100 години от рождението на Христо Ганев
На 2 август се навършват 100 години от рождението на писателя, режисьор и сценарист Христо Ганев. Кинокритици го назовават " Патриция на българското кино ".
Навремето, директно след 9 септември 1944, когато комунистите наливали основите на нов публичен ред и до основи събаряли старите, сякаш единствено киното си нямало съвсем нищо. Тогава няколко от момчетата и девойките, слезли от „ глъбини и балкани “, захвърлили винтовки и винтяги и се хвърлили с целия възторг на епохата в нова случка - учене на кино в московския ВГИК. Сред тях бил и Христо Ганев - партизанин, стихотворец, красавец и песимист, означават от кино " Одеон ".
" Завърнал се при започване на 50-те, той незабавно написва сюжета на кино лентата „ Песен за индивида “ (реж. Борислав Шаралиев), отдаден на обичания тогава стихотворец Вапцаров. Години по-късно драматургът се трансформира в словесната част от семейно-творческия тандем Христо Ганев - Бинка Желязкова. Така дружно дълги години, те поемат по един от най-трънливите пътища в българското игрално кино.
Колкото и да се е заселила героиката на тяхната младост в творчеството им, толкоз и животът им демонстрира, че идеалите са едно, а действителността - друго. Затова и общият им дебют „ Животът си тече безшумно... “ заплаща за пророчеството си с трийсетгодишно прашасване. Когато го видяхме през 80-те, визията беше овехтяла, само че не и авторовата позиция. Оттам насетне, без значение дали написа за патетични романтици („ А бяхме млади “) или за патетични носталгици („ Басейнът “); за рисковани невзрачници („ Голямото нощно къпане “) или за рисковани неудачници („ Нощем по покривите “), Христо Ганев непроменяемо се занимава с концепциите и разочарованието от тяхната дисторция. И все филтрира неспокойствието на душата си с метафориката на изрече ", пишат във връзка юбилея на сценариста от кино " Одеон ".
" Получава се кино на поетичното морализаторство, донесло на страната ни не една и две награди, а на основателите му - не едно и две разочарования.
Но на съвестта на Христо Ганев не й трепваше окото нито от неприятели, нито от предатели, нито от наказания - тя си пердашеше през мемоари, болки, неудовлетворения...
В анимационното кино има не един и два кино лентата на Анри Кулев и Андрей Кулев, снимани по негов сюжет. Последният е „ Лист хартия “ (2019) на Ася Кованова.
През януари 1971 Христо Ганев е изключен от Българска комунистическа партия дружно с няколко други писатели, откакто гласоподават с „ въздържал се “ за декларация на Съюза на българските писатели против присъждането на Нобелова премия за литература на сериозния към комунистическия режим съветски публицист Александър Солженицин. Именно с помощта на неуморната си съвест той е измежду няколкото български Фигури, чийто престиж е недостижим през годините и политическите рокади.
През 2011 Христо Ганев получи държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “ за изключителния му принос в построяването на българското кино изкуство.
В словото си тогава той сподели: „ Моят дълъг и пъстър живот, минал през монархия, социализъм и народна власт, ме е научил да посрещам с малко скептична отдалеченост наказванията и премиите. Защото неведнъж те са незаслужени. В речника на българския език на писмен знак „ К “ напълно близо една до друга стоят „ рецесия “ и „ просвета “. Но до момента в който рецесията е превзела всекидневието ни, думата „ просвета “ все по-рядко се чува. “
„ Вълшебното куфарче, обвързвано с интернет, препълнено с всестранна информация и познания, е бездушно и студено. То е памет, само че не и мисъл, не сърце, не душа. Както някой беше споделил – културата е това, което остава у индивида, когато не помни всичко, което е прочел... “, споделя още той.
По думите му същинското изкуство е дългогодишен, а от време на време и безконечен спомен за времето, за хората, за народа, за неговата просвета, обичай, психика, обич, ненавист – то е силата на един народ.
Христо Ганев е роден на 2 август 1924 година в Павел баня, Старозагорска област. По време на Втората международна война взе участие в съпротивителното придвижване, от 1943 година е партизанин от отряда „ Чавдар “. Висшето си обучение приключва в Москва, където учи кинодраматургия във Висшия държавен институт за кинематография (ВГИК). Дипломната му работа във ВГИК през 1954 година е филмът „ Песен за индивида “, който съчетава биографични детайли от живота на Никола Вапцаров, художествена небивалица и лирика.
Христо Ганев е бил сценарист в „ Българска кинематография “, основен редактор на вестник „ Народна юноша “ и редактор във вестник „ Стършел “. Сценарист е на игралните филми „ Партизани “ – излязъл на екран със заглавие „ Животът си тече безшумно “ и спрян по идеологически аргументи, „ А бяхме млади “, „ Басейнът “, „ Голямото нощно къпане “, „ Нощем по покривите “. По основаването им Христо Ганев работи в тандем със брачната половинка си – режисьорката Бинка Желязкова.
Автор е и на сюжетите на анимационните филми „ Дяволът в черквата “, „ Кавалкада “, „ Хипотеза “, „ Малкият “. Твори и в документалното кино – „ Художникът “, „ Между морето и пустинята “, „ Близкият Близък изток “, „ По български планове “.
Христо Ганев е надълбоко уверен, че киното оказва помощ най-вече на своите основатели да поддържат гражданското си самочувствие и социална интензивност.
Един филм съставлява духовна позиция – и това си разбиране той поддържа с думите: „ Всеки човек се ражда кьорав. Сблъсъкът с действителността, непредвидените удари те свързват със света на другите. И, в случай че не можеш да го почувстваш, оставаш вечно кьорав “. Всяко произведение, малко и доста, прикрито или очевидно, до известна степен е автобиографично, и по филмите може да се наблюдава изминатия път на всеки създател, счита той.
В периодическия щемпел Христо Ганев разгласява лирика, разкази, епиграми, фейлетони и хумористични стихотворения. Христо Ганев умира на 25 септември 2021 година
Христо Ганев е притежател на доста награди и оценки. На 22 май 1966 година е почетен със званието „ Заслужил актьор “ по отношение на 1100-годишнината от основаването на славянската писменост и книжовност – за приноса в развиването на науката, образованието, литературата и изкуството. Лауреат е на Димитровска премия за сюжета на кино лентата „ Песен за индивида “ през 1959 година
Носител е на огромната премия на Съюза на филмовите дейци за 1987 година за цялостното си творчество. Заедно със брачната половинка си Бинка Желязкова са удостоени с премията за повсеместен принос в българското киноизкуство на 13 януари 2007 година Получава медал „ Стара планина “ (първа степен) – за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството (2010).
Навремето, директно след 9 септември 1944, когато комунистите наливали основите на нов публичен ред и до основи събаряли старите, сякаш единствено киното си нямало съвсем нищо. Тогава няколко от момчетата и девойките, слезли от „ глъбини и балкани “, захвърлили винтовки и винтяги и се хвърлили с целия възторг на епохата в нова случка - учене на кино в московския ВГИК. Сред тях бил и Христо Ганев - партизанин, стихотворец, красавец и песимист, означават от кино " Одеон ".
" Завърнал се при започване на 50-те, той незабавно написва сюжета на кино лентата „ Песен за индивида “ (реж. Борислав Шаралиев), отдаден на обичания тогава стихотворец Вапцаров. Години по-късно драматургът се трансформира в словесната част от семейно-творческия тандем Христо Ганев - Бинка Желязкова. Така дружно дълги години, те поемат по един от най-трънливите пътища в българското игрално кино.
Колкото и да се е заселила героиката на тяхната младост в творчеството им, толкоз и животът им демонстрира, че идеалите са едно, а действителността - друго. Затова и общият им дебют „ Животът си тече безшумно... “ заплаща за пророчеството си с трийсетгодишно прашасване. Когато го видяхме през 80-те, визията беше овехтяла, само че не и авторовата позиция. Оттам насетне, без значение дали написа за патетични романтици („ А бяхме млади “) или за патетични носталгици („ Басейнът “); за рисковани невзрачници („ Голямото нощно къпане “) или за рисковани неудачници („ Нощем по покривите “), Христо Ганев непроменяемо се занимава с концепциите и разочарованието от тяхната дисторция. И все филтрира неспокойствието на душата си с метафориката на изрече ", пишат във връзка юбилея на сценариста от кино " Одеон ".
" Получава се кино на поетичното морализаторство, донесло на страната ни не една и две награди, а на основателите му - не едно и две разочарования.
Но на съвестта на Христо Ганев не й трепваше окото нито от неприятели, нито от предатели, нито от наказания - тя си пердашеше през мемоари, болки, неудовлетворения...
В анимационното кино има не един и два кино лентата на Анри Кулев и Андрей Кулев, снимани по негов сюжет. Последният е „ Лист хартия “ (2019) на Ася Кованова.
През януари 1971 Христо Ганев е изключен от Българска комунистическа партия дружно с няколко други писатели, откакто гласоподават с „ въздържал се “ за декларация на Съюза на българските писатели против присъждането на Нобелова премия за литература на сериозния към комунистическия режим съветски публицист Александър Солженицин. Именно с помощта на неуморната си съвест той е измежду няколкото български Фигури, чийто престиж е недостижим през годините и политическите рокади.
През 2011 Христо Ганев получи държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “ за изключителния му принос в построяването на българското кино изкуство.
В словото си тогава той сподели: „ Моят дълъг и пъстър живот, минал през монархия, социализъм и народна власт, ме е научил да посрещам с малко скептична отдалеченост наказванията и премиите. Защото неведнъж те са незаслужени. В речника на българския език на писмен знак „ К “ напълно близо една до друга стоят „ рецесия “ и „ просвета “. Но до момента в който рецесията е превзела всекидневието ни, думата „ просвета “ все по-рядко се чува. “
„ Вълшебното куфарче, обвързвано с интернет, препълнено с всестранна информация и познания, е бездушно и студено. То е памет, само че не и мисъл, не сърце, не душа. Както някой беше споделил – културата е това, което остава у индивида, когато не помни всичко, което е прочел... “, споделя още той.
По думите му същинското изкуство е дългогодишен, а от време на време и безконечен спомен за времето, за хората, за народа, за неговата просвета, обичай, психика, обич, ненавист – то е силата на един народ.
Христо Ганев е роден на 2 август 1924 година в Павел баня, Старозагорска област. По време на Втората международна война взе участие в съпротивителното придвижване, от 1943 година е партизанин от отряда „ Чавдар “. Висшето си обучение приключва в Москва, където учи кинодраматургия във Висшия държавен институт за кинематография (ВГИК). Дипломната му работа във ВГИК през 1954 година е филмът „ Песен за индивида “, който съчетава биографични детайли от живота на Никола Вапцаров, художествена небивалица и лирика.
Христо Ганев е бил сценарист в „ Българска кинематография “, основен редактор на вестник „ Народна юноша “ и редактор във вестник „ Стършел “. Сценарист е на игралните филми „ Партизани “ – излязъл на екран със заглавие „ Животът си тече безшумно “ и спрян по идеологически аргументи, „ А бяхме млади “, „ Басейнът “, „ Голямото нощно къпане “, „ Нощем по покривите “. По основаването им Христо Ганев работи в тандем със брачната половинка си – режисьорката Бинка Желязкова.
Автор е и на сюжетите на анимационните филми „ Дяволът в черквата “, „ Кавалкада “, „ Хипотеза “, „ Малкият “. Твори и в документалното кино – „ Художникът “, „ Между морето и пустинята “, „ Близкият Близък изток “, „ По български планове “.
Христо Ганев е надълбоко уверен, че киното оказва помощ най-вече на своите основатели да поддържат гражданското си самочувствие и социална интензивност.
Един филм съставлява духовна позиция – и това си разбиране той поддържа с думите: „ Всеки човек се ражда кьорав. Сблъсъкът с действителността, непредвидените удари те свързват със света на другите. И, в случай че не можеш да го почувстваш, оставаш вечно кьорав “. Всяко произведение, малко и доста, прикрито или очевидно, до известна степен е автобиографично, и по филмите може да се наблюдава изминатия път на всеки създател, счита той.
В периодическия щемпел Христо Ганев разгласява лирика, разкази, епиграми, фейлетони и хумористични стихотворения. Христо Ганев умира на 25 септември 2021 година
Христо Ганев е притежател на доста награди и оценки. На 22 май 1966 година е почетен със званието „ Заслужил актьор “ по отношение на 1100-годишнината от основаването на славянската писменост и книжовност – за приноса в развиването на науката, образованието, литературата и изкуството. Лауреат е на Димитровска премия за сюжета на кино лентата „ Песен за индивида “ през 1959 година
Носител е на огромната премия на Съюза на филмовите дейци за 1987 година за цялостното си творчество. Заедно със брачната половинка си Бинка Желязкова са удостоени с премията за повсеместен принос в българското киноизкуство на 13 януари 2007 година Получава медал „ Стара планина “ (първа степен) – за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството (2010).
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ