2 август 1887 г. Имаме нов княз
На 2 август 1887 година немският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован във Велико Търново за княз на българите.
Фердинанд Сакс-Кобург-Гота е роден във Виена на 26 февруари 1861 година Изборът му за български княз става след абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август 1886 година и зародилата остра политическа рецесия. Регентството в състав Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков стартира да търси нов български държател, напомня уеб сайтът История.бг.
Свиканото на 15 октомври 1886 година Велико национално заседание избира за български княз Валдемар Датски, само че той отхвърля да одобри короната по подстрекателство на Александър ІІІ. Русия предлага кандидатурата на грузинския княз Мингрели, само че тя не е призната от Велико народно събрание. Това довежда до разкъсване на дипломатическите връзки сред двете страни.
Великото национално заседание изпраща във Виена тричленна делегация да търси княз. Там и е препоръчан австрийският офицер Фердинанд Сакскобургготски. След допитване до Германия, Англия и Франция кандидатурата е призната, без да се търси единодушието на Русия. На 7 юли 1887 година Велико народно събрание избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България.
На 2 август 1887 година новият български княз тържествено поставя клетва пред Великото национално заседание в Търново. Русия счита избора на княз Фердинанд за противозаконен, а него – за грабител. Той в действителност няма политическо минало, само че за сметка на това има родословни връзки с всички европейски династии.
През първите години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да ръководи и модернизира страната, а той се заема с пътувания и споразумяване на персоналните си каузи. През 1893 година подписва брак с италианската принцеса Мария-Луиза. Раждането на престолонаследника княз Борис Търновски още повече укрепва престола.
През идващите години Фердинанд стартира подмолните контакти с съветската дипломация. На 19 май 1894 година Стамболов е свален от власт. Съставено е държавно управление, отпред с доктор Константин Стоилов.
Князът реализира своето интернационално самопризнание посредством помиряване с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 година е тържествено призната от новия съветски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.
На 2 февруари 1896 година престолонаследникът княз Борис Търновски минава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд към този момент се радва на формален банкет във всички европейски столици, получава най-висши ордени.
Като главнокомандващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с построяването на първокласен офицерски състав.
Князът поддържа модернизацията във всички области – построяването на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на колите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.
Във външната си политика Фердинанд реализира освен помиряване, само че и доближаване с Русия. През 1902 година се подписва загадка военна спогодба сред двете страни.
Ограниченията на Берлинския контракт, съгласно които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне изцяло своите благоприятни условия. Затова Фердинанд приема концепцията за самостоятелност.
На 22 септември 1908 година България афишира тържествено своята самостоятелност в остарялата българска столица Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и купата ”цар ” и с това възстановява достолепието на българските владетели. Актът е блестяща демонстрация на националното единение и реализиране на интернационален авторитет.
Политическите триумфи на цар Фердинанд доближават своя връх по време на Балканската война през 1912 година Царят има имперски упоритости, а народът и армията са обхванати от ентусиазма да освободят поробените си братя от Македония и Тракия. Българските войски вършат чудеса и изтласкват турците на километри от Цариград. Заслепен и припрян Фердинанд с лека ръка проваля извоюваното.
Първият неуспех на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война, когато той издава заповед за нахлуване против някогашните съдружници без дипломатическо и военно обезпечаване на тила. Това довежда до злополука. Престолът обаче е избавен заради общите упования за отмъщение.
Вторият крах е присъединяване на България в Първата международна война на страната на Централните сили. Тогава огромна част от политическите фактори се афишират срещу дейностите на Фердинанд. Войната приключва с втора национална злополука.
На 3 октомври 1918 година министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения излаз – абдикацията. Той дава престола на своя наследник Борис ІІІ и напуща страната.
Още през 1915 година цар Фердинанд си обезпечава пенсия на фелдмаршал от немската и от българската войска. Той умира в родината си през 1948 година, като надживява и двамата си сина – цар Борис ІІІ и княз Кирил. Последното му предпочитание е да бъде заровен в България, където е царувал.
