8 май 1878 г. Княз Дондуков управлява България
На 19 февруари 1878 година в Сан Стефано, е подписан прелиминарен контракт сред Русия и Турция. В неговия член 6 е маркирано: „ България ще образува самостоятелно, трибутарно княжество, с християнско държавно управление и национална милиция.” А в член 7 е добавено: „ Въвеждането на новото ръководство в България и надзорът за неговото използване ще бъдат поверени за две години на един съветски императорски комисар.” Границите на Българското княжество, посочени в член 7 с приложена към него карта, са избрани с оглед включване на териториите от Балканския полуостров, където болшинството от популацията е българско.
За съветски императорски комисар още през февруари 1878 година е готвен княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Участник във военните акции на Русия, водени през 1848–1856 година, в 1869 година той е бил създаден в чин генерал-адютант и е назначен за киевски, подолски и волински генерал-губернатор. В началото на 1877 година, по време на мобилизацията на съветската войска за присъединяване в освободителната Руско-турска война, краткотрайно е пълководец на Киевския боен окръг, а през септември 1877 година идва на театъра на бойните дейности в България, където е назначен за пълководец на 13-и армейски корпус в състава на Източния отряд (т. н. Русенски отряд). На 16 април 1878 година със заповед на Александър II е създаден в чин военачалник от кавалерията и публично е назначен за императорски съветски комисар в България.
На 8 май 1878 година в Сан Стефано княз Дондуков-Корсаков встъпил в длъжността си. В общата директива на държавния канцлер на Русия от 10 април 1878 година, от която е бил задължен да се управлява императорския комисар при реализирането на своята активност в България, се акцентира, че Временното ръководство би трябвало да приготви българския народ за независим политически живот и да сътвори добра държавна организация, тъй че когато русите изоставен страната, българите да могат да се опълчват на всевъзможни враждебни похищения.
Допълнителната директива до Дондуков-Корсаков от 15 април 1878 година се покрива в по-голямата си част с направения от княз Вл. Черкаски „ Проект на институциите в ръководството на Българското княжество”, който бил показан на главнокомандващия в Сан Стефано персонално от създателя. Това станало на 18 февруари 1878 година единствено няколко часа преди гибелта на ръководителя на Канцеларията за цивилен каузи. Сходството на включеното в инструкцията, с плана на княз Черкаски, значи, че вижданията и предложенията на последния, по отношение на уредбата на бъдещото гражданско ръководство в България, са били утвърдени и употребявани при предоставяне на съответните директиви на княз Дондуков-Корсаков. В инструкцията до него е упоменато, че той ще бъде „ единствено последовател на административната система”, чието въвеждане към този момент е получило своето начало при предшественика му княз Черкаски.
Ръководен от двете указания княз Дондуков-Корсаков основал Съвет на ръководството на императорския комисар, именуван още Централно ръководство на императорския комисар. За членове на съвета, които били и шефове на отделите, били назначени: генерал-майор Михаил А. Домонтович – шеф на канцеларията за общи каузи и дипломация, генерал-майор Василий Г. Золотарьов – шеф на военния отдел, генерал-майор Пьотър А. Гресер – шеф на отдела на вътрешните каузи, д. ст. с. Сергей Ив. Лукиянов – шеф на правосъдния отдел, д. ст. с. Константин А. Бух – шеф на финансовия отдел, проф. Марин Дринов – шеф на отдела на националното просвещение и духовните каузи, д. ст. с. Александър Тухолка – шеф на централното ръководство на митническата част. Към съвета се числели също екзархът и всички български екзархийски архиереи.
Седалището на Съвета на ръководството на императорския комисар в началото било открито в Пловдив, където княз Дондуков-Корсаков дошъл на 20 май 1878 година
Решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 година наложили известни корекции в дилемите на Съвета. Берлинският контракт сензитивно понижил територията на освободените земи от закрепените в Санстефанския контракт. Южна България била обособена като административна област, наречена Източна Румелия и останала под директната политическа власт на султана. Престоят на съветските войски и админи бил скъсен на девет месеца, което намалявало времето за пълноценна активност за дефинитивно и цялостно устройство на Българското княжество.
На 24 юли 1878 година съветското външно министерство изпратило трета директива до княз Ал. Дондуков-Корсаков, в която били обновени дилемите на Съвета на ръководството с взимане под внимание на решенията на Великите сили в Берлин. Налагало се седалището на Временното съветско ръководство да се реалокира в София, защото Пловдив ставал център на Източна Румелия. Предвид съкратения период за деяние някои от дилемите отпаднали, други – като основаването на земска армия и полиция, трябвало да се осъществят ускорено. Императорският комисар получил правото еднолично да управлява работите по окончателното създаване на българската администрация и изключително на значимите централни ведомства и институции. Представителите на останалите Велики сили не можели да се намесват непосредствено в неговата активност.
източник: forumnauka.bg
За съветски императорски комисар още през февруари 1878 година е готвен княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Участник във военните акции на Русия, водени през 1848–1856 година, в 1869 година той е бил създаден в чин генерал-адютант и е назначен за киевски, подолски и волински генерал-губернатор. В началото на 1877 година, по време на мобилизацията на съветската войска за присъединяване в освободителната Руско-турска война, краткотрайно е пълководец на Киевския боен окръг, а през септември 1877 година идва на театъра на бойните дейности в България, където е назначен за пълководец на 13-и армейски корпус в състава на Източния отряд (т. н. Русенски отряд). На 16 април 1878 година със заповед на Александър II е създаден в чин военачалник от кавалерията и публично е назначен за императорски съветски комисар в България.
На 8 май 1878 година в Сан Стефано княз Дондуков-Корсаков встъпил в длъжността си. В общата директива на държавния канцлер на Русия от 10 април 1878 година, от която е бил задължен да се управлява императорския комисар при реализирането на своята активност в България, се акцентира, че Временното ръководство би трябвало да приготви българския народ за независим политически живот и да сътвори добра държавна организация, тъй че когато русите изоставен страната, българите да могат да се опълчват на всевъзможни враждебни похищения.
Допълнителната директива до Дондуков-Корсаков от 15 април 1878 година се покрива в по-голямата си част с направения от княз Вл. Черкаски „ Проект на институциите в ръководството на Българското княжество”, който бил показан на главнокомандващия в Сан Стефано персонално от създателя. Това станало на 18 февруари 1878 година единствено няколко часа преди гибелта на ръководителя на Канцеларията за цивилен каузи. Сходството на включеното в инструкцията, с плана на княз Черкаски, значи, че вижданията и предложенията на последния, по отношение на уредбата на бъдещото гражданско ръководство в България, са били утвърдени и употребявани при предоставяне на съответните директиви на княз Дондуков-Корсаков. В инструкцията до него е упоменато, че той ще бъде „ единствено последовател на административната система”, чието въвеждане към този момент е получило своето начало при предшественика му княз Черкаски.
Ръководен от двете указания княз Дондуков-Корсаков основал Съвет на ръководството на императорския комисар, именуван още Централно ръководство на императорския комисар. За членове на съвета, които били и шефове на отделите, били назначени: генерал-майор Михаил А. Домонтович – шеф на канцеларията за общи каузи и дипломация, генерал-майор Василий Г. Золотарьов – шеф на военния отдел, генерал-майор Пьотър А. Гресер – шеф на отдела на вътрешните каузи, д. ст. с. Сергей Ив. Лукиянов – шеф на правосъдния отдел, д. ст. с. Константин А. Бух – шеф на финансовия отдел, проф. Марин Дринов – шеф на отдела на националното просвещение и духовните каузи, д. ст. с. Александър Тухолка – шеф на централното ръководство на митническата част. Към съвета се числели също екзархът и всички български екзархийски архиереи.
Седалището на Съвета на ръководството на императорския комисар в началото било открито в Пловдив, където княз Дондуков-Корсаков дошъл на 20 май 1878 година
Решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 година наложили известни корекции в дилемите на Съвета. Берлинският контракт сензитивно понижил територията на освободените земи от закрепените в Санстефанския контракт. Южна България била обособена като административна област, наречена Източна Румелия и останала под директната политическа власт на султана. Престоят на съветските войски и админи бил скъсен на девет месеца, което намалявало времето за пълноценна активност за дефинитивно и цялостно устройство на Българското княжество.
На 24 юли 1878 година съветското външно министерство изпратило трета директива до княз Ал. Дондуков-Корсаков, в която били обновени дилемите на Съвета на ръководството с взимане под внимание на решенията на Великите сили в Берлин. Налагало се седалището на Временното съветско ръководство да се реалокира в София, защото Пловдив ставал център на Източна Румелия. Предвид съкратения период за деяние някои от дилемите отпаднали, други – като основаването на земска армия и полиция, трябвало да се осъществят ускорено. Императорският комисар получил правото еднолично да управлява работите по окончателното създаване на българската администрация и изключително на значимите централни ведомства и институции. Представителите на останалите Велики сили не можели да се намесват непосредствено в неговата активност.
източник: forumnauka.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ