На 2 август 1988 г. в 17:30 ч. самолетът Як-40

На 2 август 1988 година в 17:30 ч. самолетът Як-40 LZ-ДОК, благосъстоятелност на Учебния център на CO БГА „ БАЛКАН “, управ­ляван от екипаж от същия център с пълководец Стоян Цолов тръг­ва да излетява за плануван автобус на „ БАЛКАН “ София–Варна. Излитането стартира от точка, която е на разстояние 1000 м от на­чалото на пистата. Самолетът набира нужната му скорост за отлепяне, само че не може да излети и без да повдигне носовото ко­лело, напуща пистата с огромна скорост по осевата линия. След­ват серия поредни удари в стълбовете на ограничителни­те светлини и оградата на летището, стартират частични разру­шения на тялото му.

За ужасяващия случай, станал на днешната дата, споделя в постоянната си графа от архивите.

Як-40 LZ-ДОК съвсем „ прелита “ коритото на pека Искър и се удря в отсрещния ѝ бряг, унищожава се изцяло, вторият водач и част от пасажерите умират на място. От изгаряне и тежки телес­ни повреди в болница умират командирът, бордният инженер и други пасажери – общо 29 души, осем получават разнообразни нара­нявания.

При удара в подпорната стена на pека Искър тялото на самоле­та, дружно с лявото му крило се откъсват и остават на брега, опашната част, в това число моторите, падат в коритото на реката, където попада и дясното крило. Предната част на корпуса е изцяло разрушена. Материалните вреди възлизат близо на 1 млн лв..
Съвпадението
Към 17:30 ч. времето на летище София е ясно. По същото време Председателят на Държавния съвет на Народна република България и Генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков би трябвало да се качи на борда на държавния аероплан Ту-154 LZ-BTJ. Той се бави, защото е в летящата очна клиника, която краткотрайно е позиционирана пред представителния ВИП на летището. Въздушният диспечер разрешава на пътнически аероплан Як-40 на БГА „ Балкан ” да излети за Варна, като желае от екипажа да форсира излитането.

Причината за злополуката не е ясна, защото няма записи от черните кутии. По време на огледа се открива, че хоризонтал­ният стабилизатор на опустошения аероплан е в състояние плюс 1,5 градуса – на пикиране. При политане самолетът кабрира (изкачва се), а не пикира (спуска се), този факт се трансформира в едно от основните пояснения за повода на злополуката.
Отразяването
В емисия „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция четем:

Самолетна злополука

София, 2 август 1988 година /БТА/ Днес в 17:29 ч. аероплан ЯК-40 на Българската гражданска авиация, който трябваше да извърши постоянен полет по маршрут София–Варна, при политане е аварирал в региона на летището.

На борда на самолета са се намирали 33 пасажери и екипаж от 4 души. 14 души са настанени в болница, където им се оказва незабавна помощ. Останалите са починали.

Назначена е комисия за определяне аргументите за злополуката.

***

След самолетната акцидент на летище София

София, 3 август 1988 година /БТА/ Във връзка със самолетната акцидент с ЯК-40 на Българска гражданска авиация, станал през вчерашния ден по здрач на софийското летище, кореспондент на Българска телеграфна агенция оповестява:

Както е известно, от намиращите се в самолета 33 пасажери и четирима души екипаж са починали на място 23 души. В болничното заведение са умряли още двамата души – едно дете и командирът на самолета. Сред починалите има трима чужденци – двама югославяни и един руски жител. Друг югославски жител е жив, само че положението му е тежко.

За останалите живи пасажери и членове на екипажа се поставят старания за лекуването им от медицинските служащи в „ Пирогов “ и първостепенната Окръжна болница. Половината от тях са в сериозно положение.

Назначената комисия продължава да проверява аргументите за злополуката.

***

След самолетната злополука

София, 8 август 1988 година /БТА/ Както през вчерашния ден бе обявено, след самолетната акцидент на летище София на лекуване в „ Пирогов “ бяха настанени 12 души. Двамата от тях починаха в болничното заведение на идващия ден.

Днес кореспондент на Българска телеграфна агенция се срещна още веднъж със заместник-директора на „ Пирогов “ доктор Георги Каменов. Въпреки положените старания за спасяването на ранените пасажери и членове на екипажа, сподели той, на 7 август умря още един от пасажерите – югославски жител, а тази заран и бордовият инженер на самолета.

С тези два случая общо починалите и умрелите вследствие а злополуката са 27 души. От намиращите се сега в Института седем потърпевши, един е в сериозно, а различен в тежко положение. За останалите няма заплаха за живота. Днес от „ Пирогов “ бе изписан и първият оздравявал от потърпевшите пасажери, който е руски жител. Други двама от пасажерите се лекуват в Първостепенната окръжна болница в столицата.

***

След самолетната акцидент

София, 11 август 1988 година /БТА/ Грижите за множеството от пасажерите, ранени при самолетната акцидент, напълно паднаха върху колектива на Клиниката по изгаряния към Републиканския научно-практически институт за незабавна здравна помощ „ Пирогов “.

Лекарите и медицинските сестри към този момент девет нощи и дни водят битка за избавяне живота на най-тежко потърпевшите, поставят непрекъснати грижи за възобновяване здравето на по-леко ранените.

Както заяви през днешния ден заместник-директорът на института „ Пирогов “ доктор Георги Каменов, макар положените старания предходната нощ е умряла още една от болните, закарана в клиниката с 60-процентово обгаряне.

Тревожно е положението и на друга от пътничките.

Останалите пет заболели са в приемливо общо положение.
Отзвук в чужбина
В „ Поверително приложение C-2A “ на Българска телеграфна агенция са поместени публикации за злополуката от непознатия щемпел:

За самолетната злополука

Анкара, 5 август 1988 година (БТА) Вчера турският в. „ Тър­киш дейли нюз “ разгласява информация на АП от Виена за злополуката на българския аероплан Як-40 при из­литането му от София за Варна. Сред починалите минимум 23-ма бил руски посланик – консул в Генерал­ното консулство във Варна Юрий Черьомин, а също по този начин югославската гражданка Монирка Митрович и щерка ѝ Мария. Съпругът Младен Митрович останал жив, само че бил в сериозно положение.

Съобщава се, че самолетът на БГА „ Балкан “ не е съумял да излети от пистата и се е разрушил в коритото на река Искър на към 1 км от летището. Все още не били известни аргументите за злополуката.

В. „ Гюнайдън “ също оповестява за самолетната злополука в София, базирайки се на радио София. Вестникът написа, че „ сред починалите 25 индивида няма­ло чужденци “. Все още нямало публично известие за аргументите за злополуката, само че било допустимо да е ре­зултат на пилотска неточност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.