхванати никакви дейности в посока избор на основен контрольор и инспектори за състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет, който ще навлезе в третата година откогато е отвън мандат. Следва да се означи, че болшинството на „ смяната “ се провали в организирането даже на процедура, която изисква избор с нормално болшинство – избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание. Като собствен резултат и някогашният правосъден министър Йорданова, и тогавашното парламентарно болшинство записаха само едно извънредно политизирано и противоречиво закриване на профилираното наказателно правораздаване в лицето на профилирания углавен съд и профилираната прокуратура.
Преждевременно завърши и опитът на Надежда Йорданова да в профил и основния прокурор Иван Гешев през пленума на Висшия правосъден съвет, където беше импортирано такова искане от нейна страна. Самата тя уточни по време на дебатите, че няма съответни писмени или други доказателства против него – нещо, което би трябвало да участва наложително, с цел да се реализира написаната в Закона за правосъдната власт процедура по посоченото от Конституцията съображение тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Липсата на юридическа обосновка в цялостния спор, стартират от „ смяната “ за оставката и отстраняването на основния прокурор, беше заместена от солидно количество политически причини и обща изразителност, която нямаше отношение към някаква действителна материя.
Приключилото преди няколко дни 48-мо Народно заседание удостовери невъзможността на именуващите се „ смяна “ политически сили освен да осъществят, само че и да възнамеряват цялостна правосъдна промяна, каквато настояват, че са способни да създадат. Най-вече, тъй като сходно изпитание изисква дълготраен парламент, устойчиво ръководство с ясни цели и постоянно държавно управление, което да обезпечи средата за нейното реализиране. Нещо, което тези партии в своите разнообразни конфигурации демонстрираха, че не са способни да осъществят. А въпроси, касаещи правосъдната система, за които е належащо решение има не един или два. Включително продължава да бъде провесен въпросът за осъществяването на решението „ Колеви против България “ и въвеждането на механизъм за отговорност на основния прокурор – нещо, което е било неведнъж предмет на диалози сред нашите национални органи, представители на Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия. И което следва да откри своето решение в конституционносъобразна форма. Това обаче няма по какъв начин да се случи с политически заявления, безпорядък, отвод от разговор и разпределяне на квалификации. Процесът на промени в области като правораздаването изисква ангажирането на всички заинтригувани страни, с цел да може да се реализира като подобаващ консенсус сред тях.
Връщайки се обаче на войната на „ смяната “ (във всичките ѝ форми за последните две години) против основния прокурор Иван Гешев, то следва да се означи, че той води против тях в следствие от „ четири “ на „ нула “. И, да, няма по какъв начин политически сили, които не могат да провеждат обикновен дневен ред за ръководство или да внесат един изискан и грамотно написан законопроект, да реализират някакви промени в държавоопределящи системи като правораздаването. Защото тяхното реализиране просто изключва методът, който самите те са възприели като свое политическо верую.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ