Д-р Радослав Тошков обясни главната причина за болестта на Хашимото и какво заплашва поколението от Чернобил и антибиотичната ера
На 19 октомври в София се състоя премиерата на книгата на Изабела Уенц „ Първопричината ”, отдадена на болестта на щитовидната жлеза – тиреоидит на Хашимото и на измененията в метода на живот, посредством които се открива и отстранява първопричината на заболяването. По този мотив беседваме с рецензента на книгата доктор Радослав Тошков – холистичен доктор, който от 20 години се занимава с различна медицина и новаторска диагностика, в това число биорезонансна диагностика и терапия, антиейджинг хормонална терапия, фитотерапия, разнообразни форми на детоксикация. Ето какво изяснява експертът в изявление за в. " ДОКТОР ".
- Д-р Тошков, с какво ви изненада като доктор книгата на Изабела Уенц за заболяването на Хашимото?
- Книгата е необикновена единствено за класическото схващане на това заболяване, смятащо го за нелечимо. Тъй като тиреоидитът на Хашимото е прекомерно всеобщо заболяване, само че не е смъртоносно, то е извънредно подценявано: „ Какво толкоз – пиеш си хормоните до живот и няма проблем”. Съществува порочна процедура лекарите да споделят на пациентите: „ Докато не се трансформират индикаторите на хормоните, няма потребност да вършиме нещо, а чак откакто се трансформират, може да взимате хормонални медикаменти”. Това разбиране постоянно ме е огорчавало, тъй като на пациента се дава неприятно обръщение – не би трябвало, а и не можеш да направиш нещо. А в действителност физиологичният взор към нещата изисква да се опитваш направиш всичко допустимо, с цел да спреш този патогенен развой. Щом има причина за него, би трябвало тя да се открие и в профил.
Д-р Радослав Тошков
Лично за мен книгата на Изабела Уенц не беше необикновена, тъй като в моята процедура от години преследвам аргументите за тази болест и други автоимунни болести. Но бях прелестно сюрпризиран да видя по какъв начин някой е обяснил нещата толкоз разбрано и естествено – че антителата при тиреоидит на Хашимото са просто следствието, а не повода на болестта, че преди тях има дълъг път, по време на който тялото се пречупва.
- Как Изабела Уенц е стигнала до тези заключения?
- Запознах се с нейната история от книгата й, на чието българско издание съм рецензент. Изабела Уенц минава през трънливия път на хашимото. Работеща жена, фармацевт, която усеща, че с тялото й става нещо извънредно. Чувства възходяща отмалялост и нужда от доста часове сън. Има потребност да спортува всекидневно, с цел да управлява непрестанно увеличаващото се телесно тегло. Изпитва също мраз, сухота на кожата, загуба на коса, замъгляване на мозъка и ред други признаци, присъщи за хипотиреоидизма. На Изабела й е коствало доста старания да преодолява тези признаци. Опитвала е с лекарства, с доста кафе и захар да поддържа енергийното си положение. Това се случва и с всички хора с хипотиреоидизъм (понижена функция) на щитовидната жлеза. В последна сметка Изабела Уенц си прави проучвания и получава диагноза болест на Хашимото и оттова стартира нейната битка със болестта.
Консултира се с разнообразни лекари, които не й предлагат освен това от това, което вършат и множеството български ендокринолози. Тогава тя хвърля доста труд, с цел да си помогне сама – редица лечения, промени в метода на хранене, банкет на лекарства, добавки и щитовидни хормони. Тя ги включва, тъй като не може да компенсира по различен метод прогресивната отмалялост на тялото. Колкото и да се борим против това да не пием хормони, от време на време тиреоидните хормони се оказват нужни. В моментите на огромно безсилие е желателно да се помогне на организма, с цел да може да се бори с заболяването.
- Успяла ли е да излезе Изабела Уенц от този циничен кръг на претоварване на имунната система, дали и по какъв начин е могла да се излекува?
- Да, нейната история е с благополучен край. В последна сметка тя вкарва заболяването в ремисия. Това не е абсурд, вършат го доста хора по целия свят, както и такива в моята процедура. На Изабела й коства доста сила освен да се оправи с казуса, само че и да проверява аргументите за заболяването на Хашимото. Години наред тя посвещава в търсене на аргументи, взаимовръзки и дълбочина. Забележително е да се види цялата книгопис, която е употребила, с цел да напише тази книга. Тиреоидитът на Хашимото е болест с мултиетиология, доста аргументи довеждат до този развой.
Не е задоволително да спреш с глутена в диетата,
че всичко да се оправи. Изабела си прави редица проучвания, с цел да откри несъответствията в организма си. Установява доста пъплещи дефицити, скрити инфекции, пропускливост на червата, непоносимости и така нататък След това стартира да преодолява един по един тези несъответствия като беленето на люспите на лук. Започва с доста прецизна безглутенова диета, след това изключва от диетата си и други храни, които са с открита реакция, санира всичко в метода си на живот (излишен йод, козметика, паста за зъби, приложимост на пластмасови бутилки, качество на вода, храна и т.н.), компенсира откритите дефицити, включва редица хранителни добавки. По този път тя е имала както интервали на усъвършенстване, по този начин и рецидив на признаците. В последна сметка окуражаващо по целия път е бил явният напредък и контролът, който все по-умело е упражнявала върху тялото си.
- Има ли въпреки всичко някаква съществена причина за заболяването на Хашимото?
- На отключването на Хашимото оказват въздействие редица фактори, само че болестният развой се корени главно в червата. Това е изцяло обяснимо, като се има поради, че 80% от имунната система е ситуирана в чревната система, по този начин както и биозомът от стотици типове микроорганизми. За страдание при днешния уморителен метод на живот, некачествено хранене, отрови и стрес доста хора се разболяват.
Заболяването е епидемиологично при младото потомство
Рядко може да се открие при пациенти след 60-годишна възраст, тъй като през преобладаваща част от живота си те са се хранили с чиста, биологична храна, рядко са приемали антибиотици. Докато поколението, наранено от Чернобил, антибиотичната епоха и актуалния метод на живот е доста по-податливо на автоимунни болести. С увреждането на червата се трансформира и естествената преграда, която червата ни имат. Те стават по-пропускливи за всички метаболитни отрови, неразградени храни и микроорганизми. Това прекосяване на голямо количество антигени през бариерата на червата претрупва имунитета и детокс системите ни и естествено води до имунен дисбаланс. Освен това, когато червата не действат добре, може да се чакат редица дефицити на хранителни субстанции и ензими в организма, да вземем за пример недостиг на желязо, витамин В12, витамин D, аминокиселини и така нататък Ако пациентът е бил на терапия за понижаване киселинността на стомаха, той наложително в някакъв миг стига до недостиг на В12, по този начин както е при вегетарианците и възрастните хора.
Диагностиката за хранителни непоносимости е също значим детайл от контролиране на имунитета.
- Дава ли задоволително явен път Изабела Уенц, по който човек с болест на Хашимото да промени метода си на живот, с цел да се излекува?
- Книгата е написана изцяло разбираемо, пътят е явен, само че не е лек. Практически излекуването от Хашимото не е елементарен развой и по тази причина би трябвало мощна персонална мотивация. Една след друга изскачат разнообразни аргументи и човек може да се обърка с разрешаването на кой проблем да стартира. Читателят би трябвало да се въоръжи с самообладание и да препрочита някои основни глави, с цел да си обясни логиката на нещата. В края на книгата Изабела Уенц дава основни насоки за пътя на диагностика, диета, добавки, смяна в метод на живот, за които не е нужно изключително осмисляне – просто следваш препоръките й. Целта на книгата обаче не е единствено да накара хората да се самолекуват, а да трансформират мисленето си, да предизвика лекарите и
да разсъни съсловието за прогресивно мислене
извън порочните стандарти. Радвам се, че към този момент има интерес от лекари, които желаят да излязат от клишираните показа за тиреоидит на Хашимото и за неговата терапия. Не може просто единствено да приемаш L-тироксин. Изабела Уенц предлага да се премине към лекуване с хормони от изсушени жлези, тъй като те са доста по-силни и сложни. Препоръчва да се взимат още аминокиселини, а също ензими, с които да се усъвършенства храносмилането. Това го има в книгата и хората ще го схванат. При всички случаи, в случай че се съблюдават рекомендациите, положението доста ще се усъвършенства. Най-важното е хората да схванат, че има метод да понижат напрежението върху щитовидната жлеза, въпреки и да не съумеят да влязат изцяло в ремисия. Целта е осезаемо да се понижат антителата, увреждащи жлезата, което е гаранция за удължение на живота на щитовидната жлеза.
- Чуват се отзиви, че имунната система на индивида не е толкоз глупава, че да нападна личния си организъм. Че имунната система е предизвикана от микроорганизми, от патогени, които се натрупват в жлезата, с цел да я нападна имунната система.
- Споделям това схващане за автоимунните болести и съответно за заболяването на Хашимото. На това е отдадена специфична глава от книгата. Определени микроорганизми могат съществено да разстройват имунната система. Те могат да се маскират вътреклетъчно и да подвеждат имунната система да нападна тези кафези. Това може да касае както щитовидната жлеза при положение на болест на Хашимото, по този начин и други органи при съответните автоимунни болести, като МS (мултиплена склероза), ревматоиден артрит и други Особено внимание при автоимунните болести би трябвало да се обръща на вируса на Ебщайн-Бар, на херпесните вируси и херпес зостер. Те попадат в целесъобразният диагностичен проект.
- А каква е ролята на гъбичката кандида албиканс?
- Кандида албиканс е натурален жител на червата, само че при избран дисбаланс може да господства над физиологичните ни бактерии, с което да провокира гнилостни процеси, инфектиране на чревната лигавица и след това чревна пропускливост. Така кандида може да мигрира през бариерата и да провокира систематична кандидоза, влагалищна кандидоза при дамите, кандидоза в устната празнина и даже по кожата и други лигавици. Причина за това може да съставляват всички имуносупресиращи лечения, антибиотици, стрес и метод на хранене, водещи до увреждане на естествената чревна флора. Кандида албиканс няма директно влияние, само че може да проправя пътя за всички останали фактори към щитовидната жлеза, в това число да отслаби имунната ни система в битката с вирусите. Затова Изабела Уенц отделя изключително внимание върху професионалната
диагностика на чревната флора и местен имунитет
Разбира се, и токсичните метали също са в дъното на процеса. Аз персонално имам опит с разкриване на токсични метали при разнообразни групи пациенти, включително дребни деца. Живакът е един от тези метали, който с изключение на мощното си невротоксично влияние може да е като „ магнит” за кандида. Ако се питате от кое място може да се натрупа живак, ето няколко образеца: амалгама-пломбите, съдържащи 50% живак, са към момента преобладаваща част от родната стоматологична практика; рибата, наред с потребните си качества, е всеобщо отровена с токсични метали, пестициди и фунгициди, с които се пръска селскостопанската продукция и които също съдържат някакви количества живак; бои, употребявани в бита; татуировки и така нататък Едно от проучванията, които предлага Изабела Уенц, е тест на коса за хронично отсрочване на тежки метали. Не си правете кръвен тест, той е индикативен единствено за остро натравяне.
- Има ли задоволително ефикасна терапия, с цел да се извадят от тялото патогенните вируси?
- Патогенните вируси, които коментирахме, са уязвими на биорезонансна терапия, озонова терапия, хомеопатия и някои добавки с антивирусно влияние. Имунното стимулиране не е уместно, когато има автоимунно заболяване.
- Какво ще препоръчате на пациентите, с изключение на да прочетат доста деликатно книгата, даже няколко пъти?
- Важно е да повярват, че процесът на оздравяването е само в техните ръце. Ако в действителност имат разсъдъка, желанието и волята да се оправят с заболяването, ще го създадат, както са го създали доста хора по целия свят.
_____________________________________________________________________________________________________________
Изабела Уенц: Бях изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща
Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – най-голямата жлеза с вътрешна секреция в човешкия организъм, виновна за въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм. Заболяването съставлява продължителен инфекциозен развой, при който се отделят антитела към избрани структури на жлезата и унищожават тъканта й. Ако се стигне до заличаване на съвсем 80% от щитовидната тъкан, се утежнява здравето и качеството на живот.
Автоимунните болести през днешния ден засягат повече дамите, сочи статистиката. Над 80% от диагностицираните с заболяването на Хашимото са дами.
Изабела Уенц
В своята книга „ Тиреоидит на Хашимото: промени в метода на живот за разкриване и премахване на първопричината” Изабела Уенц написа: „ Макар да спях по повече от дванайсет часа всяка нощ, бях доста неспокойна, слаба и по едно и също време изтощена и превъзбудена. Мислех си, че в случай че нещо в действителност не ми е наред, то свръхпродуктивната щитовидна жлеза (хиперфункция) наподобява пасваше по-добре на признаците. По-късно разбрах, че до момента в който тиреоидните антитела, създавани при автоимунен тиреоидит, нападат щитовидната ми жлеза, в кръвообращението ми се освобождават пакети хормони, които предизвикват признаци на хиперфункция в допълнение към тези на хипофункция. Най-доброто от двата свята…
Аз съм 27-годишна жена, отдадена на кариерата си, неотдавна омъжена, горделив притежател на приятно куче порода „ Померан”, спестовна (но въпреки всичко съвременна и стилна), дилетант готвач, новак в козметологията химик, насочена към фамилията, някогашен пушач, неупотребяващ алкохол, йога запалянко, фен на скрапбук техниката, медицински служащ... с тиреоидит на Хашимото.
За мен заболяването на Хашимото означаваше да изгубя косата си, да се усещам изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща (състояние, познато още като известното „ замъгляване на мозъка”), всичко това, последвано от болежка и вцепенение в двете ми ръце. За някои хашимото може да значи повтарящи се помятания, некадърност да смъкват тегло макар диетите и упражненията, меланхолия, запек и години тревога. За други може да са бледа кожа, ранно състаряване, чувство, че са летаргични, демотивирани, бавни... Подозирам, че пътуването ми с хашимото, както и при доста от вас, е почнало доста години преди диагностицирането, което в моя случай беше през 2009 година”.
Интервю на Мара КАЛЧЕВА, в. " ДОКТОР "
- Д-р Тошков, с какво ви изненада като доктор книгата на Изабела Уенц за заболяването на Хашимото?
- Книгата е необикновена единствено за класическото схващане на това заболяване, смятащо го за нелечимо. Тъй като тиреоидитът на Хашимото е прекомерно всеобщо заболяване, само че не е смъртоносно, то е извънредно подценявано: „ Какво толкоз – пиеш си хормоните до живот и няма проблем”. Съществува порочна процедура лекарите да споделят на пациентите: „ Докато не се трансформират индикаторите на хормоните, няма потребност да вършиме нещо, а чак откакто се трансформират, може да взимате хормонални медикаменти”. Това разбиране постоянно ме е огорчавало, тъй като на пациента се дава неприятно обръщение – не би трябвало, а и не можеш да направиш нещо. А в действителност физиологичният взор към нещата изисква да се опитваш направиш всичко допустимо, с цел да спреш този патогенен развой. Щом има причина за него, би трябвало тя да се открие и в профил.
Д-р Радослав Тошков
Лично за мен книгата на Изабела Уенц не беше необикновена, тъй като в моята процедура от години преследвам аргументите за тази болест и други автоимунни болести. Но бях прелестно сюрпризиран да видя по какъв начин някой е обяснил нещата толкоз разбрано и естествено – че антителата при тиреоидит на Хашимото са просто следствието, а не повода на болестта, че преди тях има дълъг път, по време на който тялото се пречупва.
- Как Изабела Уенц е стигнала до тези заключения?
- Запознах се с нейната история от книгата й, на чието българско издание съм рецензент. Изабела Уенц минава през трънливия път на хашимото. Работеща жена, фармацевт, която усеща, че с тялото й става нещо извънредно. Чувства възходяща отмалялост и нужда от доста часове сън. Има потребност да спортува всекидневно, с цел да управлява непрестанно увеличаващото се телесно тегло. Изпитва също мраз, сухота на кожата, загуба на коса, замъгляване на мозъка и ред други признаци, присъщи за хипотиреоидизма. На Изабела й е коствало доста старания да преодолява тези признаци. Опитвала е с лекарства, с доста кафе и захар да поддържа енергийното си положение. Това се случва и с всички хора с хипотиреоидизъм (понижена функция) на щитовидната жлеза. В последна сметка Изабела Уенц си прави проучвания и получава диагноза болест на Хашимото и оттова стартира нейната битка със болестта.
Консултира се с разнообразни лекари, които не й предлагат освен това от това, което вършат и множеството български ендокринолози. Тогава тя хвърля доста труд, с цел да си помогне сама – редица лечения, промени в метода на хранене, банкет на лекарства, добавки и щитовидни хормони. Тя ги включва, тъй като не може да компенсира по различен метод прогресивната отмалялост на тялото. Колкото и да се борим против това да не пием хормони, от време на време тиреоидните хормони се оказват нужни. В моментите на огромно безсилие е желателно да се помогне на организма, с цел да може да се бори с заболяването.
- Успяла ли е да излезе Изабела Уенц от този циничен кръг на претоварване на имунната система, дали и по какъв начин е могла да се излекува?
- Да, нейната история е с благополучен край. В последна сметка тя вкарва заболяването в ремисия. Това не е абсурд, вършат го доста хора по целия свят, както и такива в моята процедура. На Изабела й коства доста сила освен да се оправи с казуса, само че и да проверява аргументите за заболяването на Хашимото. Години наред тя посвещава в търсене на аргументи, взаимовръзки и дълбочина. Забележително е да се види цялата книгопис, която е употребила, с цел да напише тази книга. Тиреоидитът на Хашимото е болест с мултиетиология, доста аргументи довеждат до този развой.
Не е задоволително да спреш с глутена в диетата,
че всичко да се оправи. Изабела си прави редица проучвания, с цел да откри несъответствията в организма си. Установява доста пъплещи дефицити, скрити инфекции, пропускливост на червата, непоносимости и така нататък След това стартира да преодолява един по един тези несъответствия като беленето на люспите на лук. Започва с доста прецизна безглутенова диета, след това изключва от диетата си и други храни, които са с открита реакция, санира всичко в метода си на живот (излишен йод, козметика, паста за зъби, приложимост на пластмасови бутилки, качество на вода, храна и т.н.), компенсира откритите дефицити, включва редица хранителни добавки. По този път тя е имала както интервали на усъвършенстване, по този начин и рецидив на признаците. В последна сметка окуражаващо по целия път е бил явният напредък и контролът, който все по-умело е упражнявала върху тялото си.
- Има ли въпреки всичко някаква съществена причина за заболяването на Хашимото?
- На отключването на Хашимото оказват въздействие редица фактори, само че болестният развой се корени главно в червата. Това е изцяло обяснимо, като се има поради, че 80% от имунната система е ситуирана в чревната система, по този начин както и биозомът от стотици типове микроорганизми. За страдание при днешния уморителен метод на живот, некачествено хранене, отрови и стрес доста хора се разболяват.
Заболяването е епидемиологично при младото потомство
Рядко може да се открие при пациенти след 60-годишна възраст, тъй като през преобладаваща част от живота си те са се хранили с чиста, биологична храна, рядко са приемали антибиотици. Докато поколението, наранено от Чернобил, антибиотичната епоха и актуалния метод на живот е доста по-податливо на автоимунни болести. С увреждането на червата се трансформира и естествената преграда, която червата ни имат. Те стават по-пропускливи за всички метаболитни отрови, неразградени храни и микроорганизми. Това прекосяване на голямо количество антигени през бариерата на червата претрупва имунитета и детокс системите ни и естествено води до имунен дисбаланс. Освен това, когато червата не действат добре, може да се чакат редица дефицити на хранителни субстанции и ензими в организма, да вземем за пример недостиг на желязо, витамин В12, витамин D, аминокиселини и така нататък Ако пациентът е бил на терапия за понижаване киселинността на стомаха, той наложително в някакъв миг стига до недостиг на В12, по този начин както е при вегетарианците и възрастните хора.
Диагностиката за хранителни непоносимости е също значим детайл от контролиране на имунитета.
- Дава ли задоволително явен път Изабела Уенц, по който човек с болест на Хашимото да промени метода си на живот, с цел да се излекува?
- Книгата е написана изцяло разбираемо, пътят е явен, само че не е лек. Практически излекуването от Хашимото не е елементарен развой и по тази причина би трябвало мощна персонална мотивация. Една след друга изскачат разнообразни аргументи и човек може да се обърка с разрешаването на кой проблем да стартира. Читателят би трябвало да се въоръжи с самообладание и да препрочита някои основни глави, с цел да си обясни логиката на нещата. В края на книгата Изабела Уенц дава основни насоки за пътя на диагностика, диета, добавки, смяна в метод на живот, за които не е нужно изключително осмисляне – просто следваш препоръките й. Целта на книгата обаче не е единствено да накара хората да се самолекуват, а да трансформират мисленето си, да предизвика лекарите и
да разсъни съсловието за прогресивно мислене
извън порочните стандарти. Радвам се, че към този момент има интерес от лекари, които желаят да излязат от клишираните показа за тиреоидит на Хашимото и за неговата терапия. Не може просто единствено да приемаш L-тироксин. Изабела Уенц предлага да се премине към лекуване с хормони от изсушени жлези, тъй като те са доста по-силни и сложни. Препоръчва да се взимат още аминокиселини, а също ензими, с които да се усъвършенства храносмилането. Това го има в книгата и хората ще го схванат. При всички случаи, в случай че се съблюдават рекомендациите, положението доста ще се усъвършенства. Най-важното е хората да схванат, че има метод да понижат напрежението върху щитовидната жлеза, въпреки и да не съумеят да влязат изцяло в ремисия. Целта е осезаемо да се понижат антителата, увреждащи жлезата, което е гаранция за удължение на живота на щитовидната жлеза.
- Чуват се отзиви, че имунната система на индивида не е толкоз глупава, че да нападна личния си организъм. Че имунната система е предизвикана от микроорганизми, от патогени, които се натрупват в жлезата, с цел да я нападна имунната система.
- Споделям това схващане за автоимунните болести и съответно за заболяването на Хашимото. На това е отдадена специфична глава от книгата. Определени микроорганизми могат съществено да разстройват имунната система. Те могат да се маскират вътреклетъчно и да подвеждат имунната система да нападна тези кафези. Това може да касае както щитовидната жлеза при положение на болест на Хашимото, по този начин и други органи при съответните автоимунни болести, като МS (мултиплена склероза), ревматоиден артрит и други Особено внимание при автоимунните болести би трябвало да се обръща на вируса на Ебщайн-Бар, на херпесните вируси и херпес зостер. Те попадат в целесъобразният диагностичен проект.
- А каква е ролята на гъбичката кандида албиканс?
- Кандида албиканс е натурален жител на червата, само че при избран дисбаланс може да господства над физиологичните ни бактерии, с което да провокира гнилостни процеси, инфектиране на чревната лигавица и след това чревна пропускливост. Така кандида може да мигрира през бариерата и да провокира систематична кандидоза, влагалищна кандидоза при дамите, кандидоза в устната празнина и даже по кожата и други лигавици. Причина за това може да съставляват всички имуносупресиращи лечения, антибиотици, стрес и метод на хранене, водещи до увреждане на естествената чревна флора. Кандида албиканс няма директно влияние, само че може да проправя пътя за всички останали фактори към щитовидната жлеза, в това число да отслаби имунната ни система в битката с вирусите. Затова Изабела Уенц отделя изключително внимание върху професионалната
диагностика на чревната флора и местен имунитет
Разбира се, и токсичните метали също са в дъното на процеса. Аз персонално имам опит с разкриване на токсични метали при разнообразни групи пациенти, включително дребни деца. Живакът е един от тези метали, който с изключение на мощното си невротоксично влияние може да е като „ магнит” за кандида. Ако се питате от кое място може да се натрупа живак, ето няколко образеца: амалгама-пломбите, съдържащи 50% живак, са към момента преобладаваща част от родната стоматологична практика; рибата, наред с потребните си качества, е всеобщо отровена с токсични метали, пестициди и фунгициди, с които се пръска селскостопанската продукция и които също съдържат някакви количества живак; бои, употребявани в бита; татуировки и така нататък Едно от проучванията, които предлага Изабела Уенц, е тест на коса за хронично отсрочване на тежки метали. Не си правете кръвен тест, той е индикативен единствено за остро натравяне.
- Има ли задоволително ефикасна терапия, с цел да се извадят от тялото патогенните вируси?
- Патогенните вируси, които коментирахме, са уязвими на биорезонансна терапия, озонова терапия, хомеопатия и някои добавки с антивирусно влияние. Имунното стимулиране не е уместно, когато има автоимунно заболяване.
- Какво ще препоръчате на пациентите, с изключение на да прочетат доста деликатно книгата, даже няколко пъти?
- Важно е да повярват, че процесът на оздравяването е само в техните ръце. Ако в действителност имат разсъдъка, желанието и волята да се оправят с заболяването, ще го създадат, както са го създали доста хора по целия свят.
_____________________________________________________________________________________________________________
Изабела Уенц: Бях изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща
Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза – най-голямата жлеза с вътрешна секреция в човешкия организъм, виновна за въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм. Заболяването съставлява продължителен инфекциозен развой, при който се отделят антитела към избрани структури на жлезата и унищожават тъканта й. Ако се стигне до заличаване на съвсем 80% от щитовидната тъкан, се утежнява здравето и качеството на живот.
Автоимунните болести през днешния ден засягат повече дамите, сочи статистиката. Над 80% от диагностицираните с заболяването на Хашимото са дами.
Изабела Уенц
В своята книга „ Тиреоидит на Хашимото: промени в метода на живот за разкриване и премахване на първопричината” Изабела Уенц написа: „ Макар да спях по повече от дванайсет часа всяка нощ, бях доста неспокойна, слаба и по едно и също време изтощена и превъзбудена. Мислех си, че в случай че нещо в действителност не ми е наред, то свръхпродуктивната щитовидна жлеза (хиперфункция) наподобява пасваше по-добре на признаците. По-късно разбрах, че до момента в който тиреоидните антитела, създавани при автоимунен тиреоидит, нападат щитовидната ми жлеза, в кръвообращението ми се освобождават пакети хормони, които предизвикват признаци на хиперфункция в допълнение към тези на хипофункция. Най-доброто от двата свята…
Аз съм 27-годишна жена, отдадена на кариерата си, неотдавна омъжена, горделив притежател на приятно куче порода „ Померан”, спестовна (но въпреки всичко съвременна и стилна), дилетант готвач, новак в козметологията химик, насочена към фамилията, някогашен пушач, неупотребяващ алкохол, йога запалянко, фен на скрапбук техниката, медицински служащ... с тиреоидит на Хашимото.
За мен заболяването на Хашимото означаваше да изгубя косата си, да се усещам изтощена, тревожна, премръзнала и забравяща (състояние, познато още като известното „ замъгляване на мозъка”), всичко това, последвано от болежка и вцепенение в двете ми ръце. За някои хашимото може да значи повтарящи се помятания, некадърност да смъкват тегло макар диетите и упражненията, меланхолия, запек и години тревога. За други може да са бледа кожа, ранно състаряване, чувство, че са летаргични, демотивирани, бавни... Подозирам, че пътуването ми с хашимото, както и при доста от вас, е почнало доста години преди диагностицирането, което в моя случай беше през 2009 година”.
Интервю на Мара КАЛЧЕВА, в. " ДОКТОР "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ