На 19 септември президентът на Руанда Пол Кагаме потвърди, че

На 19 септември президентът на Руанда Пол Кагаме удостовери, че ще се кандидатира за преизбиране на президентските избори в страната през август 2024 година и ще се опита да завоюва невиждан четвърти мандат на поста.

„ Доволен съм от доверието, което руандийците ми гласоподаваха. Винаги ще им послужвам, стига да мога “, сподели 66-годишният мъж, представен в изявление за Jeune Afrique, френскоезично новинарско списание.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Пол Кагаме: Африканците не могат да останат непрекъснато в позиция на „ жертва “ ДРК подава втора тъжба до ICC против армията на Руанда, бунтовниците М23 Световните водачи се спускат в Катар за началото на Световната купа 2022 Съдът в Руанда освобождава кореспонденти, упрекнати в разпространяване на подправени вести завършек на списъка

Не е изненадващо, че Кагаме се приготвя за още едно президентско съревнование. В края на краищата наподобява, че през годините президентът на Руанда е създал ефикасен проект освен за продобиване на избори, само че и за това с видимо универсално публично утвърждение.

Наистина някогашният армейски военачалник, който управлява Руанда от юни 2000 година, завоюва президентските избори през 2010 година и 2017 година надлежно с 93 процента и 98,6 % от гласовете. А преди този момент, на първите си президентски избори през 2003 година, той завоюва поддръжката на 95,05 % от гласоподавателите в Руанда.

Съгласно конституционните ремонти, утвърдени посредством референдум през декември 2015 година, Кагаме може да изиска трети седемгодишен мандат през идната година и има право да се кандидатира за още два петгодишни мандата по-късно, което значи, че теоретично може да остане на власт до 2034

На пръв взор търсенето на още един мандат наподобява рационален път напред за един необикновено известен и сполучлив държавен глава.

Руанда сигурно е постигнала обилни социално-икономически крачки след геноцида през 1994 година, който умъртви минимум 800 000 най-вече етнически тутси и умерени цивилни хуту, като доста наблюдаващи разказват страната като африканска история на триумфа.

Въпреки това, този окуражителен прогрес не изтрива обстоятелството, че Кагаме е безсърдечен диктатор и съществена спънка за същинския либерален напредък.

Наистина изборите в Руанда бяха помрачени от обширни държавни репресии против свободата на словото, самостоятелните медии и политическата съпротива през цялото време. И е доста съмнително дали Кагаме би съумял да обезпечи поддръжката на съвсем всички гласоподаватели в Руанда неведнъж през годините, в случай че се беше изправил против противниците си на в действителност свободни и почтени избори.

Правителството на Руанда, под управлението на Кагаме, от дълго време се ангажира с неоправдателни закони, с цел да отстрани тези, които се пробват да провокират Кагаме на изборите. Властите осуетиха опитите на претендентите за президент Виктоар Ингабире Умухоза и Даян Руигара да се опълчват на Кагаме надлежно през 2010 година и 2017 година, да вземем за пример.

Съобщава се също, че Кигали е отвличал и убивал дисиденти и опозиционни водачи, както вкъщи, по този начин и в чужбина. Предполага се, че държавни сътрудници са умъртвили Патрик Карегея, някогашен началник на външното разузнаване и съосновател на Националния конгрес на Руанда, в Южна Африка през януари 2014 година

И по този начин, както се потвърждава неведнъж, Кагаме не е същински демократ. По този метод е невероятно да се дефинира с някаква степен на сигурност дали забележителен % от руандийците в действителност имат „ доверие “ в неговото управление и желаят да го видят още веднъж да се кандидатира за поста идната година.

В последна сметка Руанда в действителност не е народна власт.

Разбира се, има всички обикновени структури на една народна власт и наподобява, че може да организира постоянни избори. Под тази демократична фасада обаче Кагаме в действителност ръководи Руанда като негово персонално притежание. Неговият е несъмнено властнически, антидемократичен режим – и подобен, на който доста други деспоти в района се преценяват.

Например през април, до момента в който беше хазаин на Кагаме за двудневно посещаване в Конакри, военният държател на Гвинея, полковник Мамади Думбуя – който смъкна някогашния президент Алфа Конде с боен прелом през септември 2021 година – изрази огромно удивление от фактическата тирания на Кагаме и даже сподели, че „ черпи ентусиазъм от модела на Руанда “, описвайки го в изказване на президента като „ отпратка към Африка “.

Бързо напред до 21 септември, не беше изненадващо да чуем Думбуя да подлага на критика демократичното ръководство като наложено от Запада на 78-ото Общо заседание на Организация на обединените нации.

„ Африка страда от модел на ръководство, който й е натрапен... модел, който е добър и ефикасен за Запада, само че е мъчно да се приспособява към нашите действителности, нашите традиции и среда “, сподели той пред международни водачи, събрани в New Йорк.

Това е остарял троп, който самият Кагаме от дълго време употребява, с цел да отклони вниманието от жестокото си досие с правата на индивида.

На церемонията по встъпване в служба през септември 2010 година, да вземем за пример, той атакува „ самопровъзгласилите се критици на Руанда “ и съобщи, че „ липса на народна власт “ не е „ най-големият проблем на Африка “.

Повече от десетилетие по-късно Кагаме към момента е на власт и към момента твърди, че Африка в действителност няма проблем с демокрацията. Това, макар че неизбрани военни държавни управления са на власт в Судан, Габон, Нигер, Мали, Буркина Фасо и Гвинея. И хипотетични „ демократични водачи “ като самия Кагаме, които остават на власт с помощта на подправени избори, като ръководят доста други.

Разбира се, право и обвързване на всеки африкански водач е да осъжда и да се съпротивлява на всяко колониално и неоколониално закононарушение. Този континент е потърпевш повече от задоволително от западните натрапвания. Но демокрацията към този момент не е извънредно западен модел или блян. И това не е наложено от Запада – в действителност в наши дни западните сили наподобява избират да си имат работа с другарски настроени диктатори, в сравнение с с без значение мислещи и демократично определени африкански водачи.

Днес Западът не постанова народна власт на неволеви африкански народи. Самите африканци копнеят за същинска народна власт на континента.

Проучване, оповестено от Afrobarometer през януари 2023 година, разкри, че множеството африканци – в това число 77 % от гвинейците – поддържат демокрацията и биха желали да видят по-силни демократични институции в своите страни. В същото изследване 74 % споделиха, че отхвърлят военните държавни управления, а 82 % показаха неприязънта си към вида ръководство на мощни мъже с демократична фасада, което Кагаме откри в Руанда.

Това е неизказаната истина: африканците обичат демокрацията и желаят да я видят работеща. Разбира се, демокрацията не е съвършен модел на ръководство – нито една система не е такава. Като се има поради това, това е идеалното средство за спокойно социално-икономическо развиване и африканците знаят това.

Мащабното разбиране на демокрацията в Африка през 20-ти век беше всъщност локален отговор на обществените несправедливости, нанесени на африканците от колониалните и заселническите режими. Това не беше, както Думбуя се опита да внуши тайно в Организация на обединените нации, че се основаваше единствено на западните налагания.

Вижте Хартата на свободата на Южна Африка от 1995 година – тя се застъпва за многорасова народна власт като лек против ръководството на апартейда. Африканските демокрации са натоварени с локално контрактувани стандарти, които също са всеобщо приети полезности (PDF). Те включват правила, които Кагаме, Думбуя и доста други водачи рутинно избират да подценяват: гладко присъединяване на жителите, тъждество, отчетност, господство на закона, политическа приемливост, свободни и почтени избори и права на индивида.

Повечето африканци – в това число и аз – просто в никакъв случай не са изпитали същинската и експанзивна тъкан на демокрацията, защото африканските водачи в множеството случаи отхвърлят да я възприемат или ползват изцяло.

В този смисъл Руанда на Кагаме не е „ африканска история на триумфа “ или „ африканска препоръка “ за сполучливо ръководство, както лицемерно твърди Думбуя, а справочник за новоупълномощени деспоти на целия континент по какъв начин да се сътвори заблуда за народна власт.

Африканците и руандийците заслужават и изискват по-добро.

Кагаме би трябвало да преразгледа недомисленото си решение да се кандидатира още веднъж за поста.

Руанда може да се трансформира в същинска африканска история на триумфа – същински образец за други африкански народи – само че единствено в случай че Кагаме разреши на демокрацията да просперира.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.