2 април 1821 г. Роден е Георги Раковски
На 2 април 1821 година е роден българският бунтовник Георги Раковски. Той е записан в църковните регистри като Съби Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Сава Раковски. Той е български бунтовник и възрожденец. Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождението на България, демократ, журналист, публицист.
В интервала 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното учебно заведение в родния си град, където с изключение на български учи и гръцки език. През 1834 година постъпва в учебното заведение в Карлово, където преподавател му е Райно Попович. Раковски напуща Карлово през 1836 година поради върлуваща по това време чумна зараза
В края на 1837 година дружно с татко си отпътува за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко учебно заведение в Куручушме. Там Георги Раковски учи философия, сладкодумство, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „ Македонското сдружение “, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в битката за църковна самостоятелност.
През лятото на 1841 година Георги Раковски напуща Цариград и отпътува за Браила, където се готви за протест. Там, благодарение на другари от Котел, Раковски става преподавател по гръцки и френски език. Още с идването си в града Раковски съумява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест от февруари 1842 година е наказан на гибел от локалните управляващи, само че като гръцки гражданин е предаден на гръцките управляващи за осъществяване на присъдата. Подпомогнат от гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос, Раковски съумява да избяга и се открива в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява контакт с учещите в Атина българи и основава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво сдружение.
След завръщането си в Котел дружно с татко си Георги Раковски взе участие в битката на локалните еснафи срещу чорбаджиите. Наклеветени пред османските управляващи като бунтовници, те са задържани, наказани на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В пандиза Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
Излизайки на независимост, той още веднъж продължава своята революционна активност. През 1851-1854 година написа няколко текста, непокътнати до през днешния ден в ръкопис са: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853) Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на съветското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника — бяло, зелено и алено. За реализирането на тази задача Раковски и неговите приятели постъпват като преводачи в турската войска. Тяхната активност обаче е разкрита и той още веднъж е задържан. При отвеждането му в Цариград обаче съумява да избяга. Членовете на Тайното общество не престават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 %, а 80% отиват за въоръжение. По това време Свищов има статут на свободна област въз основа на контракта от Зигит, подписан на 4 август 1791 година сред Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда единствено валиде ханъм – майката на султана.
През юни 1854 година Раковски провежда чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с съветските войски, които по това време са минали на юг от река Дунав. През есента, съветската войска се изтегля оттатък Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва претърпяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „ Горски пасажер “.
В края на 1855 година Георги Раковски се открива в Букурещ, където приключва втората редакция на поемата „ Горски пасажер “, само че още на идната година се реалокира в Нови Сад, Австро-Унгария, където издава „ Предвестник горскаго пасажера “. Тук той стартира и редактирането на вестник „ Българска дневница “. Издава и пробния брой на вестник „ Дунавски лебед “. През 1857 година Раковски стартира печатането на поемата „ Горски пасажер “. През същата година по гледище на османските управляващи той е изпъден от Нови Сад и се трансферира още веднъж във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където взе участие в подготовката за основаване на Болградската гимназия,носеща през днешния ден неговото име.
На 7 март 1858 година Раковски минава от Молдова в Руската империя, защото османското държавно управление оказва мощен напън за изгонването му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски жанр Богориди. След къс престой в Кишинев, в края на март той идва в Одеса, където е признат в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзорник на българските възпитаници в Одеската семинария, само че радикалните му възгледи провокират неодобрение и по гледище на Стефан Тошкович е уволнен.
Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави несполучливи опити да стартира издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година разгласява етнографската книга „ Показалец или управление по какъв начин да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. “, която посвещава на Никола Тошков.
През есента на 1860 година Раковски се реалокира в столицата на Сръбското Княжество – Белград, където продължава своите исторически проучвания. Тук стартира и издаването на вестник „ Дунавски лебед “, в който засягат тематики от политическо, просветно и стопанско естество, само че и такива, свързани с църковно-националната битка, единството на българския народ и други
По това време стартира последното доста преселване на българи в Украйна, инициирано от съветските дипломатически представителства и засегнало основно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски стартира енергична акция против обезбългаряването на района и през 1861 година издава брошурата „ Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “, в която остро подлага на критика съветската политика. Освен това той води оживена преписка по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и разгласява в своя вестник „ Дунавски лебед “ десетки публикации против преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са сложени преселниците в Руската империя.В резултат и на акцията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско съветски сътрудници са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат съветското консулство, настоявайки да получат назад паспортите си.
През 1861 година Раковски изготвя „ План за освобождението на България “ и „ Статут за едно Привременно българско шефство в Белград “. Тези две съчинения бележат нов стадий на идейното развиване на Раковски. В тях той за пръв път излиза с концепцията за основаване на „ управителен център на битката “, както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една войска, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За управление на въстанието Раковски планува едно Привременно българско държавно управление, което е основано през юни 1862 година в Белград под негово председателство.
На него се възлагало ръководството на всички каузи, отнасящи се до „ всеобщото българско въстание “. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната войска и такава е основана през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията взе участие в боевете с турския гарнизон на белградската цитадела Калемегдан. Нейното разпадане (след нормализиране на връзките сред Сърбия и Османската империя) сподели слабата страна в проекта на Раковски. Поставянето на управителния център вън от рамките на страната, както и построяването на революционна войска на непозната територия поставяли национал-революционното придвижване според от политиката и задачата на други страни. В същото време напрегнатите връзки сред Османската империя и балканските страни давали съображение на Раковски да има вяра, че е допустимо построяването на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.
През пролетта на 1863 година, със единодушието на сръбското държавно управление, Георги Раковски подхваща диалози в тази тенденция в Атина и Цетина с видни публични и политически дейци. След неуспеха на задачата си в края на 1863 година Георги Раковски се открива още веднъж в Букурещ, където се надява да откри по-добри условия за реализирането на своите хрумвания. Там от март 1864 година стартира издаването на вестник „ Бъдущност “. След прекъсването на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „ Бранител “ за основаване на българско-румънски съюз. Същевременно съумява да довърши и през 1865 година да издаде квалифицираното още в Одеса списание „ Българска старост “.
В края на 1866 година Георги Раковски образува „ Върховно национално българско гражданско шефство “ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Според Христо Македонски ТЦБК е основан без знанието и утвърждението на Георги Раковски. Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: ръководител, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, провежда и да изпраща чети в поробената България, като по подобен метод да бъде комплициран завършек на безразборното прекачване на такива чети в българските земи.
През 1866 година Георги Раковски още веднъж посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за образуване на въоръжени чети, както и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са записвани организационния принцип на построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници. Раковски твърдо има вяра, че със основаването на добре проведени чети ще може да се вдигне народа на битка и ще се реализира освобождението му.
През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
В интервала 1828-1834 година Георги Раковски учи в килийното учебно заведение в родния си град, където с изключение на български учи и гръцки език. През 1834 година постъпва в учебното заведение в Карлово, където преподавател му е Райно Попович. Раковски напуща Карлово през 1836 година поради върлуваща по това време чумна зараза
В края на 1837 година дружно с татко си отпътува за Цариград, където продължава образованието си в елитното гръцко учебно заведение в Куручушме. Там Георги Раковски учи философия, сладкодумство, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „ Македонското сдружение “, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под въздействие най-много на Неофит Бозвели, само че също по този начин на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в битката за църковна самостоятелност.
През лятото на 1841 година Георги Раковски напуща Цариград и отпътува за Браила, където се готви за протест. Там, благодарение на другари от Котел, Раковски става преподавател по гръцки и френски език. Още с идването си в града Раковски съумява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул в града и се подвизава под името Георги Македон. За присъединяване му в Браилския протест от февруари 1842 година е наказан на гибел от локалните управляващи, само че като гръцки гражданин е предаден на гръцките управляващи за осъществяване на присъдата. Подпомогнат от гръцкия дипломат в Цариград Маврокордатос, Раковски съумява да избяга и се открива в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява контакт с учещите в Атина българи и основава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво сдружение.
След завръщането си в Котел дружно с татко си Георги Раковски взе участие в битката на локалните еснафи срещу чорбаджиите. Наклеветени пред османските управляващи като бунтовници, те са задържани, наказани на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В пандиза Раковски престоява от 1845 до 1848 година.
Излизайки на независимост, той още веднъж продължава своята революционна активност. През 1851-1854 година написа няколко текста, непокътнати до през днешния ден в ръкопис са: „ Три съня “, „ Неповинен българин “ и „ Дневник на четата “. След експлоадирането на Кримската война (1853) Раковски дружно с група българи основава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на съветското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника — бяло, зелено и алено. За реализирането на тази задача Раковски и неговите приятели постъпват като преводачи в турската войска. Тяхната активност обаче е разкрита и той още веднъж е задържан. При отвеждането му в Цариград обаче съумява да избяга. Членовете на Тайното общество не престават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 %, а 80% отиват за въоръжение. По това време Свищов има статут на свободна област въз основа на контракта от Зигит, подписан на 4 август 1791 година сред Австрия и Турция, в който град е можело да се разпорежда единствено валиде ханъм – майката на султана.
През юни 1854 година Раковски провежда чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с съветските войски, които по това време са минали на юг от река Дунав. През есента, съветската войска се изтегля оттатък Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва претърпяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „ Горски пасажер “.
В края на 1855 година Георги Раковски се открива в Букурещ, където приключва втората редакция на поемата „ Горски пасажер “, само че още на идната година се реалокира в Нови Сад, Австро-Унгария, където издава „ Предвестник горскаго пасажера “. Тук той стартира и редактирането на вестник „ Българска дневница “. Издава и пробния брой на вестник „ Дунавски лебед “. През 1857 година Раковски стартира печатането на поемата „ Горски пасажер “. През същата година по гледище на османските управляващи той е изпъден от Нови Сад и се трансферира още веднъж във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където взе участие в подготовката за основаване на Болградската гимназия,носеща през днешния ден неговото име.
На 7 март 1858 година Раковски минава от Молдова в Руската империя, защото османското държавно управление оказва мощен напън за изгонването му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски жанр Богориди. След къс престой в Кишинев, в края на март той идва в Одеса, където е признат в дома на видния български търговец Никола Тошков. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзорник на българските възпитаници в Одеската семинария, само че радикалните му възгледи провокират неодобрение и по гледище на Стефан Тошкович е уволнен.
Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави несполучливи опити да стартира издаването на български вестник в Одеса, а през 1859 година разгласява етнографската книга „ Показалец или управление по какъв начин да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. “, която посвещава на Никола Тошков.
През есента на 1860 година Раковски се реалокира в столицата на Сръбското Княжество – Белград, където продължава своите исторически проучвания. Тук стартира и издаването на вестник „ Дунавски лебед “, в който засягат тематики от политическо, просветно и стопанско естество, само че и такива, свързани с църковно-националната битка, единството на българския народ и други
По това време стартира последното доста преселване на българи в Украйна, инициирано от съветските дипломатически представителства и засегнало основно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски стартира енергична акция против обезбългаряването на района и през 1861 година издава брошурата „ Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “, в която остро подлага на критика съветската политика. Освен това той води оживена преписка по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и разгласява в своя вестник „ Дунавски лебед “ десетки публикации против преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са сложени преселниците в Руската империя.В резултат и на акцията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско съветски сътрудници са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат съветското консулство, настоявайки да получат назад паспортите си.
През 1861 година Раковски изготвя „ План за освобождението на България “ и „ Статут за едно Привременно българско шефство в Белград “. Тези две съчинения бележат нов стадий на идейното развиване на Раковски. В тях той за пръв път излиза с концепцията за основаване на „ управителен център на битката “, както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една войска, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За управление на въстанието Раковски планува едно Привременно българско държавно управление, което е основано през юни 1862 година в Белград под негово председателство.
На него се възлагало ръководството на всички каузи, отнасящи се до „ всеобщото българско въстание “. В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната войска и такава е основана през 1862 година в лицето на Първата българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията взе участие в боевете с турския гарнизон на белградската цитадела Калемегдан. Нейното разпадане (след нормализиране на връзките сред Сърбия и Османската империя) сподели слабата страна в проекта на Раковски. Поставянето на управителния център вън от рамките на страната, както и построяването на революционна войска на непозната територия поставяли национал-революционното придвижване според от политиката и задачата на други страни. В същото време напрегнатите връзки сред Османската империя и балканските страни давали съображение на Раковски да има вяра, че е допустимо построяването на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ.
През пролетта на 1863 година, със единодушието на сръбското държавно управление, Георги Раковски подхваща диалози в тази тенденция в Атина и Цетина с видни публични и политически дейци. След неуспеха на задачата си в края на 1863 година Георги Раковски се открива още веднъж в Букурещ, където се надява да откри по-добри условия за реализирането на своите хрумвания. Там от март 1864 година стартира издаването на вестник „ Бъдущност “. След прекъсването на вестника на 19 юли 1864 година Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „ Бранител “ за основаване на българско-румънски съюз. Същевременно съумява да довърши и през 1865 година да издаде квалифицираното още в Одеса списание „ Българска старост “.
В края на 1866 година Георги Раковски образува „ Върховно национално българско гражданско шефство “ в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Според Христо Македонски ТЦБК е основан без знанието и утвърждението на Георги Раковски. Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: ръководител, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, провежда и да изпраща чети в поробената България, като по подобен метод да бъде комплициран завършек на безразборното прекачване на такива чети в българските земи.
През 1866 година Георги Раковски още веднъж посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и минава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за образуване на въоръжени чети, както и да приготви присъединяване в тях на бесарабски българи. Той не реализира огромен триумф с намирането на пари, поради натиска на съветската полиция върху българската общественост в Одеса.
На 1 януари 1867 година новата организация издава „ Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лято “, в който са записвани организационния принцип на построяването на четите и правата и отговорностите на самите четници. Раковски твърдо има вяра, че със основаването на добре проведени чети ще може да се вдигне народа на битка и ще се реализира освобождението му.
През пролетта на 1867 година са трансферирани четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ