Битката за Сталинград реши Втората световна война
На 2 февруари 1943 година борбата при Сталинград завършва с капитулация на немския Вермахт. Психологическото ѝ значение е голямо и тя става решаваща за изхода на Втората международна война.
Всъщност Сталинград е трябвало да бъде единствено етапна цел за Вермахта – като насочна точка за завладяване на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче борбата за него, почнала през лятото на 1942 година, придобива върховно политическо значение – както за Адолф Хитлер, по този начин и за Йосиф Сталин.
Германската атака на шеста войска под командването на военачалник Фридрих Паулус е била рискована още през цялото време – поради прекомерно дългите снабдителни пътища. Тя стартира в средата на август 1942г., близо година след немското нахлуване над Съветския съюз. Навремето Хитлер декларира: “Руснаците са на края на силите си ”. Това обаче се оказва голяма илюзия. Вермахтът фактически успява да завладее по-голямата част от града доникъде на ноември – и то макар голямата опозиция. Същевременно обаче Червената войска стартира контраофанзива от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942-а цялата шеста войска на Вермахта и елементи от подкрепящата я четвърта танкова дивизия – близо 300 000 души – са обградени. По заповед на Хитлер обаче те би трябвало непременно да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: “Нито крачка обратно ”.
Настъплението на руснаците
Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле поражда нещо като “котел ”. Положението в него бързо се утежнява. Снабдяването на бойците от Вермахта се реализира чрез огромен въздушен мост. Само че той не съумява да задоволи потребностите им. С напредването на Червената войска снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И по този начин множеството от заклещените в “котела ” немски бойци умират не в борба, а от апетит и мраз.
Въпреки това военачалник Паулус към момента прецизно съблюдава заповедта на Хитлер да се бият “до последно ” и на 8 януари 1943-а отхвърля руското предложение за капитулация. На 29 януари, когато ситуацията към този момент е изцяло безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното известие: “Шеста войска поздравява своя фюрер по случай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите генерации нашата борба бъде образец за това никога да не капитулираме – даже и в най-безнадеждното състояние. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер! ”
Само че верността на военачалник Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената войска нахлува в неговата основна квартира, ситуирана в мазето на едно кафене, главнокомандващият е покорен. Той не разрешава на офицерите си да се самоубият – те би трябвало да споделят ориста на редовите бойци. Германските войски капитулират. Междувременно “котелът ” е разграничен на южен и северен. В края на януари немските бойци в южния “котел ” се предават. На 2 февруари се предават и бойците от северната част. Те са задържани от съветските въоръжени сили.
“Въпрос на живот и гибел ”
В борбата при Сталинград умират половин милион руснаци, сред които и доста цивилни жители. Причината: Сталин дълго време не позволява цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената войска не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на борбата. Много от тях обаче умират от апетит и мраз. Предполага се, че от немска страна умират сред 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди немски военнопленници оцеляват едвам 6000. През 1956-а те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но “психологическото ѝ значение е голямо и заради това тази битка е решаваща за изхода на войната ”, изяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и заради това, че “от самото начало двете страни оповестяват, че тази борба ще бъде решаваща ”.
“В Сталинград ние пазиме нашата Майка Русия ”, написа тогава руският публицист Иля Еренбург. “Това в действителност е въпрос на живот и гибел и нашият авторитет, както и този на Съветския съюз, зависи в огромна степен от изхода му ”, отбелязва министърът на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс. Битката се трансформира в повратната точка във Втората международна война.
В Съюз на съветските социалистически републики успеха в Сталинград се митологизира. Постигнат е пробив против армията на нацистка Германия, която се приема за най-силната по това време.
Как Путин злоупотребява с мита за борбата при Сталинград
И през днешния ден, във войната в Украйна, съветското управление още веднъж си служи с този мит. В продължение на месеци Кремъл се пробва да показа интервенцията в Украйна като нова битка против нацистите, които били отпред на украинската страна и искали да унищожат рускоезичното население в Източна Украйна. Още до момента в който даваше заповедта за нахлуване, президентът Владимир Путин разгласи, че ще “денацифицира ” Украйна.
Музеят “Сталинград ” в сегашен Волгоград също е включен в този разказ. От години музеят е хазаин на една от най-посещаваните изложения в Русия. Сега там се провеждат церемонии за фамилиите на съветските бойци, починали в Украйна. Известните военни монументи във Волгоград също се трансформират в сборни пунктове за бойците на път за Украйна.
Опитът на Путин да припише определението “нацисти ” на украинското ръководство може да се преглежда само като предлог за неговата нападателна война. Паралелите, които той прави сред днешния ден и времената преди 80 години, са исторически несъстоятелни. Съществената разлика е, че през 1941 година Съветският съюз е атакуван от нацистка Германия – през 2022 година страната правоприемник – Русия – атакува прилежаща Украйна, без самата тя да е застрашена.
Различният облик на Сталин в Русия и Украйна
Колко друго се възприема предишното в Русия и Украйна, излиза наяве и от оценката за личността на Йосиф Сталин: по случай 80-годишнината от борбата при Сталинград във Волгоград бе открит нов бюст на някогашния руски деспот. Градът е преименуван през 1961 година по време на процеса на десталинизация и опитите за разграничаване от терора, налаган от диктатора.
В Украйна Сталин е считан за основател на по този начин наречения Гладомор. През 1932 година и 1933 година единствено в Украйна до четири милиона души стават жертва на тежък апетит, който съгласно Киев предизвикан съзнателно, с цел да се пречупи съпротивата на украинските селяни против насилствената колективизация. Германският Бундесаг, българският парламент и Европейският парламент също оповестиха Гладомора за геноцид.
Източник: Дойче веле
Всъщност Сталинград е трябвало да бъде единствено етапна цел за Вермахта – като насочна точка за завладяване на нефтените полета на Кавказ. Заради името на града обаче борбата за него, почнала през лятото на 1942 година, придобива върховно политическо значение – както за Адолф Хитлер, по този начин и за Йосиф Сталин.
Германската атака на шеста войска под командването на военачалник Фридрих Паулус е била рискована още през цялото време – поради прекомерно дългите снабдителни пътища. Тя стартира в средата на август 1942г., близо година след немското нахлуване над Съветския съюз. Навремето Хитлер декларира: “Руснаците са на края на силите си ”. Това обаче се оказва голяма илюзия. Вермахтът фактически успява да завладее по-голямата част от града доникъде на ноември – и то макар голямата опозиция. Същевременно обаче Червената войска стартира контраофанзива от два фронта и обкръжава германците. Още в края на ноември 1942-а цялата шеста войска на Вермахта и елементи от подкрепящата я четвърта танкова дивизия – близо 300 000 души – са обградени. По заповед на Хитлер обаче те би трябвало непременно да удържат позициите си. Подобна заповед дава и Сталин още през юли: “Нито крачка обратно ”.
Настъплението на руснаците
Тъй като нито една от страните не отстъпва от позициите си, на бойното поле поражда нещо като “котел ”. Положението в него бързо се утежнява. Снабдяването на бойците от Вермахта се реализира чрез огромен въздушен мост. Само че той не съумява да задоволи потребностите им. С напредването на Червената войска снабдяването става още по-трудно. В зимните месеци температурите падат до минус 30 градуса. И по този начин множеството от заклещените в “котела ” немски бойци умират не в борба, а от апетит и мраз.
Въпреки това военачалник Паулус към момента прецизно съблюдава заповедта на Хитлер да се бият “до последно ” и на 8 януари 1943-а отхвърля руското предложение за капитулация. На 29 януари, когато ситуацията към този момент е изцяло безнадеждно, Паулус изпраща до Хитлер по телеграф следното известие: “Шеста войска поздравява своя фюрер по случай годишнината от идването Ви на власт. Над Сталинград още се развява знамето с пречупения кръст. Нека за сегашните и бъдещите генерации нашата борба бъде образец за това никога да не капитулираме – даже и в най-безнадеждното състояние. Тогава Германия ще победи. Хайл, майн фюрер! ”
Само че верността на военачалник Паулус към Хитлер не е безгранична. На 31 януари, когато Червената войска нахлува в неговата основна квартира, ситуирана в мазето на едно кафене, главнокомандващият е покорен. Той не разрешава на офицерите си да се самоубият – те би трябвало да споделят ориста на редовите бойци. Германските войски капитулират. Междувременно “котелът ” е разграничен на южен и северен. В края на януари немските бойци в южния “котел ” се предават. На 2 февруари се предават и бойците от северната част. Те са задържани от съветските въоръжени сили.
“Въпрос на живот и гибел ”
В борбата при Сталинград умират половин милион руснаци, сред които и доста цивилни жители. Причината: Сталин дълго време не позволява цивилното население да бъде евакуирано. А и Червената войска не щади своите сънародници. Близо 40 000 от тях са убити при бомбардировките още през първите дни. Близо 75 хиляди руснаци остават в града до края на борбата. Много от тях обаче умират от апетит и мраз. Предполага се, че от немска страна умират сред 150 000 и 250 000 души. А от стоте хиляди немски военнопленници оцеляват едвам 6000. През 1956-а те се завръщат в Германия. Сред тях е и Паулус.
За Вермахта борбата при Сталинград не е най-важната във военно отношение, нито пък загубите му в нея са най-тежките. Но “психологическото ѝ значение е голямо и заради това тази битка е решаваща за изхода на войната ”, изяснява историкът Йохен Хелбек от университета Рютгерс в Ню Джърси. Включително и заради това, че “от самото начало двете страни оповестяват, че тази борба ще бъде решаваща ”.
“В Сталинград ние пазиме нашата Майка Русия ”, написа тогава руският публицист Иля Еренбург. “Това в действителност е въпрос на живот и гибел и нашият авторитет, както и този на Съветския съюз, зависи в огромна степен от изхода му ”, отбелязва министърът на пропагандата на Хитлер Йозеф Гьобелс. Битката се трансформира в повратната точка във Втората международна война.
В Съюз на съветските социалистически републики успеха в Сталинград се митологизира. Постигнат е пробив против армията на нацистка Германия, която се приема за най-силната по това време.
Как Путин злоупотребява с мита за борбата при Сталинград
И през днешния ден, във войната в Украйна, съветското управление още веднъж си служи с този мит. В продължение на месеци Кремъл се пробва да показа интервенцията в Украйна като нова битка против нацистите, които били отпред на украинската страна и искали да унищожат рускоезичното население в Източна Украйна. Още до момента в който даваше заповедта за нахлуване, президентът Владимир Путин разгласи, че ще “денацифицира ” Украйна.
Музеят “Сталинград ” в сегашен Волгоград също е включен в този разказ. От години музеят е хазаин на една от най-посещаваните изложения в Русия. Сега там се провеждат церемонии за фамилиите на съветските бойци, починали в Украйна. Известните военни монументи във Волгоград също се трансформират в сборни пунктове за бойците на път за Украйна.
Опитът на Путин да припише определението “нацисти ” на украинското ръководство може да се преглежда само като предлог за неговата нападателна война. Паралелите, които той прави сред днешния ден и времената преди 80 години, са исторически несъстоятелни. Съществената разлика е, че през 1941 година Съветският съюз е атакуван от нацистка Германия – през 2022 година страната правоприемник – Русия – атакува прилежаща Украйна, без самата тя да е застрашена.
Различният облик на Сталин в Русия и Украйна
Колко друго се възприема предишното в Русия и Украйна, излиза наяве и от оценката за личността на Йосиф Сталин: по случай 80-годишнината от борбата при Сталинград във Волгоград бе открит нов бюст на някогашния руски деспот. Градът е преименуван през 1961 година по време на процеса на десталинизация и опитите за разграничаване от терора, налаган от диктатора.
В Украйна Сталин е считан за основател на по този начин наречения Гладомор. През 1932 година и 1933 година единствено в Украйна до четири милиона души стават жертва на тежък апетит, който съгласно Киев предизвикан съзнателно, с цел да се пречупи съпротивата на украинските селяни против насилствената колективизация. Германският Бундесаг, българският парламент и Европейският парламент също оповестиха Гладомора за геноцид.
Източник: Дойче веле
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ