Аспарухово, Варна: Следите изчезват, ужасът остава
На 19 юни 2014 година проливен дъжд трансформира ориста на един квартал в третия максимален град в България – Варна. Аспарухово се оказва в центъра на едно от най-тежките естествени бедствия, сполетели града, а и страната. Наводнението лишава живота на 13 души, унищожава десетки домове и оставя след себе си вреди за милиони левове. След стихията остава боязън, лепкава кал и унищожена мебелировка.
Десет години по-късно споменът за нещастието остава жив, макар че следите от нея към този момент са заличени.
10 години по-късно екип на Mediapool се разноски в квартала. Нищо не припомня за случилото се през оня отдалечен юнски ден. Фасадите на къщите са възобновени, кварталът е подреден и чист. В сърцето на Аспарухово – до пазара – е построен монумент. На плочата написа: " Доброто е светлината, след която пристъпва светът… Варна благодари на хилядите доброволци, взели участие в спасяването на регион Аспарухово след тежкото наводняване на 19 юни 2014 година ".
Снимка: Mediapool
Страхът към този момент не владее сърцата на локалните, само че те помнят – водата, доброволците и деретата. Деретата, тъй като няколко непочистени дерета, цялостни с дървета и битови отпадъци, е трябвало да послужат за водосборни зони за водата, която земята не може да поеме, а небето изпраща към квартала. Това не се случва, а в квартала на морския град идват талази, само че не от морето, а от деретата.
Бурята, която промени всичко
В деня на бедствието никой не подозира какво следва. Дъждът стартира още в ранния следобяд, а в границите на няколко часа водата залива ниските елементи на квартала. Едно от деретата, които би трябвало да водят водата, се намира на двеста метра от вкъщи на Коста. Вместо обаче да поеме водните маси, то се трансформира в път за стихията.
Жителите на квартала си спомнят с смут оня ден:
" Значи тука си беше дере. Имаше тополи, но те бяха дребни. Като пристигна водата, стана ужасно. На вълна беше. Страшно изглеждаше ", споделя Коста.
Снимка: Facebook, Ивелина Стойкова
Моника, която тогава е едвам 10-годишна, в детството си прекарва всяко лято при баба си в Аспарухово. Домът на баба ѝ е една от най-близките къщи до дерето.
" Когато вълната пристигна, започнаха да викат и разбрахме какво се случва. Виждахме водата през прозореца. Трябваше незабавно да излезем. Никой не очакваше такова нещо ", спомня си тя.
В суматохата баба ѝ отхвърля да напусне къщата, до момента в който водата към този момент не стартира да залива пода.
" Хладилникът стартира да се издига и изпука, една от секциите падна. Вече нямахме време да търсим документи – взехме телефоните си и просто избягахме ", споделя Моника.
Баба и внуче поемат към близкия хълм, с цел да търсят леговище в магазина на фамилни другари. Преди възвишението обаче има втурване:
" То води тъкмо към дерето, а водата дърпа натам. Нямахме сили да се противопоставим на водата, с цел да продължим нагоре. Един човек ни оказа помощ. Успяхме да стигнем до магазина. Там опитахме да се свържем с околните си. Майка ми не можеше да пристигна при нас сама, тъй като всичко беше блокирано ".
Снимка: Facebook, Ивелина Стойкова
През идващите дни кварталът наподобява като сцена от филм за апокалипсис – калта покрива улиците, а развалените коли лежат преобърнати по тротоарите. Спасителните екипи работят непрекъснато, с цел да открият оживели и да окажат първа помощ. Хората са принудени да изоставен домовете си, а някои в никакъв случай не се връщат.
" Бях виждала такива неща единствено във филмите и внезапно се оказах в центъра на наводнението. Беше доста ужасно. Помня, че на задната улица живееше някакъв човек в някаква каравана. Мисля, че той почина в този ден ", споделя Моника.
Дали природата е единственият провинен?
Прокуратурата споделя, че отговорни няма. Делото от дълго време е прекъснато. Местните обаче не са съгласни и в квартала се носят разнообразни теории за аргументите за бедствието.
Според формалните данни сред 110 и 140 литра дъжд на квадратен метър се изливат над Аспарухово за три дни – голямо количество вода, което земята не може да поеме. Някои имат вяра, че отговорни са самите поданици, които са хвърляли боклуци в деретата и са строили нелегално.
" Много безотговорни хора сме. Всеки хвърля в дерето. Имаше мост, под него минаваха няколко тръби. За да се затлачат трите огромни тръби, които бяха на завоя има причина. Когато пристигнаха багерите започнаха за вадят гуми. Знаете ли какъв брой гуми имаше там? Не е почтено, по какъв начин ще хвърлиш гумата в дерето? Ако ги нямаше гумите, водата щеше да продължи нататък ", споделя Коста.
Снимка: Моника Николова
Други обаче считат, че отговорност носи и общината, че не е подхванала превантивни ограничения – деретата не са били почистени, а противозаконните постройки са останали непокътнати, до момента в който не става късно.
" И преди във Варна са валели дъждове. Възможно ли е един най-обикновен дъждовен ден да провокира такова нещо. Дерето нито беше задоволително надълбоко, нито добре почистено. То беше доста нечисто. В него имаше отпадъци и даже дървета. Защо нелегално издигнатите къщи бяха съборени чак след бедствието, а не преди този момент? Виновни има, евентуално са доста ", твърди Моника.
Разпространява се и друга, по-конспиративна доктрина – че военните от базата в Боровец са изпуснали голямо количество вода от резервоари, което е утежнило обстановката. " Баща ми има непосредствен другар боен и той също споделя, че може би водата е изпусната оттова ", споделя Моника. Коста обаче е безапелационен: " Не, не, това са нелепости. Братовчед ми живее до военните. Това не е правилно ".
Спасението: хората против стихията
В седмиците след наводнението хиляди доброволци идват в Аспарухово, с цел да оказват помощ в разчистването. Кметът на Варна Благомир Коцев си спомня нещастието добре: " Аз бях един от доброволците. С доста мои другари ходехме да оказваме помощ за разчистването на всичко – на наносите, на унищожените домове. Спомням си ужасяващите гледки – коли в канала, тиня на всички места, като че ли бе настъпил апокалипсис ".
Помощта от страната обаче е нищожна. " Дойдоха кореспонденти да оказват помощ да се почисти къщата. Властите – не ", спомня си Моника. Семейството ѝ получава единствено хранителни пакети.
" Къщата беше доста зле, наложи се главен ремонт ", споделя Моника.
Бабата на Моника се прибира вкъщи към една година след наводнението. Толкова време лишава на фамилията да стегне къщата ѝ отначало със лични сили и финанси.
" Първоначално доста я беше боязън. Не единствено тя, а всички гледаха със боязън. Самата аз започнах да сънувам кошмари още в деня, в който се прибрах вкъщи. Продължително време не можех да дремя - единствено това ми беше в главата ", споделя Моника.
10 години по-късно – теоретичен ли е урокът?
" Човешките жертви няма по какъв начин да бъдат остойностени. Материалнита вреди считам, че са доста. Спомням си какъв брой улици бяха наранени, по какъв начин липсваше асфалтова настилка по цели територии в Аспарухово, какъв брой коли бяха отнесени. Става дума за милиони ", твърди кмета Коцев.
Възстановяването на квартала в действителност лишава години и коства над 20 млн. лв.. Парите идват от фонд " Солидарност ", оперативна стратегия " Региони в напредък " и локалния бюджет. Днес деретата се почистват постоянно, а в центъра на квартала стои монумент в памет на починалите.
" Сега каналите са много по-добре проведени и постоянно се поддържат. Два пъти в годината – на пролет и на есен - се почистват. Ако се случи сходна обстановка, не дай си Боже, ще бъдем по-подготвени ", твърди кметът Коцев.
Снимка: Mediapool
Въпреки това опасенията от ново злополучие остават, изключително поради презастрояването в други региони на града като Каменарския хълм, за което сигнализират жители и деятели. Кметът твърди, че от общината гледат " доста съществено " на въпроса.
" Това е тематика, която всеки ден се визира и всеки ден се разисква с администрацията, най към този момент в подтекста на издаване на нови разрешителни за градеж, подробни устройствени проекти. Затова и вършим много промени и сега те са в ход вътре в администрацията, с цел да се преглеждат доста съществено всички планове в подтекста на обстановката във всеки един регион. Презастрояването на града е в действителност огромен проблем за Варна ", добави Коцев.
Жителите на Аспарухово не не помнят. Следите от наводнението в квартала са заличени, само че страхът и въпросите остават. Виновни публично няма, само че споменът за 19 юни 2014 година остава в съзнанието на варненци – като предизвестие и като болежка, която в никакъв случай няма да бъде изцяло излекувана.
Не, освен у нас се случват такива неща
В Ирландия има един град – Корк, който е наводняван 2 пъти и към момента се намира на едно естествено злополучие разстояние от трета покруса. Двете огромни наводнения, първото през 2009 година и второто през 2014 година, държат града " на нокти ", до момента в който обезпечаването на отбраната му се бави.
Наводнението през ноември 2009 година беше несъмнено като едно от най-тежките бедствия в града, тогава река Лий излезе от крайбрежията си и безусловно тече по градските улици.
Независимият консултант и някогашен кмет на Корк Киран Маккарти съобщи пред The Journal Investigates, че " всички били в потрес, когато се случи това наводняване през 2009 година ".
Случилото се обаче е кулминационната точка на седмици на проливни дъждове, високи приливи и решение за изпускане на язовир по-нагоре по течението от съображения за сигурност. Някои елементи на града останаха под метър вода и вследствие на това се наложи една от лечебните заведения в града да бъде отчасти евакуирана. По данни на Бизнес асоциацията на Корк над 60 000 поданици са останали без питейна вода, а вредите от наводнението възлизат на 130 млн. евро.
През 2014 година река Лий още веднъж преля крайбрежията си и се " разноски " в града, когато той беше връхлетян от мощна стихия и проливни дъждове. Тогава още веднъж елементи на града останаха под вода, а стотици предприятия бяха наново наводнени единствено 5 години по-късно.
Според данните двете наводнения в Корк са нанесли вреди за 140 млн. евро.
Един кретащ проект
През последните осем години за планиране и съвещания по противоречивия план за отбрана от наводнения в Корк LLFRS (Lower Lee Flood Relief Scheme) са изхарчени над 13 млн. евро. Въпреки тази сума, окончателният вид на плана към момента не е приключен, а строителството няма да стартира преди 2027 година
Първоначално осъществяването трябваше да стартира през 2020 година, само че след публичното разискване през 2017 година бяха направени редица промени. В резултат на това предстоящите разноски набъбнаха от 140 млн. евро на " най-малко " 200 млн. евро, като още 20 млн. евро са планувани за подсилване на историческите стени на града. Според Службата за публични поръчки (OPW) обаче закъснение няма, а " обилни усъвършенствания ".
Проектът датира още от 2006 година, когато в рамките му бяха препоръчани защитни уреди против наводнения за втория по величина и най-южен град в Ирландия. По-късно - през 2013 година тази работа се трансформира в LLFRS, когато главната организация, която стои зад плана, OPW, предложи да се влагат 140 млн. евро за отбрана от наводнения и още 20 млн. евро в ремонт на историческите стени на града.
Въпреки това, повече от десетилетие по-късно има прекомерно малко свършена работа, защото измененията в закона, както и публичното разискване, което предложи различни решения, доведоха до няколко преработки и усъвършенствания.
Ожесточен спор: " Не по този начин, те по този начин "
Много от възраженията против плана се дължат на другите типове препоръчани бариери и стени, които би трябвало да сдържат реката в коритото ѝ. " Как ще се отразят те на културното завещание и образа на града " беше най-разискваната тематика в отчета, направен след публичното разискване на въпроса през 2017 година
OPW твърди, че планът не предлага построяването на високи стени по продължение на реката и поддържа тезата, че строителните работи няма да блокират гледката към реката.
Те изясняват, че в предложенията са включени краткотрайни, защитни стени, които ще се инсталират единствено, когато рискът от наводнения е висок.
Групата " Спасете Корк " (Save Cork City), която се опълчва на плана, поредно твърди, че стените ще въпреки всичко ще скрият тук-там гледката към реката.
Вместо това групата предложи като различно решение да се построи преграда против приливите и отливите надолу по течението на реката отвън града, като съобщи, че тя е по-рентабилна и пази историческите дадености на града.
Съветник Маккарти призна, че първичните проекти на OPW " са били много груби ", само че посредством рационализиране и публични съвещания те са били смекчени.
През 2019 година в презентация, показана от OPW пред градския съвет на Корк, се споделя, че предлагането за приливна преграда е било прегледано от организацията, само че то няма да се оправи с наводняване като това от 2009 година
В него се заключава, че приливно-отливната преграда " не е нито използвана, нито подобаваща за Корк ".
В същата презентация от 2019 година пред Градския съвет на Корк началото на 2021 година е посочено като най-ранна дата за започване на строителството. Оттогава насам OPW в допълнение преразглеждаше графика, като отсрочи началото на строителството за средата на 2027 година Ако актуалният график бъде спазен, до момента в който строителството стартира ще са минали 18 години от наводнението през 2009 година, а градът ще продължи да бъде уязвим за наводнения.
Спомените за наводненията: Истории за загуби и надежда
Остава единствено вярата, че в долината няма да настъпи ново наводняване, преди да бъде предпазена. Освен материалните опустошения, прочувствените последствия от наводненията са дълбоки. Местни поданици, в това число деца, се постанова до през днешния ден да се борят с контузията.
" Онази нощ, когато излязох на открито и чух по какъв начин водата тече, беше нещо злокобно. Звук, който не мога да сравня с нищо друго ", си спомня Даниела Некулаче - учителка в едно от най-тежко потърпевшите учебни заведения.
За 84-годишната Илеана наводнението също е призрачен сън: " Коленичих с лице към изгрева и се помолих. Водата стартира да приижда и аз нямах никаква вяра ".
Съседите я избавят тъкмо в точния момент. Въпреки че получава сглобяема къща, тя избира да остане в отчасти ремонтирания си дом. Сред дребното неща, които избавила, били иконите, които в този момент са грижливо подредени в спалнята ѝ.
Дали да остане или да напусне? подобен въпрос не е стоял за Илеана, която е безапелационна: " Искам да умра тук, в моята къща ".
На обществеността още веднъж ще бъде дадена опция да инспектира и разяснява последния вид на плана. В края на 2025 година Министерството на обществените разноски ще организира ново публично разискване. Това може да се окаже катализаторът за пробуждане на публичния спор, който в никакъв случай не е заглъхвал, до момента в който цифрите не престават да порастват, а хоризонтът за осъществяване на строителната работа се отдалечава още повече.
Испанският град - специалист по бедствия
Област Мурсия, и по-специално град Лорка е магнит за бедствия – изключително сеизмични и дъждовни. Самият географски регион, в който се намира, е изключително уязвим за тях поради геоложките и климатичните си особености. Активни сеизмични процеси провокират трусове, а климатът, който се характеризира с дълги интервали на засушаване, последвани от епизоди на проливни дъждове е причина за наводнения.
На 11 май 2011 градът се разтриса от едно от най-разрушителните трусове в новата история на Испания с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер. 9 души умират, 300 са ранени, а хиляди – евакуирани.
Материалните вреди в Лорка също са обилни - срутват се остарели здания, провали има и по жилища, църкви и лечебни заведения. Дори кулата Есполон на замъка на Лорка е развалена. Преките стопански загуби се правят оценка на 462 млн. евро, като са наранени 80 % от популацията на града и жилищния фонд.
" Нова Лорка "
Процесът на възобновяване на града, прочут като „ Нова Лорка “, включва обществени и частни вложения в размер на повече от 1,2 милиарда евро. Осъществени са планове за възобновяване и реорганизация на инфраструктурата, жилищата и публичните услуги. В бранша на образованието са изхарчени 33.8 милиона евро за ремонт или реорганизация на 34 здания, а в бранша на опазването на здравето – 17.6 млн. евро бяха отпуснати за създаване и възобновяване на основни уреди.
" Започнахме от първия миг работата по почистването и това оказа помощ доста да се възвърне възприятието за сигурност измежду жителите ", акцентира кметът на Лорка, Фулхенсио Гил.
Първата реакцията при изключителни обстановки се оказва сърцето на възобновяване. Според испанския опит най-важно е възобновяване на сигурността и доверието в институциите. По този метод плавната връзка, работата по почистването и доброволците са главните стълбове.
Отговорност и пари
Въпреки бързите реакции за мнозина последвалият икономическият развой е сложен. Местната администрация се сблъсква с бюрокрацията, а парите от застраховката се забавят. През 2022 година десетки хора към момента не бяха получили парите, на които са имали право, с цел да възстановят домовете си или да платят наемите си.
" Търговията пострада извънредно: доста дребни предприятия затвориха за месеци, а някои в никакъв случай не се възвърнаха. Финансовата помощ дойде скоро, само че не стигна за всички, изключително за тези които нямаха застраховки ", изяснява Грегорио – притежател на дребен бизнес и член на Търговската камара към Градския съвет на Лорка.
В някои случаи даже държавната помощ ведно със застрахователното обезщетение се оказват незадоволителни, с цел да покрият разноските за възобновяване. Някои от засегнатите жители даже се постанова да върнат част от помощта заради проблеми при обосноваването на разноските, което поражда неустановеност и финансов стрес.
В последна сметка, Градският съвет взема решение да поеме част от икономическата тежест, с цел да улесни възобновяване.
Днес, до момента в който се разхождате по улиците на историческия център на Лорка, следите са изчезнали като облака прахуляк от оня ден, спомените обаче остават:
" Градът беше затрупан с прахуляк, телефоните стопираха да работят и хората не знаеха какво да вършат. Много хора трябваше да изоставен града от боязън от положението на постройките, което докара до краткотрайно обезлюдяване ", споделя Грегорио.
Дори в този момент, в случай че погледнете нагоре, към момента можете да откриете някои здания с пукнатини по фасадите. Все отново, що се отнася до инфраструктурата, нормалността се е завърнала.
Тази публикация е основана в съдействие сред EDJNet и участниците в , европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. Инициативата има за цел да сътвори трансграничен набор от данни, с цел да изследва възобновяване на европейските градове от естествени бедствия в дълготраен проект. Данните и анализът следва да хвърлят светлина върху икономическите, инфраструктурните и човешките аспекти на възобновяване след злополучие. Това взаимно начинание подчетава значимостта на устойчивостта в изискванията на все по-честите рецесии, свързани с климата. По публикацията са работили: Десислава Колева (Mediapool.bg, България); Ana Somavilla (El Confidencial, Испания), Connor O`Carroll (The Journal, Ирландия).
Десет години по-късно споменът за нещастието остава жив, макар че следите от нея към този момент са заличени.
10 години по-късно екип на Mediapool се разноски в квартала. Нищо не припомня за случилото се през оня отдалечен юнски ден. Фасадите на къщите са възобновени, кварталът е подреден и чист. В сърцето на Аспарухово – до пазара – е построен монумент. На плочата написа: " Доброто е светлината, след която пристъпва светът… Варна благодари на хилядите доброволци, взели участие в спасяването на регион Аспарухово след тежкото наводняване на 19 юни 2014 година ".
Снимка: Mediapool Страхът към този момент не владее сърцата на локалните, само че те помнят – водата, доброволците и деретата. Деретата, тъй като няколко непочистени дерета, цялостни с дървета и битови отпадъци, е трябвало да послужат за водосборни зони за водата, която земята не може да поеме, а небето изпраща към квартала. Това не се случва, а в квартала на морския град идват талази, само че не от морето, а от деретата.
Бурята, която промени всичко
В деня на бедствието никой не подозира какво следва. Дъждът стартира още в ранния следобяд, а в границите на няколко часа водата залива ниските елементи на квартала. Едно от деретата, които би трябвало да водят водата, се намира на двеста метра от вкъщи на Коста. Вместо обаче да поеме водните маси, то се трансформира в път за стихията.
Жителите на квартала си спомнят с смут оня ден:
" Значи тука си беше дере. Имаше тополи, но те бяха дребни. Като пристигна водата, стана ужасно. На вълна беше. Страшно изглеждаше ", споделя Коста.
Снимка: Facebook, Ивелина Стойкова Моника, която тогава е едвам 10-годишна, в детството си прекарва всяко лято при баба си в Аспарухово. Домът на баба ѝ е една от най-близките къщи до дерето.
" Когато вълната пристигна, започнаха да викат и разбрахме какво се случва. Виждахме водата през прозореца. Трябваше незабавно да излезем. Никой не очакваше такова нещо ", спомня си тя.
В суматохата баба ѝ отхвърля да напусне къщата, до момента в който водата към този момент не стартира да залива пода.
" Хладилникът стартира да се издига и изпука, една от секциите падна. Вече нямахме време да търсим документи – взехме телефоните си и просто избягахме ", споделя Моника.
Баба и внуче поемат към близкия хълм, с цел да търсят леговище в магазина на фамилни другари. Преди възвишението обаче има втурване:
" То води тъкмо към дерето, а водата дърпа натам. Нямахме сили да се противопоставим на водата, с цел да продължим нагоре. Един човек ни оказа помощ. Успяхме да стигнем до магазина. Там опитахме да се свържем с околните си. Майка ми не можеше да пристигна при нас сама, тъй като всичко беше блокирано ".
Снимка: Facebook, Ивелина Стойкова
През идващите дни кварталът наподобява като сцена от филм за апокалипсис – калта покрива улиците, а развалените коли лежат преобърнати по тротоарите. Спасителните екипи работят непрекъснато, с цел да открият оживели и да окажат първа помощ. Хората са принудени да изоставен домовете си, а някои в никакъв случай не се връщат.
" Бях виждала такива неща единствено във филмите и внезапно се оказах в центъра на наводнението. Беше доста ужасно. Помня, че на задната улица живееше някакъв човек в някаква каравана. Мисля, че той почина в този ден ", споделя Моника.
Дали природата е единственият провинен?
Прокуратурата споделя, че отговорни няма. Делото от дълго време е прекъснато. Местните обаче не са съгласни и в квартала се носят разнообразни теории за аргументите за бедствието.
Според формалните данни сред 110 и 140 литра дъжд на квадратен метър се изливат над Аспарухово за три дни – голямо количество вода, което земята не може да поеме. Някои имат вяра, че отговорни са самите поданици, които са хвърляли боклуци в деретата и са строили нелегално.
" Много безотговорни хора сме. Всеки хвърля в дерето. Имаше мост, под него минаваха няколко тръби. За да се затлачат трите огромни тръби, които бяха на завоя има причина. Когато пристигнаха багерите започнаха за вадят гуми. Знаете ли какъв брой гуми имаше там? Не е почтено, по какъв начин ще хвърлиш гумата в дерето? Ако ги нямаше гумите, водата щеше да продължи нататък ", споделя Коста.
Снимка: Моника Николова Други обаче считат, че отговорност носи и общината, че не е подхванала превантивни ограничения – деретата не са били почистени, а противозаконните постройки са останали непокътнати, до момента в който не става късно.
" И преди във Варна са валели дъждове. Възможно ли е един най-обикновен дъждовен ден да провокира такова нещо. Дерето нито беше задоволително надълбоко, нито добре почистено. То беше доста нечисто. В него имаше отпадъци и даже дървета. Защо нелегално издигнатите къщи бяха съборени чак след бедствието, а не преди този момент? Виновни има, евентуално са доста ", твърди Моника.
Разпространява се и друга, по-конспиративна доктрина – че военните от базата в Боровец са изпуснали голямо количество вода от резервоари, което е утежнило обстановката. " Баща ми има непосредствен другар боен и той също споделя, че може би водата е изпусната оттова ", споделя Моника. Коста обаче е безапелационен: " Не, не, това са нелепости. Братовчед ми живее до военните. Това не е правилно ".
Спасението: хората против стихията
В седмиците след наводнението хиляди доброволци идват в Аспарухово, с цел да оказват помощ в разчистването. Кметът на Варна Благомир Коцев си спомня нещастието добре: " Аз бях един от доброволците. С доста мои другари ходехме да оказваме помощ за разчистването на всичко – на наносите, на унищожените домове. Спомням си ужасяващите гледки – коли в канала, тиня на всички места, като че ли бе настъпил апокалипсис ".
Помощта от страната обаче е нищожна. " Дойдоха кореспонденти да оказват помощ да се почисти къщата. Властите – не ", спомня си Моника. Семейството ѝ получава единствено хранителни пакети.
" Къщата беше доста зле, наложи се главен ремонт ", споделя Моника.
Бабата на Моника се прибира вкъщи към една година след наводнението. Толкова време лишава на фамилията да стегне къщата ѝ отначало със лични сили и финанси.
" Първоначално доста я беше боязън. Не единствено тя, а всички гледаха със боязън. Самата аз започнах да сънувам кошмари още в деня, в който се прибрах вкъщи. Продължително време не можех да дремя - единствено това ми беше в главата ", споделя Моника.
10 години по-късно – теоретичен ли е урокът?
" Човешките жертви няма по какъв начин да бъдат остойностени. Материалнита вреди считам, че са доста. Спомням си какъв брой улици бяха наранени, по какъв начин липсваше асфалтова настилка по цели територии в Аспарухово, какъв брой коли бяха отнесени. Става дума за милиони ", твърди кмета Коцев.
Възстановяването на квартала в действителност лишава години и коства над 20 млн. лв.. Парите идват от фонд " Солидарност ", оперативна стратегия " Региони в напредък " и локалния бюджет. Днес деретата се почистват постоянно, а в центъра на квартала стои монумент в памет на починалите.
" Сега каналите са много по-добре проведени и постоянно се поддържат. Два пъти в годината – на пролет и на есен - се почистват. Ако се случи сходна обстановка, не дай си Боже, ще бъдем по-подготвени ", твърди кметът Коцев.
Снимка: Mediapool Въпреки това опасенията от ново злополучие остават, изключително поради презастрояването в други региони на града като Каменарския хълм, за което сигнализират жители и деятели. Кметът твърди, че от общината гледат " доста съществено " на въпроса.
" Това е тематика, която всеки ден се визира и всеки ден се разисква с администрацията, най към този момент в подтекста на издаване на нови разрешителни за градеж, подробни устройствени проекти. Затова и вършим много промени и сега те са в ход вътре в администрацията, с цел да се преглеждат доста съществено всички планове в подтекста на обстановката във всеки един регион. Презастрояването на града е в действителност огромен проблем за Варна ", добави Коцев.
Жителите на Аспарухово не не помнят. Следите от наводнението в квартала са заличени, само че страхът и въпросите остават. Виновни публично няма, само че споменът за 19 юни 2014 година остава в съзнанието на варненци – като предизвестие и като болежка, която в никакъв случай няма да бъде изцяло излекувана.
Не, освен у нас се случват такива неща
В Ирландия има един град – Корк, който е наводняван 2 пъти и към момента се намира на едно естествено злополучие разстояние от трета покруса. Двете огромни наводнения, първото през 2009 година и второто през 2014 година, държат града " на нокти ", до момента в който обезпечаването на отбраната му се бави.
Наводнението през ноември 2009 година беше несъмнено като едно от най-тежките бедствия в града, тогава река Лий излезе от крайбрежията си и безусловно тече по градските улици.
Независимият консултант и някогашен кмет на Корк Киран Маккарти съобщи пред The Journal Investigates, че " всички били в потрес, когато се случи това наводняване през 2009 година ".
Случилото се обаче е кулминационната точка на седмици на проливни дъждове, високи приливи и решение за изпускане на язовир по-нагоре по течението от съображения за сигурност. Някои елементи на града останаха под метър вода и вследствие на това се наложи една от лечебните заведения в града да бъде отчасти евакуирана. По данни на Бизнес асоциацията на Корк над 60 000 поданици са останали без питейна вода, а вредите от наводнението възлизат на 130 млн. евро.
През 2014 година река Лий още веднъж преля крайбрежията си и се " разноски " в града, когато той беше връхлетян от мощна стихия и проливни дъждове. Тогава още веднъж елементи на града останаха под вода, а стотици предприятия бяха наново наводнени единствено 5 години по-късно.
Според данните двете наводнения в Корк са нанесли вреди за 140 млн. евро.
Един кретащ проект
През последните осем години за планиране и съвещания по противоречивия план за отбрана от наводнения в Корк LLFRS (Lower Lee Flood Relief Scheme) са изхарчени над 13 млн. евро. Въпреки тази сума, окончателният вид на плана към момента не е приключен, а строителството няма да стартира преди 2027 година
Първоначално осъществяването трябваше да стартира през 2020 година, само че след публичното разискване през 2017 година бяха направени редица промени. В резултат на това предстоящите разноски набъбнаха от 140 млн. евро на " най-малко " 200 млн. евро, като още 20 млн. евро са планувани за подсилване на историческите стени на града. Според Службата за публични поръчки (OPW) обаче закъснение няма, а " обилни усъвършенствания ".
Проектът датира още от 2006 година, когато в рамките му бяха препоръчани защитни уреди против наводнения за втория по величина и най-южен град в Ирландия. По-късно - през 2013 година тази работа се трансформира в LLFRS, когато главната организация, която стои зад плана, OPW, предложи да се влагат 140 млн. евро за отбрана от наводнения и още 20 млн. евро в ремонт на историческите стени на града.
Въпреки това, повече от десетилетие по-късно има прекомерно малко свършена работа, защото измененията в закона, както и публичното разискване, което предложи различни решения, доведоха до няколко преработки и усъвършенствания.
Ожесточен спор: " Не по този начин, те по този начин "
Много от възраженията против плана се дължат на другите типове препоръчани бариери и стени, които би трябвало да сдържат реката в коритото ѝ. " Как ще се отразят те на културното завещание и образа на града " беше най-разискваната тематика в отчета, направен след публичното разискване на въпроса през 2017 година
OPW твърди, че планът не предлага построяването на високи стени по продължение на реката и поддържа тезата, че строителните работи няма да блокират гледката към реката.
Те изясняват, че в предложенията са включени краткотрайни, защитни стени, които ще се инсталират единствено, когато рискът от наводнения е висок.
Групата " Спасете Корк " (Save Cork City), която се опълчва на плана, поредно твърди, че стените ще въпреки всичко ще скрият тук-там гледката към реката.
Вместо това групата предложи като различно решение да се построи преграда против приливите и отливите надолу по течението на реката отвън града, като съобщи, че тя е по-рентабилна и пази историческите дадености на града.
Съветник Маккарти призна, че първичните проекти на OPW " са били много груби ", само че посредством рационализиране и публични съвещания те са били смекчени.
През 2019 година в презентация, показана от OPW пред градския съвет на Корк, се споделя, че предлагането за приливна преграда е било прегледано от организацията, само че то няма да се оправи с наводняване като това от 2009 година
В него се заключава, че приливно-отливната преграда " не е нито използвана, нито подобаваща за Корк ".
В същата презентация от 2019 година пред Градския съвет на Корк началото на 2021 година е посочено като най-ранна дата за започване на строителството. Оттогава насам OPW в допълнение преразглеждаше графика, като отсрочи началото на строителството за средата на 2027 година Ако актуалният график бъде спазен, до момента в който строителството стартира ще са минали 18 години от наводнението през 2009 година, а градът ще продължи да бъде уязвим за наводнения.
Спомените за наводненията: Истории за загуби и надежда
Остава единствено вярата, че в долината няма да настъпи ново наводняване, преди да бъде предпазена. Освен материалните опустошения, прочувствените последствия от наводненията са дълбоки. Местни поданици, в това число деца, се постанова до през днешния ден да се борят с контузията.
" Онази нощ, когато излязох на открито и чух по какъв начин водата тече, беше нещо злокобно. Звук, който не мога да сравня с нищо друго ", си спомня Даниела Некулаче - учителка в едно от най-тежко потърпевшите учебни заведения.
За 84-годишната Илеана наводнението също е призрачен сън: " Коленичих с лице към изгрева и се помолих. Водата стартира да приижда и аз нямах никаква вяра ".
Съседите я избавят тъкмо в точния момент. Въпреки че получава сглобяема къща, тя избира да остане в отчасти ремонтирания си дом. Сред дребното неща, които избавила, били иконите, които в този момент са грижливо подредени в спалнята ѝ.
Дали да остане или да напусне? подобен въпрос не е стоял за Илеана, която е безапелационна: " Искам да умра тук, в моята къща ".
На обществеността още веднъж ще бъде дадена опция да инспектира и разяснява последния вид на плана. В края на 2025 година Министерството на обществените разноски ще организира ново публично разискване. Това може да се окаже катализаторът за пробуждане на публичния спор, който в никакъв случай не е заглъхвал, до момента в който цифрите не престават да порастват, а хоризонтът за осъществяване на строителната работа се отдалечава още повече.
Испанският град - специалист по бедствия
Област Мурсия, и по-специално град Лорка е магнит за бедствия – изключително сеизмични и дъждовни. Самият географски регион, в който се намира, е изключително уязвим за тях поради геоложките и климатичните си особености. Активни сеизмични процеси провокират трусове, а климатът, който се характеризира с дълги интервали на засушаване, последвани от епизоди на проливни дъждове е причина за наводнения.
На 11 май 2011 градът се разтриса от едно от най-разрушителните трусове в новата история на Испания с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер. 9 души умират, 300 са ранени, а хиляди – евакуирани.
Материалните вреди в Лорка също са обилни - срутват се остарели здания, провали има и по жилища, църкви и лечебни заведения. Дори кулата Есполон на замъка на Лорка е развалена. Преките стопански загуби се правят оценка на 462 млн. евро, като са наранени 80 % от популацията на града и жилищния фонд.
" Нова Лорка "
Процесът на възобновяване на града, прочут като „ Нова Лорка “, включва обществени и частни вложения в размер на повече от 1,2 милиарда евро. Осъществени са планове за възобновяване и реорганизация на инфраструктурата, жилищата и публичните услуги. В бранша на образованието са изхарчени 33.8 милиона евро за ремонт или реорганизация на 34 здания, а в бранша на опазването на здравето – 17.6 млн. евро бяха отпуснати за създаване и възобновяване на основни уреди.
" Започнахме от първия миг работата по почистването и това оказа помощ доста да се възвърне възприятието за сигурност измежду жителите ", акцентира кметът на Лорка, Фулхенсио Гил.
Първата реакцията при изключителни обстановки се оказва сърцето на възобновяване. Според испанския опит най-важно е възобновяване на сигурността и доверието в институциите. По този метод плавната връзка, работата по почистването и доброволците са главните стълбове.
Отговорност и пари
Въпреки бързите реакции за мнозина последвалият икономическият развой е сложен. Местната администрация се сблъсква с бюрокрацията, а парите от застраховката се забавят. През 2022 година десетки хора към момента не бяха получили парите, на които са имали право, с цел да възстановят домовете си или да платят наемите си.
" Търговията пострада извънредно: доста дребни предприятия затвориха за месеци, а някои в никакъв случай не се възвърнаха. Финансовата помощ дойде скоро, само че не стигна за всички, изключително за тези които нямаха застраховки ", изяснява Грегорио – притежател на дребен бизнес и член на Търговската камара към Градския съвет на Лорка.
В някои случаи даже държавната помощ ведно със застрахователното обезщетение се оказват незадоволителни, с цел да покрият разноските за възобновяване. Някои от засегнатите жители даже се постанова да върнат част от помощта заради проблеми при обосноваването на разноските, което поражда неустановеност и финансов стрес.
В последна сметка, Градският съвет взема решение да поеме част от икономическата тежест, с цел да улесни възобновяване.
Днес, до момента в който се разхождате по улиците на историческия център на Лорка, следите са изчезнали като облака прахуляк от оня ден, спомените обаче остават:
" Градът беше затрупан с прахуляк, телефоните стопираха да работят и хората не знаеха какво да вършат. Много хора трябваше да изоставен града от боязън от положението на постройките, което докара до краткотрайно обезлюдяване ", споделя Грегорио.
Дори в този момент, в случай че погледнете нагоре, към момента можете да откриете някои здания с пукнатини по фасадите. Все отново, що се отнася до инфраструктурата, нормалността се е завърнала.
Тази публикация е основана в съдействие сред EDJNet и участниците в , европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. Инициативата има за цел да сътвори трансграничен набор от данни, с цел да изследва възобновяване на европейските градове от естествени бедствия в дълготраен проект. Данните и анализът следва да хвърлят светлина върху икономическите, инфраструктурните и човешките аспекти на възобновяване след злополучие. Това взаимно начинание подчетава значимостта на устойчивостта в изискванията на все по-честите рецесии, свързани с климата. По публикацията са работили: Десислава Колева (Mediapool.bg, България); Ana Somavilla (El Confidencial, Испания), Connor O`Carroll (The Journal, Ирландия).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ