Отбелязваме деня на свети Иван Рилски
На 19 октомври Българската праволсавна черква чества скромния аскет от Рила планина, който още приживе наричали земен ангел и небесен гражданин - св. Йоан Рилски Чудотворец. По този мотив в храмовете ще бъдат отслужени празнични богослужения.
В Рилската света обител ще се състои всенощно бдение, което стартира нощес в 20:00 часа, а през днешния ден от 9:30 ч. ще стартира и празничната света Литургия. В тържественото свещенодействие ще вземат присъединяване и духовници от Гърция и Сърбия.
В Софийската духовна семинария, която също носи името на св. Йоан Рилски, през днешния ден от 18,00 ч. ще бъде отслужено празнично вечерно свещенодействие, в което ще бъдат постригани за четци, артисти и свещеносци на БПЦ-БП учениците от първи курс на духовната школа. На 19 октомври от 9,00 ч. ще стартира празничната св. Литургия. И двете богослужения ще бъдат възглавени от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил към 876 година в с. Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на отшелнически живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Тук той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашество, само че не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент повече от хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си оглупял човек, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Йоан обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като царят дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад изпратеното му от цар Петър злато като запазил за себе си единствено дарените му от царя плодове. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Йоан отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето " наследство " (вж. Завет на Св. Йоан Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на към 70-годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден покрай пещерата, в която преподобният се подслонявал. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Намирането на светите му нетленни мощи станало на 19 октомври.
Преподобният Иван Рилски е извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с всенародна и благоговейна респект.
В Рилската света обител ще се състои всенощно бдение, което стартира нощес в 20:00 часа, а през днешния ден от 9:30 ч. ще стартира и празничната света Литургия. В тържественото свещенодействие ще вземат присъединяване и духовници от Гърция и Сърбия.
В Софийската духовна семинария, която също носи името на св. Йоан Рилски, през днешния ден от 18,00 ч. ще бъде отслужено празнично вечерно свещенодействие, в което ще бъдат постригани за четци, артисти и свещеносци на БПЦ-БП учениците от първи курс на духовната школа. На 19 октомври от 9,00 ч. ще стартира празничната св. Литургия. И двете богослужения ще бъдат възглавени от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил към 876 година в с. Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали освен огнища на християнството, само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на отшелнически живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Тук той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашество, само че не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобни Йоан Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент повече от хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си оглупял човек, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Йоан обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като царят дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад изпратеното му от цар Петър злато като запазил за себе си единствено дарените му от царя плодове. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Йоан отишъл на цялостно усамотение, там съставил своето " наследство " (вж. Завет на Св. Йоан Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на към 70-годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден покрай пещерата, в която преподобният се подслонявал. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Намирането на светите му нетленни мощи станало на 19 октомври.
Преподобният Иван Рилски е извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с всенародна и благоговейна респект.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ