На 19 юни 1933г. изгоненият от СССР Лев Троцки търси

На 19 юни 1933г. изгоненият от Съюз на съветските социалистически републики Лев Троцки търси политическо леговище във Франция и го получава.

След три години през 1936г. Троцки емигрира в Мексико, където е и погубен през 1940г. от испански болшевик Рамон Меркадер.

Преди това сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) вършат несполучлив опит да го убият.

Лев Троцки играе значима роля в историята на ХХ век, напомня " Дойче веле ". Като основен уредник на болшевишката гражданска война той извежда Червената войска до победа в Гражданската война и през целия си живот се бори непримиримо против Сталин.

Затова на Запад той бе считан за опция на Сталин. Ако след гибелта на Ленин не Сталин, а Троцки бе поел управлението на Съюз на съветските социалистически републики (гласи общоприетият аргумент), тогава социалистическият публичен опит може би нямаше да избие в една човеконенавистна тирания.

Много западни социалисти бяха заслепени от интелектуалния искра на Троцки и преждевременно заключиха от враждата му със Сталин, че идеалът на Троцки е бил социализмът с човешко лице. В своята биография на болшевишкия бунтовник (Robert Service. Trotsky: A Biography) реномираният оксфордски историк Робърт Сървис акцентира, че Троцки въобще не е бил " хуманна опция " на Сталин.

Още при започване на кариерата си, като комисар на войната, Троцки демонстрира цялата си свирепост - от разстрела на 40 бойци край Казан в 1918 година, през смазването на протеста на матросите от Кронщат в 1921 и изпращането на меншевиките в изгнание до смазването на протеста в Грузия през 1924 година. Може би таман неумолимата свирепост на Троцки довежда до успеха на болшевиките в Гражданската война; тяхната власт е несъвместима с всякаква народна власт.

Троцкистите не стопират да акцентират, че след обезвластяването му Троцки пледирал за повече народна власт в партията. При това се не помни, че той стартира да употребява " демокрацията " като девиз, едвам откакто самичък към този момент е изтласкан от центъра на властта. Сървис се стопира и на централния въпрос за какво Сталин, а не Троцки, става правоприемник на Ленин?

В наследството си Ленин назовава Троцки „ най-способния човек в Централен комитет ”, само че в същото време осъжда неговата надменност. От друга страна той предизвестява, че Сталин разполага с прекомерно доста власт. Сървис счита, че Троцки не е обръщал задоволително внимание на висшата управителна позиция и не е имал нито интерес, нито гения за ходатайство сред другите фракции. Но от решаващо значение за триумфа на Сталин е бил наподобява публикуваният измежду болшевиките и изцяло оневинен боязън, че Троцки може да се изроди в един тип руски Наполеон и да похити революцията.

В книгата си Сървис покрива цялата биография на Троцки. Преподаващият в Станфордския университет историк Бъртран Патно предлага от своя страна в детайли изложение на изгнаничеството на Троцки (Bertrand Patenaude. Stalin's Nemesis). През 1929 Троцки е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики и след престои в Турция, Франция и Норвегия се открива най-после в Мексико. Троцки заобикаля на другия завършек на света, тъй като е знаел, че Сталин желае непременно да го ликвидира, напомня " Дойче веле ". Необходимата защита го изправя пред големи финансови и организационни проблеми. Той е подвластен от облагата от продажбата на книгите си и от помощта на почитателите си, продава даже елементи от архива си. Но всички предохранителни ограничения се оказват незадоволителни: през лятото на 1940 един руски сътрудник, който става избраник на секретарката на Троцки, се промъква в къщата му и разрушава черепа му с прословутия шиш за лед.

Въпреки че по отношение на диктаторските пристрастености на Троцки не може да има повече никакви подозрения, към момента се намират комунистически носталгици, които показват своя кумир за жертва на заговорничене, оркестрирано от Сталин и „ международния капитал ”. Към тях спада американският троцкист Дейвид Норт, който в настоящата си книга (David North. In Defense of Leon Trotsky) интерепретира новия биографичен интерес към Троцки като продължение на сталинистките клюки. Погрешното логическо умозаключение на Норт се състои, несъмнено, в това, че не всеки, който подлага на критика Троцки, би трябвало да е сталинист.