Почитаме гибелта на Апостола на свободата - 149 г. от смъртта на Левски
На 19 февруари България отбелязва 149 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Иванов Кунчев, останал в историята с името Левски.
Той е съществена фигура в българското освободително придвижване. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго.
Левски е хванат от турците на 27 декември 1872 година до Къкринското ханче край Ловеч . Откаран е в Търново, с цел да бъде разпознат. Впоследствие е отведен в София, където епредаден на съд.Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година
" Каквото съм правил, в изгода народу е " - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски през днешния ден се намира в центъра на София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата крах - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни - на 18 и 19 февруари.
Всяко потомство мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола на свободата, декларира президентът Румен Радев в обръщение по случай 149-ата годишнина от саможертвата на Левски, оповестиха от прессекретариата на президента.
Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости, се споделя в словото на Радев.
Като идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът “, показва президентът.
Той отбелязва, че Левски не позволи нито безспорният му престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания да се постановат и да си присвояват националното дело.
Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.
„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието, декларира Румен Радев в посланието си.
По думите му, заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола. Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му.
Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може противостои и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля, декларира Румен Радев.
Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашия честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност, приключва посланието на президента.
Той е съществена фигура в българското освободително придвижване. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в битката за избавление на България от турско иго.
Левски е хванат от турците на 27 декември 1872 година до Къкринското ханче край Ловеч . Откаран е в Търново, с цел да бъде разпознат. Впоследствие е отведен в София, където епредаден на съд.Смъртната присъда е издадена на 14 януари, доказана е седмица по-късно - на 21 януари 1873 година
" Каквото съм правил, в изгода народу е " - споделя Левски в изповедта си пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов в последните мигове преди да тръгне към бесилото.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София. Мястото на обесването на Васил Левски през днешния ден се намира в центъра на София, където е повдигнат негов монумент.
При удостояване на паметта на Апостола има разминаване сред датата на неговата крах - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, в това число и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари. При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 година В този случай нужната корекция за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански жанр е от 12 дни, затова е 18 февруари.
В наши дни отдаването на респект и възпоменателните церемонии в чест на Васил Левски се правят годишно в два поредни дни - на 18 и 19 февруари.
Всяко потомство мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола на свободата, декларира президентът Румен Радев в обръщение по случай 149-ата годишнина от саможертвата на Левски, оповестиха от прессекретариата на президента.
Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости, се споделя в словото на Радев.
Като идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът “, показва президентът.
Той отбелязва, че Левски не позволи нито безспорният му престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания да се постановат и да си присвояват националното дело.
Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.
„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието, декларира Румен Радев в посланието си.
По думите му, заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола. Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му.
Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може противостои и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля, декларира Румен Радев.
Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашия честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност, приключва посланието на президента.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ