108 години от рождението на пилота герой капитан Димитър Списаревски
На 19 юли се навършват 108 години от рождението на водача воин капитан Димитър Списаревски, избавил цяла София през 1943 година, като умишлено жертвал живота си поради хората.
Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, умрял в Междусъюзническата война, погубен от сърбите като пратеник. Само три години по-късно Южна Добруджа за повторно е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов контрольор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, само че поръчва в кръчмата да изпълнят българския народен химн „ Шуми Марица ”, за което е уволнен и изпъден от страната. Цялото семейство напуща Добрич и се стопира чак в Лом.
Понякога миналите събития, губят своите контури и мощ. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни орис. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят по какъв начин се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв воин за всички българи е Кап. Димитър Списаревски, водачът, който с героичния си героизъм избавя София.>
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 унищожителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 година групировка от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и финален въздушен пердах.
Попаднал в бомбардировъчна група на съперника, той непосредствено нападна нейния лидер и се врязва в американски Б-24 „ Либърейтър “ като прави първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От мощния удар големият четиримоторен бомбардировач се разпада на три елементи и дружно с изтребителя Ме-109 „ Стрела “ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си храброст и подвиг посмъртно е награден с боен медал „ За смелост “ ІV степен 2 клас и нараснал в чин капитан (1944), а през 1992 година – в чин полковник.
В непрекъснатата експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, напомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното учебно заведение в София (1938) и специализира върховен пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като водач в 6-и унищожителен полк (1939), пълководец на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния образователен полк (1942) и ротен пълководец в Школата за младши механически личен състав в Карлово (1943).
Заместник-министърът на защитата Радостин Илиев взе участие във възпоменателна гала във връзка 108 година от рождението на капитан Димитър Списаревски
„ Днес името на капитан Димитър Списаревски свети дружно с имената на другите летци-герои на монументи като този в София в родните им места, по бойните полета, в учебните заведения, в които са учили, в музеите за история, във войсковите елементи на Българската войска. И всичко това е изцяло справедливо, защото те са избрали пътя на саможертвата в името на Отечеството като своя идея, като своя орис “. Това сподели заместник-министърът на защитата Радостин Илиев на възпоменателната гала във връзка 108-ата годишнина от рождението на капитан Димитър Списаревски. Събитието се състоя през днешния ден, 19 юли, пред паметника на летците от 61-ви унищожителен полк, починали в отбрана на небето над София, в столичния квартал „ Иван Вазов “. Заместник-министър Радостин Илиев постави пред паметника венци от името на министъра на защитата и началника на защитата.
Припомняйки международния отзив от подвига на българските летци в неравните въздушни боеве над София, заместник-министър Илиев акцентира, че саможертвата в името на България не трябва да има нито цвят, нито политическа багра, а „ да бъде обгърната единствено и само от националния трибагреник “.
Церемонията беше проведена от Столична община – регион „ Триадица “ и на нея участваха кметът на региона Димитър Божилов, представители на Общината, представители на Асоциацията на българските самолетни компании, представители на Съюза на ветераните от БГА и жители.
Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в Добрич и е кръстен на чичо си, умрял в Междусъюзническата война, погубен от сърбите като пратеник. Само три години по-късно Южна Добруджа за повторно е откъсната от България и заграбена от Румъния. Бащата му, финансов контрольор в общината в Добрич, има хубава работа и добра заплата, само че поръчва в кръчмата да изпълнят българския народен химн „ Шуми Марица ”, за което е уволнен и изпъден от страната. Цялото семейство напуща Добрич и се стопира чак в Лом.
Понякога миналите събития, губят своите контури и мощ. Понякога безмилостния ход на времето пренарежда историческата ни орис. Но има герои, неподвластни на времето! Герои, които знаят по какъв начин се обича Родината и отдават живота си в името на България. Такъв воин за всички българи е Кап. Димитър Списаревски, водачът, който с героичния си героизъм избавя София.>
Началото на англо-американските въздушни удари по територията на България посреща в състава на 3/6 унищожителен орляк на летище Божурище. На 20 декември 1943 година групировка от 100 противникови самолета се насочва към София и поручик Списаревски влиза в своя първи и финален въздушен пердах.
Попаднал в бомбардировъчна група на съперника, той непосредствено нападна нейния лидер и се врязва в американски Б-24 „ Либърейтър “ като прави първия в историята на българската военна авиация въздушен таран. От мощния удар големият четиримоторен бомбардировач се разпада на три елементи и дружно с изтребителя Ме-109 „ Стрела “ пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
За изключителната си храброст и подвиг посмъртно е награден с боен медал „ За смелост “ ІV степен 2 клас и нараснал в чин капитан (1944), а през 1992 година – в чин полковник.
В непрекъснатата експозиция на Националния военноисторически са изложени неговият кортик и писма до майка му.
Капитан Димитър Списаревски (1916 – 1943) е роден на 19 юли 1916 година в Добрич, напомнят от Националния военноисторическия музей.
Завършва въздушния взвод на Военното учебно заведение в София (1938) и специализира върховен пилотаж в Германия (1938 – 1939) и Франция (1943). Служи като водач в 6-и унищожителен полк (1939), пълководец на крило във 2-ри въздушен полк (1940), старши инструктор в Изтребителната школа на Въздушния образователен полк (1942) и ротен пълководец в Школата за младши механически личен състав в Карлово (1943).
Заместник-министърът на защитата Радостин Илиев взе участие във възпоменателна гала във връзка 108 година от рождението на капитан Димитър Списаревски
„ Днес името на капитан Димитър Списаревски свети дружно с имената на другите летци-герои на монументи като този в София в родните им места, по бойните полета, в учебните заведения, в които са учили, в музеите за история, във войсковите елементи на Българската войска. И всичко това е изцяло справедливо, защото те са избрали пътя на саможертвата в името на Отечеството като своя идея, като своя орис “. Това сподели заместник-министърът на защитата Радостин Илиев на възпоменателната гала във връзка 108-ата годишнина от рождението на капитан Димитър Списаревски. Събитието се състоя през днешния ден, 19 юли, пред паметника на летците от 61-ви унищожителен полк, починали в отбрана на небето над София, в столичния квартал „ Иван Вазов “. Заместник-министър Радостин Илиев постави пред паметника венци от името на министъра на защитата и началника на защитата.
Припомняйки международния отзив от подвига на българските летци в неравните въздушни боеве над София, заместник-министър Илиев акцентира, че саможертвата в името на България не трябва да има нито цвят, нито политическа багра, а „ да бъде обгърната единствено и само от националния трибагреник “.
Церемонията беше проведена от Столична община – регион „ Триадица “ и на нея участваха кметът на региона Димитър Божилов, представители на Общината, представители на Асоциацията на българските самолетни компании, представители на Съюза на ветераните от БГА и жители.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ