Писмото от Айнщайн, което постави началото на ерата на атомната бомба
На 2 август 1939 година Алберт Айнщайн написа на президента на Съединени американски щати Франклин Рузвелт. Неговото писмо ще докара до плана Манхатън и едно от най-значимите и разрушителни изобретения в историята.
Драматичният роман за смъртоносното преодоляване на атомната сила, разказан в хитовия филм „ Опенхаймер “ от 2023 година, може би не беше нищо повече от научна фантастика, в случай че писмо от две страници с дата 2 август 1939 година в никакъв случай не беше написано, споделя BBC.
„ Последната работа в региона на нуклеарната физика направи евентуално уранът да бъде трансфорат в нов и значим източник на сила “, гласи напечатано писмо до американския президент Франклин Рузвелт, подписано собственоръчно от уважавания физик Алберт Айнщайн. Тази сила, продължава той, може да се употребява „ за построяването на извънредно мощни бомби “.
Изразявайки съмнение по отношение на решението на Германия да спре продажбите на уран в окупирана Чехословакия, писмото беше подтик за свръхсекретна изследователска стратегия на стойност 2 милиарда $ - „ Проектът Манхатън “: конкуренция за победа над Германия в създаването на атомни оръжия. Тригодишният план, управителен от физика Робърт Опенхаймер, ще тласне Съединени американски щати в нуклеарната епоха и ще докара до едно от най-значимите и разрушителни изобретения в историята: атомната бомба.
Писмото
На 10 септември 2024 година писмото на Айнщайн ще бъде продадено на търг в Christie`s в Ню Йорк и се чака да доближи над 4 милиона $.
По толкоз доста способи това писмо бележи основна повратна точка в историята на науката, технологиите и човечеството “, споделя Питър Кларнет, старши експерт по Americana, книги и ръкописи в Christie`s, пред BBC.
„ Това в действителност е първият път, когато държавното управление на Съединените щати се включва директно финансово в огромни научни проучвания “, прибавя той.
„ Повечето исторически сведения за произхода на бомбата стартират с разискване на писмото “, споделя доктор Брин Уилкок, програмен шеф на катедрата по политика, философия и интернационалните връзки в университета Суонзи и учител и откривател по американска и нуклеарна история
Съдържанието на писмото беше от основно значение за приемане на директни дейности от президента Рузвелт “, споделя той, наблягайки, че „ Фондацията за атомно завещание стига до такава степен, че разказва писмото като „ жизненоважно “ за тласкането на Рузвелт да предприеме атомни проучвания. “
Награденият филм „ Опенхаймер “, който е основан на историята на плана „ Манхатън “ и препраща към писмото в сцена сред Опенхаймер и физика Ернес Лауренс, се чака да подхрани спомагателен интерес към търга.
Прототипът на бомбата
На 16 юли 1945 година е сполучливо взривен първият първообраз на атомна бомба пред фенове. На този ден президентът на Съединени американски щати Хари Труман написа в дневника си: „ Ние открихме най-ужасната бомба в историята на света “.
На 6 август над Хирошима е хвърлена бомба с кодовото име „ Момче “. „ Дебелият човек “ беше взривен в Нагасаки на 9 август. Приблизително 200 000 души са били убити или ранени, като доста други са починали години по-късно заради страничните резултати на радиацията. Към днешна дата това са единствените случаи на директно потребление на нуклеарни оръжия в спор.
Трудно е да се каже дали планът „ Манхатън “ щеше да съществува без писмото на Айнщайн.
Айнщайн, от своя страна, горчиво съжалява за насилието и хаоса, които неговото писмо от 1939 година е отприщило. През 1946 година той е съосновател на Комитета за изключителни обстановки на атомните учени, с цел да разгласи заплахите от нуклеарна война и да предложи път към международния мир. В публикация за списание Newsweek през 1947 година, озаглавена „ Айнщайн, индивидът, който стартира всичко “, той декларира: „ Ако знаех, че германците няма да съумеят да основат атомна бомба, нямаше да направя нищо за бомбата. “ Днес, макар че има софтуерното ноу-хау, Германия към момента не има нуклеарни оръжия.
Атомната бомба коренно промени пейзажа на войната и провокира конкуренция във въоръжаването Изток-Запад, която продължава да оформя интернационалните връзки. С девет страни, които в този момент имат нуклеарни оръжия, огромна част от заплахата, която усещаме, може да датира от това писмо.
Това към момента е доста настоящ въпрос през днешния ден. Това е сянка, която виси над човечеството “, споделя Кларнет. „ Това писмо е увещание за това от кое място идва нашият съвременен свят и блестящо увещание за това по какъв начин сме стигнали до тук. “
Драматичният роман за смъртоносното преодоляване на атомната сила, разказан в хитовия филм „ Опенхаймер “ от 2023 година, може би не беше нищо повече от научна фантастика, в случай че писмо от две страници с дата 2 август 1939 година в никакъв случай не беше написано, споделя BBC.
„ Последната работа в региона на нуклеарната физика направи евентуално уранът да бъде трансфорат в нов и значим източник на сила “, гласи напечатано писмо до американския президент Франклин Рузвелт, подписано собственоръчно от уважавания физик Алберт Айнщайн. Тази сила, продължава той, може да се употребява „ за построяването на извънредно мощни бомби “.
Изразявайки съмнение по отношение на решението на Германия да спре продажбите на уран в окупирана Чехословакия, писмото беше подтик за свръхсекретна изследователска стратегия на стойност 2 милиарда $ - „ Проектът Манхатън “: конкуренция за победа над Германия в създаването на атомни оръжия. Тригодишният план, управителен от физика Робърт Опенхаймер, ще тласне Съединени американски щати в нуклеарната епоха и ще докара до едно от най-значимите и разрушителни изобретения в историята: атомната бомба.
Писмото
На 10 септември 2024 година писмото на Айнщайн ще бъде продадено на търг в Christie`s в Ню Йорк и се чака да доближи над 4 милиона $.
По толкоз доста способи това писмо бележи основна повратна точка в историята на науката, технологиите и човечеството “, споделя Питър Кларнет, старши експерт по Americana, книги и ръкописи в Christie`s, пред BBC.
„ Това в действителност е първият път, когато държавното управление на Съединените щати се включва директно финансово в огромни научни проучвания “, прибавя той.
„ Повечето исторически сведения за произхода на бомбата стартират с разискване на писмото “, споделя доктор Брин Уилкок, програмен шеф на катедрата по политика, философия и интернационалните връзки в университета Суонзи и учител и откривател по американска и нуклеарна история
Съдържанието на писмото беше от основно значение за приемане на директни дейности от президента Рузвелт “, споделя той, наблягайки, че „ Фондацията за атомно завещание стига до такава степен, че разказва писмото като „ жизненоважно “ за тласкането на Рузвелт да предприеме атомни проучвания. “
Награденият филм „ Опенхаймер “, който е основан на историята на плана „ Манхатън “ и препраща към писмото в сцена сред Опенхаймер и физика Ернес Лауренс, се чака да подхрани спомагателен интерес към търга.
Прототипът на бомбата
На 16 юли 1945 година е сполучливо взривен първият първообраз на атомна бомба пред фенове. На този ден президентът на Съединени американски щати Хари Труман написа в дневника си: „ Ние открихме най-ужасната бомба в историята на света “.
На 6 август над Хирошима е хвърлена бомба с кодовото име „ Момче “. „ Дебелият човек “ беше взривен в Нагасаки на 9 август. Приблизително 200 000 души са били убити или ранени, като доста други са починали години по-късно заради страничните резултати на радиацията. Към днешна дата това са единствените случаи на директно потребление на нуклеарни оръжия в спор.
Трудно е да се каже дали планът „ Манхатън “ щеше да съществува без писмото на Айнщайн.
Айнщайн, от своя страна, горчиво съжалява за насилието и хаоса, които неговото писмо от 1939 година е отприщило. През 1946 година той е съосновател на Комитета за изключителни обстановки на атомните учени, с цел да разгласи заплахите от нуклеарна война и да предложи път към международния мир. В публикация за списание Newsweek през 1947 година, озаглавена „ Айнщайн, индивидът, който стартира всичко “, той декларира: „ Ако знаех, че германците няма да съумеят да основат атомна бомба, нямаше да направя нищо за бомбата. “ Днес, макар че има софтуерното ноу-хау, Германия към момента не има нуклеарни оръжия.
Атомната бомба коренно промени пейзажа на войната и провокира конкуренция във въоръжаването Изток-Запад, която продължава да оформя интернационалните връзки. С девет страни, които в този момент имат нуклеарни оръжия, огромна част от заплахата, която усещаме, може да датира от това писмо.
Това към момента е доста настоящ въпрос през днешния ден. Това е сянка, която виси над човечеството “, споделя Кларнет. „ Това писмо е увещание за това от кое място идва нашият съвременен свят и блестящо увещание за това по какъв начин сме стигнали до тук. “
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ