Почитаме свети Иван Рилски Чудотворец
На 19 октомври православната черква отбелязва празника на свети Иван Рилски Чудотворец и настойник на българския народ. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, създател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.
Роден е евентуално през 876 година в село Скрино край Дупница и умрял на 18 август 946 година Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
До 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Първоначално рилският вълшебник постъпва в манастира " Св. Димитър ", под връх Руен. Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача. Приел монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се открива в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания. Славата му се разнася надалеч от Рила планина, из рамките освен на България, само че и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото разстояние 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, евентуално афектиран от златото, което президентът му предлага, като единствено му се поклонява отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България. След гибелта си през 946 година св. Иван е заровен покрай учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран.
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, локалният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.
През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, която се намира в специфичен ковчег пред иконостаса на църквата на манастира.
Роден е евентуално през 876 година в село Скрино край Дупница и умрял на 18 август 946 година Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
До 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце постоянно гори любовта към Бога и желанието да му се посвети напълно. Първоначално рилският вълшебник постъпва в манастира " Св. Димитър ", под връх Руен. Там придобива богословско обучение, учи богослужебните книги, получава свещенически ранг и се приготвя за великата си духовна задача. Приел монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се открива в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той прави голям брой чудеса, оказва помощ на хората в потребност, изцерява от тежки заболявания. Славата му се разнася надалеч от Рила планина, из рамките освен на България, само че и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото разстояние 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, с цел да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, евентуално афектиран от златото, което президентът му предлага, като единствено му се поклонява отдалеко. Това още повече усилва славата му и към него заприиждат възпитаници от цяла България. След гибелта си през 946 година св. Иван е заровен покрай учредената от него Рилска обител, само че скоро по-късно Петър подрежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран.
През 1183 година, по време на следващата унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III завладява Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, локалният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува подобен светец, за което св. Иван го санкционира с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и желае амнистия, говорът му се възвръща. Впечатлени и обезпокоени от това знамение, през 1187 година унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата чества връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.
През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги придвижва в столицата Търново. През 1469 година, откакто получават позволение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в учредения от него Рилски манастир. И през днешния ден всеки набожен може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, която се намира в специфичен ковчег пред иконостаса на църквата на манастира.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ