18-метрова кула помни как цар Калоян пленил Балдуин СНИМКИ
На 193 км от Пловдив се намира неповторимата цитадела Букелон, извисена над обезлюдените села до самата турска граница
Ако желаете да се докоснете до антична история, не е нужно да пътувате до Рим или Гърция. В България има отчасти непокътнати над 70 замъци. А най-примамливото е, че с цел да стигнете до местата с богато историческо завещание, не е нужно планирането на отпуск, а е задоволителен един уикенд.
Повечето от старите замъци у нас са налични, реставрирани и превърнати в туристическа забележителност. Но ние ще поемем настрана от утъпканите туристически направления и ще се отправим към крепостта „ Букелон “, за която малко на брой са чували. А тези, които са я посетили, са още по-малко. Тази неповторима цитадела помни доста превратности, случили се по българските земи - от готските до османските нашествия.
Въпреки това „ Букелон “ не е известна като Асеновата цитадела или тази в Царевец. Причината е, че се намира в погранична зона. За да стигнем до такава степен, се насочваме към село Маточина, то е на 193 км от Пловдив. Тези, които решат да я посетят, би трябвало да плануват малко над 3 часа път и здрави нерви, тъй като пътят от Свиленград до с. Маточина е разрушен, с изкъртен асфалт и дупки. По-лесно се стига с високопроходима кола. Все отново, в случай че сте поели напът с елементарен автомобил, както направи екипът на „ Марица “, ще се наложи съвсем от самото начало да карате с не повече от 30 км/ч. И не се тормозете, в случай че срещнете Гранична полиция.
Въпреки разрушената настилка обаче, гледката е неповторима - шосето клати около самата гранична вадичка, а тук-там даже минава около зарязан кльон и може да си помислите, че несъзнателно сте минали на турска територия. Забелязват се и употребявани до началото на 90-те години вишки. По този път до 1994 година се е прекосявало единствено с отворено писмо или документ за идентичност, който потвърждава, че си роден там, описват локалните. Право да минават имали и чиновниците под пагон. Граничните пунктове, на които пътуващите са били проверявани, пък са започвали още от Любимец.
Пътувайки към крепостта " Букелон ", усещане вършат и дребните селца, които са съвсем обезлюдени. Някога в тях е кипял живот, само че в този момент къщите са изоставени и призрачни. Все още цъфтящите овошки - сливи, ябълки, круши, дюли, са се трансформирали в техен пазач. Почти няма двор, в който да не е посадена смокиня. Така че не се тормозете - и да прегладнеете, няма да останете гладни. Макар пътят да е до самата турска граница, в селата джамии няма, извисяват се единствено камбанарии.
На влизане в Маточина ни посреща остаряла каменна черква. Построена е през 1935 година и носи името „ Св. св. Константин и Елена “. Приемник е на скален храм от 10. век, в която са се правили богослужения доникъде на 20. век. Вратите й са под ключ, а пътят до нея е обраснал с трева. Селото също пустее - множеството къщи са изоставени от години. Хора по площада или улиците не се виждат. По данни на ГРАО през 2015 година в селото са живеели 32-ма души.
До крепостта „ Букелон “ се стига, като се поеме по пътя нагоре вляво от църквата. Изкачвайки се, към този момент в края на селото, се стига до чешма с надпис с червени букви „ ХОКВБ “. Там има леко уширение, където може да се паркира автомобилът. До „ Букелон “ се стига за 5 минути пеш. И там, на хълма, пред очите ви се разкриват неописуеми гледки. Срещу вас се извисява величествена цитадела, а до нея каменен надпис „ Край нея на 14.04.1205 година войската на цар Калоян разрушава кръстоносците и пленява император Балдуин “. От ляво се вижда цялото село и постройките на тогавашното Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а от дясно - полята и горите на Турция.
Останките от „ Букелон “ са ситуирани на повърхност от към 10 дка върху плато в подножието на югоизточната част на Сакар планина. За разлика от множеството непокътнати замъци по родните земи, тя не е единствено няколко реда камъни. Кулата й се издига на 18 метра височина. Някога на нея е имало денонощен пост. Укрепеното населено място край Маточина в началото било опасано от крепостна стена, строена през късната древност. После била срината, евентуално при нападенията на готите през 378 година В края на 5. век или началото на 6. върху руините е построена нова цитадела. Строена е напълно от ломени камъни, споени с бял хоросан. На обособени места в зидовете към момента личат останките от дървени скари. Ясно се виждат и няколкото тухлени пояса, ситуирани по високите елементи на постройката.
Ако желаете да се докоснете до антична история, не е нужно да пътувате до Рим или Гърция. В България има отчасти непокътнати над 70 замъци. А най-примамливото е, че с цел да стигнете до местата с богато историческо завещание, не е нужно планирането на отпуск, а е задоволителен един уикенд.
Повечето от старите замъци у нас са налични, реставрирани и превърнати в туристическа забележителност. Но ние ще поемем настрана от утъпканите туристически направления и ще се отправим към крепостта „ Букелон “, за която малко на брой са чували. А тези, които са я посетили, са още по-малко. Тази неповторима цитадела помни доста превратности, случили се по българските земи - от готските до османските нашествия.
Въпреки това „ Букелон “ не е известна като Асеновата цитадела или тази в Царевец. Причината е, че се намира в погранична зона. За да стигнем до такава степен, се насочваме към село Маточина, то е на 193 км от Пловдив. Тези, които решат да я посетят, би трябвало да плануват малко над 3 часа път и здрави нерви, тъй като пътят от Свиленград до с. Маточина е разрушен, с изкъртен асфалт и дупки. По-лесно се стига с високопроходима кола. Все отново, в случай че сте поели напът с елементарен автомобил, както направи екипът на „ Марица “, ще се наложи съвсем от самото начало да карате с не повече от 30 км/ч. И не се тормозете, в случай че срещнете Гранична полиция.
Въпреки разрушената настилка обаче, гледката е неповторима - шосето клати около самата гранична вадичка, а тук-там даже минава около зарязан кльон и може да си помислите, че несъзнателно сте минали на турска територия. Забелязват се и употребявани до началото на 90-те години вишки. По този път до 1994 година се е прекосявало единствено с отворено писмо или документ за идентичност, който потвърждава, че си роден там, описват локалните. Право да минават имали и чиновниците под пагон. Граничните пунктове, на които пътуващите са били проверявани, пък са започвали още от Любимец.
Пътувайки към крепостта " Букелон ", усещане вършат и дребните селца, които са съвсем обезлюдени. Някога в тях е кипял живот, само че в този момент къщите са изоставени и призрачни. Все още цъфтящите овошки - сливи, ябълки, круши, дюли, са се трансформирали в техен пазач. Почти няма двор, в който да не е посадена смокиня. Така че не се тормозете - и да прегладнеете, няма да останете гладни. Макар пътят да е до самата турска граница, в селата джамии няма, извисяват се единствено камбанарии.
На влизане в Маточина ни посреща остаряла каменна черква. Построена е през 1935 година и носи името „ Св. св. Константин и Елена “. Приемник е на скален храм от 10. век, в която са се правили богослужения доникъде на 20. век. Вратите й са под ключ, а пътят до нея е обраснал с трева. Селото също пустее - множеството къщи са изоставени от години. Хора по площада или улиците не се виждат. По данни на ГРАО през 2015 година в селото са живеели 32-ма души.
До крепостта „ Букелон “ се стига, като се поеме по пътя нагоре вляво от църквата. Изкачвайки се, към този момент в края на селото, се стига до чешма с надпис с червени букви „ ХОКВБ “. Там има леко уширение, където може да се паркира автомобилът. До „ Букелон “ се стига за 5 минути пеш. И там, на хълма, пред очите ви се разкриват неописуеми гледки. Срещу вас се извисява величествена цитадела, а до нея каменен надпис „ Край нея на 14.04.1205 година войската на цар Калоян разрушава кръстоносците и пленява император Балдуин “. От ляво се вижда цялото село и постройките на тогавашното Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а от дясно - полята и горите на Турция.
Останките от „ Букелон “ са ситуирани на повърхност от към 10 дка върху плато в подножието на югоизточната част на Сакар планина. За разлика от множеството непокътнати замъци по родните земи, тя не е единствено няколко реда камъни. Кулата й се издига на 18 метра височина. Някога на нея е имало денонощен пост. Укрепеното населено място край Маточина в началото било опасано от крепостна стена, строена през късната древност. После била срината, евентуално при нападенията на готите през 378 година В края на 5. век или началото на 6. върху руините е построена нова цитадела. Строена е напълно от ломени камъни, споени с бял хоросан. На обособени места в зидовете към момента личат останките от дървени скари. Ясно се виждат и няколкото тухлени пояса, ситуирани по високите елементи на постройката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ