За износителите от ЕС увеличението на митата е по-скромно - средно до 2 процента
На 2 април 2025 година, наименуван от Доналд Тръмп „ Ден на освобождението “, ще бъдат оповестени нови реципрочни митнически ставки, ориентирани съответно към 15% от страните, с които Съединени американски щати имат най-големи търговски несъответствия. Противно на опасенията на пазара за всеобщо използване, съгласно последната предоставена информация ще бъдат ориентирани единствено към страни, които постановат мита на Съединени американски щати и имат търговски недостиг със Съединените щати. iBanFirst, водещ световен снабдител на валутни услуги и интернационалните заплащания за бизнеса, присъстващ в 10 европейски страни, проучва икономическото влияние на тези мита.
Рискуваме ли да се върнем към 30-те години на предишния век?
Според изчисленията на iBanFirst междинната митническа ставка, която ще се ползва към вноса от Съединени американски щати, ще се усили от 4.8% на 10.5 %. Това е доста, само че към момента е под 16.7% цена, която би се получила вследствие на цялостното използване на икономическата стратегия на Тръмп, както беше показана по време на предизборната акция. С това ново нарастване междинната цена се върна на равнищата, съществували преди споразуменията на ГАТТ от 30 октомври 1947 година.
Кои страни ще бъдат най-засегнати?
Администрацията на Тръмп се е насочила към седем съществени играчи: Европейски Съюз, Мексико, Япония, Южна Корея, Канада, Индия и Китай, с по-фокусиран метод от първичните закани за световна тарифна война.
Не е изненадващо, че Китай е най-засегнат, като цените се усилват приблизително от 10.2 % до 29.5 на 100. Това към момента е надалеч от опасността за 60% мита върху всички артикули, внасяни от Китай, отправена преди изборите.
Със сигурност ще бъде още по-трудно за страните, които съвсем не са били обект на американските мита. Такъв е казусът с Мексико и Канада. Тарифите ще се усилят надлежно от 0.1% и 0.2% на 20% и 25 %. Това равнище на данъчно облагане ще има доста влияние върху тези две страни, които са надълбоко интегрирани в стопанската система на Съединени американски щати.
„ За стоките от Европейски Съюз се чака цените да се покачат напълно едва до приблизително 2 %. Въпреки че всяко нарастване на комерсиалните бариери е нежелателно, тази промяна е надалеч по-слаба от това, което се постанова на страни като Китай, Мексико или Канада. За основаните в Европейски Съюз експортьори – в това число тези в България, новите мита са управляеми – те могат да доведат до някои корекции на цените или лек напън върху маржа, само че е малко евентуално да нарушат съществено комерсиалната им активност “, твърди Веселин Бекяров, основен валутен дилър за България в iBanFirst.
Дългосрочният резултат е по-труден за премерване, защото е известно, че оповестяването на обилни мита трансформира структурата на комерсиалния баланс заради тактиките за заменяне на потребителите и тактиките за заобикаляне от страна на предприятията.
Колко средства ще постъпят в хазната на федералното държавно управление?
Според администрацията на Съединени американски щати новите мита могат да донесат „ трилиони долари за едно десетилетие “. Китайският образец обаче приканва към нерешителност. Митническите доходи на Съединени американски щати от Китай, откакто доближават своя връх през 2022 година, внезапно понижават през 2023 година, което илюстрира адаптивността на предприятията в отговор на комерсиалните бариери.
На процедура би следвало да чакаме към 40-45 милиарда $ годишно. Това сигурно е забележителна сума, само че надалеч не е задоволителна, с цел да понижи недостига на Съединени американски щати.
