„Калибър” и „Кинжал” се приземяват
На 2 август ДРСМО публично престава да работи. И двете страни, които подписаха съглашението през декември 1987 година, без изключително страдание реагираха на този факт, имайки основателни аргументи, написа Поглед инфо.
Официалната причина за денонсиране за Съединени американски щати беше нарушаването на изискванията на контракта от Русия.
За „ виновник” е посочена крилатата ракета 9M729 (SSC-X-8). Твърди се, че ракетата е минала тестванията на разстояние над 500 километра, което е нарушаване на изискванията на контракта.
Разбира се, това е откровена неистина. Изпитаната ракета в никакъв случай не е прелетяла по-далеч от 480 километра. Но евентуално можем да разберем страховете на американците. Крилатата ракета 9M729 е по-дълга от 9M728 с 530 милиметра. Ясно е, че 1000-килограмовата осколъчно-фугасна бойна глава, оборудвана на 9M729, има по-големи размери от 500-килограмовата 9M728.
Задокеанска логичност: даже в случай че руснаците споделят истината, какво им пречи да инсталират по-лека бойна глава върху „ дългата ракета “ и да заемат свободните размери с спомагателни резервоари за гориво. Сега, когато ръцете ни са развързани, това би трябвало да се направи. В софтуерен проект това е доста елементарна задача. Вероятно осъществяването на президентската заповед за „ приземяване “ на „ Калибър “ ще се случи по този метод.
По време на час полет ракетата изразходва към 280 кг гориво, най-вероятно е оборудвана с ДТРД Р-95TM-300 с двигателна сила от 360 кгс или неговите разновидности, като ТРДД-50БE, основан въз основата на фамилията ТРДД-50.
Специфичният разход на гориво на моторите е почти еднакъв: 0,685–0,710 кг/кгс на час полет. През това време ракетата ще преодолее 850-880 километра.
Просто пресмятане: 500 кг в допълнение гориво дава 1500-1700 километра аеродинамичен обсег. С подмяната на стандартната бойна глава с нуклеарна бойна глава, с рационалното потребление на освободените вътрешни размери на ракетата, могат да се прибавят до 360 спомагателни кг гориво. Това ще усили обсега с още хиляда километра.
Съветските нуклеарни бойни глави могат елементарно да бъдат изтеглени от склад, инсталирани върху новите ракети. Асортиментът е богат. Това са най-вече TK 66-02 с мощ 200 килотона. Те бяха конфигурирани освен на морската 3M10 „ Гранат”, само че и на въздушните (X-55) и наземните (3M12 "Релеф ", по известни като RK-55).
Подобрен модел на TK 66-05, повишен до 250 килотона мощ, е подложен върху ракетите Х-55СM. И двете бойни глави имат еднообразно тегло - 140 кг. Друг претендент е по-леката 90-килограмова TK-60 с ниска мощ (10 килотона), особено проектирана за 3M55 „ Оникс”.
Напълно допустимо е да употребявате модерни нуклеарни глави, те са с по-голяма мощ (250-500 килотона) и тежат по-малко.
Ракетите 9M728 и 9M729 могат се слагат върху универсални колесни установки 9П78-1 върху шаси МЗКТ-79305 по две или четири. Поставянето им е идентично с главната система за ръководство на комплекса „ Искандер-M”.
Руските въоръжени сили към този момент разпростряха 12 пълнокръвни ракетни бригади с „ Искандер” М и К. Структурата на всяка включва три отделения от две акумулатори от два комплекса. Общо 288 ракети: балистични 9М723 и крилати 9М728, 9М729.
Преди 32 години ДРСМО лиши ударните оръжия на Съветската войска с оперативна дълбочина (от 500 до 1000 км) - ракетната система 9K76 ТЕМП-С. Отсъствието им отчасти се компенсира от щурмовата и бомбардировъчна авиация. Но всички чудесно схванаха, че това не е равностоен сурогат.
Дизайнът на американския „ Пършинг-2” в началото предвиждаше опция за хвърчене на по-къси дистанции. Изстрелването на ракетата беше допустимо в понижена настройка, без една от степените. Вариантът „ Пършинг-1В” е единствено първият стадий със стартова маса от 5480 кг, двигателна сила - 172 килонютона, обсег - 800 километра. Вариантът „ Пършинг-2” е единствено с втора степен със стартова маса 3950 кг, двигателна сила - 122 килонютона, обсег - 500 километра.
Необходимостта такива ракети е явна, би трябвало да „ приземим “ и „ Кинжала “. Ясно е, че потреблението на остарелия прехващач като първи стадий на ракетата е нужна мярка. Време е да стартираме да създавате пълноценна ракета въз основата на „ Искандер”, като прибавим втори стадий от същия мотор 9X820 за 9M723.
Тягата му ще е задоволителна, даже в остатък - 175 килонютона, макар обстоятелството, че ракетата ще усили тежестта си до 7500-7 600 кг и ще порасне до 11 метра. В резултат на това в края на дейния сектор тя ще получава същите четири хиляди метра в секунда, както при пускане с МиГ-31, нужни за реализиране на обсег от две хиляди километра.
Официалната причина за денонсиране за Съединени американски щати беше нарушаването на изискванията на контракта от Русия.
За „ виновник” е посочена крилатата ракета 9M729 (SSC-X-8). Твърди се, че ракетата е минала тестванията на разстояние над 500 километра, което е нарушаване на изискванията на контракта.
Разбира се, това е откровена неистина. Изпитаната ракета в никакъв случай не е прелетяла по-далеч от 480 километра. Но евентуално можем да разберем страховете на американците. Крилатата ракета 9M729 е по-дълга от 9M728 с 530 милиметра. Ясно е, че 1000-килограмовата осколъчно-фугасна бойна глава, оборудвана на 9M729, има по-големи размери от 500-килограмовата 9M728.
Задокеанска логичност: даже в случай че руснаците споделят истината, какво им пречи да инсталират по-лека бойна глава върху „ дългата ракета “ и да заемат свободните размери с спомагателни резервоари за гориво. Сега, когато ръцете ни са развързани, това би трябвало да се направи. В софтуерен проект това е доста елементарна задача. Вероятно осъществяването на президентската заповед за „ приземяване “ на „ Калибър “ ще се случи по този метод.
По време на час полет ракетата изразходва към 280 кг гориво, най-вероятно е оборудвана с ДТРД Р-95TM-300 с двигателна сила от 360 кгс или неговите разновидности, като ТРДД-50БE, основан въз основата на фамилията ТРДД-50.
Специфичният разход на гориво на моторите е почти еднакъв: 0,685–0,710 кг/кгс на час полет. През това време ракетата ще преодолее 850-880 километра.
Просто пресмятане: 500 кг в допълнение гориво дава 1500-1700 километра аеродинамичен обсег. С подмяната на стандартната бойна глава с нуклеарна бойна глава, с рационалното потребление на освободените вътрешни размери на ракетата, могат да се прибавят до 360 спомагателни кг гориво. Това ще усили обсега с още хиляда километра.
Съветските нуклеарни бойни глави могат елементарно да бъдат изтеглени от склад, инсталирани върху новите ракети. Асортиментът е богат. Това са най-вече TK 66-02 с мощ 200 килотона. Те бяха конфигурирани освен на морската 3M10 „ Гранат”, само че и на въздушните (X-55) и наземните (3M12 "Релеф ", по известни като RK-55).
Подобрен модел на TK 66-05, повишен до 250 килотона мощ, е подложен върху ракетите Х-55СM. И двете бойни глави имат еднообразно тегло - 140 кг. Друг претендент е по-леката 90-килограмова TK-60 с ниска мощ (10 килотона), особено проектирана за 3M55 „ Оникс”.
Напълно допустимо е да употребявате модерни нуклеарни глави, те са с по-голяма мощ (250-500 килотона) и тежат по-малко.
Ракетите 9M728 и 9M729 могат се слагат върху универсални колесни установки 9П78-1 върху шаси МЗКТ-79305 по две или четири. Поставянето им е идентично с главната система за ръководство на комплекса „ Искандер-M”.
Руските въоръжени сили към този момент разпростряха 12 пълнокръвни ракетни бригади с „ Искандер” М и К. Структурата на всяка включва три отделения от две акумулатори от два комплекса. Общо 288 ракети: балистични 9М723 и крилати 9М728, 9М729.
Преди 32 години ДРСМО лиши ударните оръжия на Съветската войска с оперативна дълбочина (от 500 до 1000 км) - ракетната система 9K76 ТЕМП-С. Отсъствието им отчасти се компенсира от щурмовата и бомбардировъчна авиация. Но всички чудесно схванаха, че това не е равностоен сурогат.
Дизайнът на американския „ Пършинг-2” в началото предвиждаше опция за хвърчене на по-къси дистанции. Изстрелването на ракетата беше допустимо в понижена настройка, без една от степените. Вариантът „ Пършинг-1В” е единствено първият стадий със стартова маса от 5480 кг, двигателна сила - 172 килонютона, обсег - 800 километра. Вариантът „ Пършинг-2” е единствено с втора степен със стартова маса 3950 кг, двигателна сила - 122 килонютона, обсег - 500 километра.
Необходимостта такива ракети е явна, би трябвало да „ приземим “ и „ Кинжала “. Ясно е, че потреблението на остарелия прехващач като първи стадий на ракетата е нужна мярка. Време е да стартираме да създавате пълноценна ракета въз основата на „ Искандер”, като прибавим втори стадий от същия мотор 9X820 за 9M723.
Тягата му ще е задоволителна, даже в остатък - 175 килонютона, макар обстоятелството, че ракетата ще усили тежестта си до 7500-7 600 кг и ще порасне до 11 метра. В резултат на това в края на дейния сектор тя ще получава същите четири хиляди метра в секунда, както при пускане с МиГ-31, нужни за реализиране на обсег от две хиляди километра.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ