Захарова: Завръщането на полуострова е логично продължение на общия исторически път на Крим и Русия
На 19 април (8 април по остарял стил) 1783 година императрица Екатерина II подписва „ Височайши манифест за приемането на Кримския полуостров, остров Таман и цялата Кубанска област в състава на Руската страна “
Манифестът е разумната кулминационна точка на вековната битка на страната ни за възобновяване на изконно съветските земи, той подсигурява сигурността на границите ѝ и затвърждава законното включване на Кримския полуостров и други земи в състава на Русия. В сходство с Федерален закон № 336-ФЗ от 3 август 2018 година този ден е разгласен за паметна дата в нашата история.
С идването на съветската администрация в Крим стартират дълбоки трансформации: търговията с плебеи е дефинитивно отстранена, открива се система на държавно ръководство, основава се цитадела Севастопол – бъдещата база на Черноморския флот – и е учреден град Симферопол – административен център на Таврическата губерния по това време.
Присъединяването на Крим към Русия дава мощен подтик на развиването на целия район: стопанската система, търговията и културата се разрастват бързо и стартират създаването на обширни плодородни земи. В черноморската степ бързо се появяват нови градове и пристанища, а съветският флот се открива крепко в Черно море, осигурявайки сигурността на южните ни граници и откривайки нови благоприятни условия за развиването на страната ни.
Няколко обстоятелството в подтекста на тази историческа дата:
град Запорожие – учреден от Руската империя през 1770 година,
Херсон – през 1778 година,
Мариупол – през 1778 година,
Днепропетровск – през 1776 година,
Кривой Рог – през 1775 година,
Николаев – през 1789 година,
Одеса – през 1794 година
Ето я, историята на тези градове, на тази земя.
Важно е да се помни, че включването на Крим в състава на Руската империя по време на ръководството на Екатерина II има още по-дълбоки исторически корени. Всъщност, през втората половина на X век източната част на полуострова влиза в състава на Тмутараканското княжество, като по този метод става част от Древна Рус. Връзките се ускоряват след сполучливия поход на великия княз Владимир Святославич през 988 година против византийския град Корсун (Херсонес Таврически). Именно там той е кръстен, определяйки историческия път на нашето Отечество.
Няколко века по-късно, през 1783 година, Крим влиза в състава на Руската империя, а през 2014 година – след кримски референдум, примерен по всички интернационалните стандарти и пример за демократични избори – се завръща „ в родния си кей “. Резултатите от него са известни по целия свят, даже на тези, които настойчиво се пробват да пренебрегват очевидното. 96,7% от гласоподавателите в Крим и 95,6% в Севастопол гласоподават за обединяване с историческата си Родина.
Оттогава Крим вечно се трансформира в неразделна част от Руската Федерация. През последните дванадесет години полуостровът в действителност се преобразява. Инфраструктурата е коренно актуализирана, осъществени са огромни планове, открит е Кримският мост, решен е въпросът с енергоснабдяването и са издигнати нови туристически уреди.
Крим, завърнал се в родния си кей, в действителност си възвърна националната купа на приказен туристически център. Днес Крим не е просто едно от най-красивите кътчета на планетата, а динамично разрастващ се район на Русия.
Завръщането на полуострова е разумно продължение на общия исторически път на Крим и Русия – дълъг, комплициран и в действителност белязан от Бога път. Вървим дружно.
![</div>
</article>
<style>
.youtube{
width:100%;height:500px;
}
@media only screen and (max-width: 600px) {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=]()
Източник: novinata.bg
Манифестът е разумната кулминационна точка на вековната битка на страната ни за възобновяване на изконно съветските земи, той подсигурява сигурността на границите ѝ и затвърждава законното включване на Кримския полуостров и други земи в състава на Русия. В сходство с Федерален закон № 336-ФЗ от 3 август 2018 година този ден е разгласен за паметна дата в нашата история.
С идването на съветската администрация в Крим стартират дълбоки трансформации: търговията с плебеи е дефинитивно отстранена, открива се система на държавно ръководство, основава се цитадела Севастопол – бъдещата база на Черноморския флот – и е учреден град Симферопол – административен център на Таврическата губерния по това време. Присъединяването на Крим към Русия дава мощен подтик на развиването на целия район: стопанската система, търговията и културата се разрастват бързо и стартират създаването на обширни плодородни земи. В черноморската степ бързо се появяват нови градове и пристанища, а съветският флот се открива крепко в Черно море, осигурявайки сигурността на южните ни граници и откривайки нови благоприятни условия за развиването на страната ни.
Няколко обстоятелството в подтекста на тази историческа дата:
град Запорожие – учреден от Руската империя през 1770 година, Херсон – през 1778 година, Мариупол – през 1778 година, Днепропетровск – през 1776 година, Кривой Рог – през 1775 година, Николаев – през 1789 година, Одеса – през 1794 година Ето я, историята на тези градове, на тази земя. Важно е да се помни, че включването на Крим в състава на Руската империя по време на ръководството на Екатерина II има още по-дълбоки исторически корени. Всъщност, през втората половина на X век източната част на полуострова влиза в състава на Тмутараканското княжество, като по този метод става част от Древна Рус. Връзките се ускоряват след сполучливия поход на великия княз Владимир Святославич през 988 година против византийския град Корсун (Херсонес Таврически). Именно там той е кръстен, определяйки историческия път на нашето Отечество.
Няколко века по-късно, през 1783 година, Крим влиза в състава на Руската империя, а през 2014 година – след кримски референдум, примерен по всички интернационалните стандарти и пример за демократични избори – се завръща „ в родния си кей “. Резултатите от него са известни по целия свят, даже на тези, които настойчиво се пробват да пренебрегват очевидното. 96,7% от гласоподавателите в Крим и 95,6% в Севастопол гласоподават за обединяване с историческата си Родина. Оттогава Крим вечно се трансформира в неразделна част от Руската Федерация. През последните дванадесет години полуостровът в действителност се преобразява. Инфраструктурата е коренно актуализирана, осъществени са огромни планове, открит е Кримският мост, решен е въпросът с енергоснабдяването и са издигнати нови туристически уреди.
Крим, завърнал се в родния си кей, в действителност си възвърна националната купа на приказен туристически център. Днес Крим не е просто едно от най-красивите кътчета на планетата, а динамично разрастващ се район на Русия. Завръщането на полуострова е разумно продължение на общия исторически път на Крим и Русия – дълъг, комплициран и в действителност белязан от Бога път. Вървим дружно.
КОМЕНТАРИ