Световен ден на велосипеда
На 19 април 1943 година швейцарският химик Алберт Хофман предумишлено употребява синтезирания от него опиат ЛСД. Три дни по-рано Хофман инжектира нищожно количество от ЛСД във " възглавничките " на пръстите си.
На 19 април Хофман съзнателно приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е болен той потегля от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на опиата.
На 22 април с.г. той разказва опита и усещанията си, които бележки по-късно помества в книгата си " ЛСД - моето мъчно дете " (на британски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е оповестена за " Ден на велосипеда " през 1985 година от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, Съединени американски щати, който отбелязва датата с ваучър в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои другари и сътрудници и по този начин поставя началото на ежегодното му отбелязване.
Събития от датата
548 година — Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия свещеник на Равена Максимиан Равенски. 1332 година — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска. 1346 година — Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град. 1587 година — Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис. 1592 година — Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй. 1770 година — В църквата св. Августин във Виена е подписан „ алегоричен брак “ сред Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония публично приема името Мария-Антоанета и купата „ Дофина на Франция ”. 1774 година — Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук " Ифигения в Авлида ". 1775 година — Започва Американската война за самостоятелност. 1783 година — Екатерина II издава манифест за присъединение на Крим и Кубанска област към Русия. 1805 година — Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда. 1810 година — С национално въстание в Каракас стартира войната за самостоятелност на Венецуела от Испания. 1839 година — С Договора от Лондон е основано без значение от Нидерландия кралство Белгия. 1850 година — Англия и Съединени американски щати подписват контракт за взаимно строителство на Панамския канал. 1851 година — Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, Съединени американски щати. 1898 година — Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна. 1903 година — В Кишинев стартира един от най-кървавите в Русия погроми над евреи. 1904 година — По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар. 1906 година — Нобеловият лауреат Пиер Кюри умира неуместно, попадайки в конски впряг при секване на улицата. 1919 година — Американецът Лесли Ървин прави сполучливо първия скок с парашут от аероплан. 1919 година — Полската войска освобождава Вилнюс от болшевишка власт. 1925 година — Основан е чилийският футболен тим от Сантяго Коло Коло. 1928 година — От щемпел излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски британски речник. 1941 година — Открит е метеоритът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку. 1941 година — Втората международна война: Участие на България във Втората международна война: В сходство с уговорките си към Страните от Оста българската войска окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединяване. 1943 година — Втората международна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, с цел да претърсят останалите евреи, което разпалва първото всеобщо въстание в Полша против нациската окупация по време на Холокоста. 1943 година — Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път съзнателно приема синтезирания от него опиат ЛСД и усеща неговото деяние като се прибира вкъщи с велосипед; денят става известен като Ден на велосипеда. 1944 година — Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. 1947 година — Партията Индийски народен конгрес склонява страната да бъде разграничена на Индия и Пакистан. 1956 година — Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако. 1961 година — Операцията в Залива на прасетата в Куба завършва с триумф за бранителите. 1970 година — Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101. 1971 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва Салют-1, първата основана от човек галактическа станция. 1971 година — Сиера Леоне е оповестена за република. 1975 година — Кината става формалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския $. 1976 година — Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите. 1980 година — Пусната е на вода ударната подводница от клас „ Лос Анджелис “ Бостън. 1984 година — Австралия приема нов народен химн. 1995 година — Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е осъществен първият огромен терористичен акт в Съединени американски щати, при който умират 168 души. 1999 година — Германският Бундестаг възстановява седалището си в Берлин. 2003 година — Състои се премиерата на японския филм Дете на луната. 2005 година — Йозеф Рацингер е определен за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав. 2007 година — Състои се премиерата на Симфония № 5 „ Lux Aeterna “ от българския композитор Васил Казанджиев. 2007 година — Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново.
Родени
1665 година — Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.) 1686 година — Василий Татишчев, съветски общественик († 1750 г.) 1721 година — Роджър Шърман, американски правист († 1793 г.) 1772 година — Давид Рикардо, британски икономист († 1823 г.) 1776 година — Василий Головнин, съветски мореплавател († 1831 г.) 1793 година — Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.) 1795 година — Кристиан Готфрид Еренберг, немски естествоизпитател († 1876 г.) 1796 година — Франц Антон декор Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.) 1801 година — Густав Фехнер, немски психолог († 1887 г.) 1832 година — Лукреция Гарфийлд, първа дама на Съединени американски щати († 1918 г.) 1832 година — Хосе Ечегарай, испански стихотворец, Нобелов лауреат през 1904 година († 1916 г.) 1834 година — Григорий Мясоедов, съветски художник († 1911 г.) 1846 година — Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.) 1847 година — Фердинанд Фелнер, австрийски проектант († 1916 г.) 1848 година — Всеволод Милер, съветски лингвист († 1913 г.) 1857 година — Василий Богородицки, съветски езиковед († 1941 г.) 1863 година — Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.) 1874 година — Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.) 1877 година — Оле Евинруде, норвежки откривател († 1934 г.) 1881 година — Валентин Волков, съветски художник († 1964 г.) 1882 година — Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.) 1883 година — Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.) 1886 година — Хироши Ошима, японски посланик († 1975 г.) 1889 година — Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.) 1891 година — Рикардо Бакели, италиански публицист († 1985 г.) 1892 година — Георгий Адамович, съветски стихотворец († 1972 г.) 1892 година — Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.) 1894 година — Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.) 1897 година — Жироемон Кимура, японски дълголетник 1897 година — Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.) 1899 година — Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.) 1900 година — Александър Птушко, съветски режисьор († 1973 г.) 1900 година — Ричард Хюз, британски публицист († 1976 г.) 1902 година — Вениамин Каверин, съветски публицист († 1989 г.) 1903 година — Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.) 1904 година — Георги Димитров, български композитор († 1979 г.) 1905 година — Джим Молисън, шотландски водач († 1959 г.) 1905 година — Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.) 1907 година — Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.) 1909 година — Борис Блинов, съветски актьор († 1943 г.) 1911 година — Георги Марков, съветски публицист († 1991 г.) 1912 година — Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 година († 1999 г.) 1922 година — Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.) 1922 година — Куно Кльоцер, немски футболист 1924 година — Вернер Колмайер, немски футболист († 1974 г.) 1925 година — Хю О`Браян, американски артист 1928 година — Алексис Корнер, британски музикант († 1984 г.) 1931 година — Андрей Ершов, съветски програмист († 1988 г.) 1933 година — Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.) 1933 година — Любен Диманов, български художник 1934 година — Жан Циглер, швейцарски политик 1936 година — Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.) 1937 година — Хосе Естрада, президент на Филипините 1940 година — Кърт Ахренс дж., немски авто състезател 1941 година — Виталий Игнатенко, генералния шеф на ИТАР-ТАСС 1942 година — Алан Прайс, клавирист на група Animals 1943 година — Лоренсо Санс, испански бизнесмен 1944 година — Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г. 1946 година — Тим Къри, английски актьор 1948 година — Мая Драгоманска, българска актриса 1949 година — Неждет Моллов, български политик 1951 година — Бари Браун, американски артист († 1978 г.) 1954 година — Тревър Франсис, британски футболист 1955 година — Сергей Рудницки, съветски композитор 1956 година — Волен Сидеров, български политик 1957 година — Африка Бамбаата, американски диджей 1957 година — Мукеш Амбани, индийски бизнесмен 1957 година — Сергей Баталов, съветски артист 1961 година — Анна Герасимова, съветска певица 1962 година — Ирина Нелсън, съветска певица 1968 година — Ашли Джъд, американска актриса 1968 година — Мсвати III, крал на Свазиленд 1969 година — Корнелия Благоева, българска поетеса 1969 година — Жужа Полгар, унгарска (в следствие американска) шахматистка 1970 година — Луис Мигел, мексикански певец 1972 година — Ривалдо, бразилски футболист 1975 година — Юси Яскеляйнен, финландски футболист 1978 година — Габриел Хайнце, аржентински футболист 1979 година — Антоанета Стефанова, българска шахматистка 1979 година — Кейт Хъдсън, американска актриса 1981 година — Мартин Хавлат, чешки хокеист 1981 година — Хейдън Кристенсен, канадски актьор 1987 година — Мария Шарапова, съветска тенисистка 1987 година — Оксана Акиншина, съветска актриса 1988 година — Диего Буонаноте, аржентински футболист 1989 година — Марко Арнаутович, австрийски футболист
Починали
65 година — Гай Калпурний Пизон, римски политик (* неизв.) 1044 година — Готцело I, лотарингски херцог (* 970 г.) 1054 година — Лъв IX, римски папа (* 1002 г.) 1390 година — Робърт II Стюарт, крал на Шотландия (* 1316 г.) 1560 година — Филип Меланхтон, немски теолог (* 1497 г.) 1567 година — Михаел Щифел, немски математик (* 1487 г.) 1588 година — Паоло Веронезе, италианският художник (* 1528 г.) 1632 година — Сигизмунд I, крал на Швеция (* 1561 г.) 1689 година — Кристина, шведска кралица (* 1626 г.) 1768 година — Каналето, италиански художник (* 1697 г.) 1790 година — Григорий Спиридов, съветски адмирал (* 1713 г.) 1813 година — Бенджамин Ръш, американски публицист (* 1745 г.) 1824 година — Джордж Байрон, английски стихотворец (* 1788 г.) 1873 година — Хамилтън Хюм, австралийски откривател (* 1797 г.) 1881 година — Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство (* 1804 г.) 1882 година — Чарлз Дарвин, създател на теорията за еволюцията на типовете (* 1809 г.) 1885 година — Николай Костомаров, съветски историк (* 1817 г.) 1894 година — Сава Доброплодни, български културен деятел (* 1820 г.) 1906 година — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1859 г.) 1908 година — Милан Змията, български бунтовник (*? г.) 1914 година — Чарлс Пърс, американски мъдрец (* 1839 г.) 1923 година — Григор Георгиев, български бунтовник (* 1889 г.) 1925 година — Илия Трайков, български бунтовник (*? г.) 1925 година — Стоян Леков, български бунтовник (* 1879 г.) 1930 година — Стоян Загорски, български боен деятел (* 1864 г.) 1933 година — Ангел Симеонов, български бунтовник (* 1892 г.) 1933 година — Васил Николов, български бунтовник (* 1895 г.) 1933 година — Димитър Паликрушев, български бунтовник (*? г.) 1933 година — Дончо Христов, български бунтовник (* 1891 г.) 1933 година — Стоян Георгиев, български бунтовник (* 1898 г.) 1934 година — Александър Морфов, български композитор (* 1880 г.) 1936 година — Антон Костадинов, български бунтовник (* 1878 г.) 1937 година — Уилям Конуей, британски изкуствовед (* 1856 г.) 1937 година — Уилям Мортън Уилър, американски ентомолог (* 1865 г.) 1938 година — Костадин Бояджиев, български бунтовник (* 1880 г.) 1942 година — Михаил Ефремов, съветски военачалник (* 1897 г.) 1949 година — Мате Булев, гръцки партизанин (* 1904 г.) 1949 година — Ото Нерц, немски футболист (* 1892 г.) 1954 година — Методий Попов, български биолог (* 1881 г.) 1958 година — Били Мередит, британски футболист (* 1874 г.) 1967 година — Конрад Аденауер, западногермански общественик (* 1876 г.) 1973 година — Ханс Келзен, австрийски мъдрец (* 1881 г.) 1975 година — Константин Белчев, български бунтовник (* 1874 г.) 1977 година — Гюнтер Бруно Фукс, немски стихотворец (* 1928 г.) 1977 година — Димитър Недков, български бунтовник (* 1883 г.) 1983 година — Йежи Анджейевски, полски публицист (* 1909 г.) 1985 година — Сергей Токарев, съветски етнограф (* 1899 г.) 1987 година — Максуел Тейлър, американски офицер (* 1901 г.) 1989 година — Дафни дю Морие, английска писателка (* 1907 г.) 1990 година — Сергей Филипов, съветски артист (* 1912 г.) 1993 година — Дейвид Кореш, американски просветител (* 1959 г.) 1998 година — Октавио Пас, мексикански публицист, Нобелов лауреат през 1990 година (* 1914 г.) 1999 година — Рагип Яшари, косовски политик (* 1961 г.) 2000 година — Крум Милев, български футболист и треньор (* 1915 г.) 2001 година — Андре дю Буше, френски стихотворец (* 1924 г.) 2004 година — Владимир Капличний, руски футболист (* 1944 г.) 2005 година — Джордж Косматос, италиански режисьор (* 1941 г.) 2009 година — Анатолий Кулешов, съветски музикант (* 1959 г.) 2009 година — Джеймс Балард, британски публицист (* 1930 г.) 2011 година — Елизабет Слейдън, британска актриса (* 1948 г.) 2013 година — Франсоа Жакоб, френски биолог, притежател на Нобелова премия (* 1920 г.)
Празници
Сиера Леоне — Ден на републиката (1971 г.) Венецуела — Ден на независимостта (1810 г.) Англия — Ден на игликата (годишнина от гибелта на Бенджамин Дизраели) Уругвай — Ден на 33-мата патриоти Великден през 1908, 1981, 1987, 1992 2009 (датата, в която най-често се пада празника по Григорианския календар)
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници! Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии. Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Запомнете: Има неистини, има проклети неистини, само че има и статистика!
Примери за подправени вести за ковид:
Лъжа 1: "Италиански духовник умря, откакто отстъпи респиратора си на по-млад пациент " - Манипулация в търсене на сензация . Оказа се, че 72-годишният пасторът дълги години е страдал от тежко заболяване и просто отказал машинката, тъй като я мразел. (истината виж тук https://petel.bg/BBS--Falshiva-novina-e--che-pastor-v-Italiya-e-pochinal--sled-kato-dal-respiratora-si-na-po-mlad-chovek__359373)
Лъжа 2 "Масови гробове за жертви на COVID-19 на остров Харт в Ню Йорк ". Манипулация . Всъщност, остров Харт от век и половина е обичайното място за безконечен покой на нюйоркчаните, чиито близки не са открити или не са се погрижели за своите мъртъвци. (истината виж тук https://petel.bg/Ne--V-Nyu-York-ne-pogrebvat-v-masovi-grobove-pochinalite-ot-koronavirus--Poredna-manipulatsiya-e-__359712)
Лъжа 3 " 5000 медицински сестри умряли в Италия " . Абсолютно подправена вест, както и фотосите с ковчезите в Италия, които се оказаха от нещастието с потъналия през 2015 година транспортен съд със 700 бежанци от Либия в Лампедуза. (истината виж тук https://petel.bg/Ne--5000-meditsinski-sestri-ne-sa-pochinali-v-Italiya-ot-koronavirus--BNR-se-izvinyava-za-nevyarnata-informatsiya__358574)
Лъжа 4 "Швеция се насочва към злополука ". Швеция не се насочва към злополука. (Истината виж тук https://petel.bg/SHvetsiya-prodalzhava-s-liberalniya-podhod-kam-koronavirusa--Kakvo-shhe-stane--ako-se-spravi-po-dobre-ot-ostanalite--__360254)
Лъжа 5 "Източна Европа се оправя по-добре от Западна с ковид ". Политическа операция на локалните държавни управления, с цел да натрупат рейтинг. Просто източноевропейските страни са с по-слаби здравни системи и по-слаба организация и вършат по-малко проби (Истината виж тук https://petel.bg/Zapadnite-medii-zapochnaha-da-razkrivat-istinata--Iztochna-Evropa---nyama-testove--ima-tsenzura-i-izkusheniya-za-diktatura__358072)
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
На 19 април Хофман съзнателно приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е болен той потегля от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на опиата.
На 22 април с.г. той разказва опита и усещанията си, които бележки по-късно помества в книгата си " ЛСД - моето мъчно дете " (на британски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е оповестена за " Ден на велосипеда " през 1985 година от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, Съединени американски щати, който отбелязва датата с ваучър в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои другари и сътрудници и по този начин поставя началото на ежегодното му отбелязване.
Събития от датата
548 година — Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия свещеник на Равена Максимиан Равенски. 1332 година — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска. 1346 година — Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град. 1587 година — Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис. 1592 година — Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй. 1770 година — В църквата св. Августин във Виена е подписан „ алегоричен брак “ сред Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония публично приема името Мария-Антоанета и купата „ Дофина на Франция ”. 1774 година — Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук " Ифигения в Авлида ". 1775 година — Започва Американската война за самостоятелност. 1783 година — Екатерина II издава манифест за присъединение на Крим и Кубанска област към Русия. 1805 година — Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда. 1810 година — С национално въстание в Каракас стартира войната за самостоятелност на Венецуела от Испания. 1839 година — С Договора от Лондон е основано без значение от Нидерландия кралство Белгия. 1850 година — Англия и Съединени американски щати подписват контракт за взаимно строителство на Панамския канал. 1851 година — Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, Съединени американски щати. 1898 година — Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна. 1903 година — В Кишинев стартира един от най-кървавите в Русия погроми над евреи. 1904 година — По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар. 1906 година — Нобеловият лауреат Пиер Кюри умира неуместно, попадайки в конски впряг при секване на улицата. 1919 година — Американецът Лесли Ървин прави сполучливо първия скок с парашут от аероплан. 1919 година — Полската войска освобождава Вилнюс от болшевишка власт. 1925 година — Основан е чилийският футболен тим от Сантяго Коло Коло. 1928 година — От щемпел излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски британски речник. 1941 година — Открит е метеоритът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку. 1941 година — Втората международна война: Участие на България във Втората международна война: В сходство с уговорките си към Страните от Оста българската войска окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединяване. 1943 година — Втората международна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, с цел да претърсят останалите евреи, което разпалва първото всеобщо въстание в Полша против нациската окупация по време на Холокоста. 1943 година — Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път съзнателно приема синтезирания от него опиат ЛСД и усеща неговото деяние като се прибира вкъщи с велосипед; денят става известен като Ден на велосипеда. 1944 година — Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. 1947 година — Партията Индийски народен конгрес склонява страната да бъде разграничена на Индия и Пакистан. 1956 година — Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако. 1961 година — Операцията в Залива на прасетата в Куба завършва с триумф за бранителите. 1970 година — Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101. 1971 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва Салют-1, първата основана от човек галактическа станция. 1971 година — Сиера Леоне е оповестена за република. 1975 година — Кината става формалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския $. 1976 година — Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите. 1980 година — Пусната е на вода ударната подводница от клас „ Лос Анджелис “ Бостън. 1984 година — Австралия приема нов народен химн. 1995 година — Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е осъществен първият огромен терористичен акт в Съединени американски щати, при който умират 168 души. 1999 година — Германският Бундестаг възстановява седалището си в Берлин. 2003 година — Състои се премиерата на японския филм Дете на луната. 2005 година — Йозеф Рацингер е определен за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав. 2007 година — Състои се премиерата на Симфония № 5 „ Lux Aeterna “ от българския композитор Васил Казанджиев. 2007 година — Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново.
Родени
1665 година — Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.) 1686 година — Василий Татишчев, съветски общественик († 1750 г.) 1721 година — Роджър Шърман, американски правист († 1793 г.) 1772 година — Давид Рикардо, британски икономист († 1823 г.) 1776 година — Василий Головнин, съветски мореплавател († 1831 г.) 1793 година — Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.) 1795 година — Кристиан Готфрид Еренберг, немски естествоизпитател († 1876 г.) 1796 година — Франц Антон декор Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.) 1801 година — Густав Фехнер, немски психолог († 1887 г.) 1832 година — Лукреция Гарфийлд, първа дама на Съединени американски щати († 1918 г.) 1832 година — Хосе Ечегарай, испански стихотворец, Нобелов лауреат през 1904 година († 1916 г.) 1834 година — Григорий Мясоедов, съветски художник († 1911 г.) 1846 година — Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.) 1847 година — Фердинанд Фелнер, австрийски проектант († 1916 г.) 1848 година — Всеволод Милер, съветски лингвист († 1913 г.) 1857 година — Василий Богородицки, съветски езиковед († 1941 г.) 1863 година — Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.) 1874 година — Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.) 1877 година — Оле Евинруде, норвежки откривател († 1934 г.) 1881 година — Валентин Волков, съветски художник († 1964 г.) 1882 година — Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.) 1883 година — Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.) 1886 година — Хироши Ошима, японски посланик († 1975 г.) 1889 година — Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.) 1891 година — Рикардо Бакели, италиански публицист († 1985 г.) 1892 година — Георгий Адамович, съветски стихотворец († 1972 г.) 1892 година — Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.) 1894 година — Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.) 1897 година — Жироемон Кимура, японски дълголетник 1897 година — Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.) 1899 година — Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.) 1900 година — Александър Птушко, съветски режисьор († 1973 г.) 1900 година — Ричард Хюз, британски публицист († 1976 г.) 1902 година — Вениамин Каверин, съветски публицист († 1989 г.) 1903 година — Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.) 1904 година — Георги Димитров, български композитор († 1979 г.) 1905 година — Джим Молисън, шотландски водач († 1959 г.) 1905 година — Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.) 1907 година — Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.) 1909 година — Борис Блинов, съветски актьор († 1943 г.) 1911 година — Георги Марков, съветски публицист († 1991 г.) 1912 година — Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 година († 1999 г.) 1922 година — Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.) 1922 година — Куно Кльоцер, немски футболист 1924 година — Вернер Колмайер, немски футболист († 1974 г.) 1925 година — Хю О`Браян, американски артист 1928 година — Алексис Корнер, британски музикант († 1984 г.) 1931 година — Андрей Ершов, съветски програмист († 1988 г.) 1933 година — Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.) 1933 година — Любен Диманов, български художник 1934 година — Жан Циглер, швейцарски политик 1936 година — Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.) 1937 година — Хосе Естрада, президент на Филипините 1940 година — Кърт Ахренс дж., немски авто състезател 1941 година — Виталий Игнатенко, генералния шеф на ИТАР-ТАСС 1942 година — Алан Прайс, клавирист на група Animals 1943 година — Лоренсо Санс, испански бизнесмен 1944 година — Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г. 1946 година — Тим Къри, английски актьор 1948 година — Мая Драгоманска, българска актриса 1949 година — Неждет Моллов, български политик 1951 година — Бари Браун, американски артист († 1978 г.) 1954 година — Тревър Франсис, британски футболист 1955 година — Сергей Рудницки, съветски композитор 1956 година — Волен Сидеров, български политик 1957 година — Африка Бамбаата, американски диджей 1957 година — Мукеш Амбани, индийски бизнесмен 1957 година — Сергей Баталов, съветски артист 1961 година — Анна Герасимова, съветска певица 1962 година — Ирина Нелсън, съветска певица 1968 година — Ашли Джъд, американска актриса 1968 година — Мсвати III, крал на Свазиленд 1969 година — Корнелия Благоева, българска поетеса 1969 година — Жужа Полгар, унгарска (в следствие американска) шахматистка 1970 година — Луис Мигел, мексикански певец 1972 година — Ривалдо, бразилски футболист 1975 година — Юси Яскеляйнен, финландски футболист 1978 година — Габриел Хайнце, аржентински футболист 1979 година — Антоанета Стефанова, българска шахматистка 1979 година — Кейт Хъдсън, американска актриса 1981 година — Мартин Хавлат, чешки хокеист 1981 година — Хейдън Кристенсен, канадски актьор 1987 година — Мария Шарапова, съветска тенисистка 1987 година — Оксана Акиншина, съветска актриса 1988 година — Диего Буонаноте, аржентински футболист 1989 година — Марко Арнаутович, австрийски футболист
Починали
65 година — Гай Калпурний Пизон, римски политик (* неизв.) 1044 година — Готцело I, лотарингски херцог (* 970 г.) 1054 година — Лъв IX, римски папа (* 1002 г.) 1390 година — Робърт II Стюарт, крал на Шотландия (* 1316 г.) 1560 година — Филип Меланхтон, немски теолог (* 1497 г.) 1567 година — Михаел Щифел, немски математик (* 1487 г.) 1588 година — Паоло Веронезе, италианският художник (* 1528 г.) 1632 година — Сигизмунд I, крал на Швеция (* 1561 г.) 1689 година — Кристина, шведска кралица (* 1626 г.) 1768 година — Каналето, италиански художник (* 1697 г.) 1790 година — Григорий Спиридов, съветски адмирал (* 1713 г.) 1813 година — Бенджамин Ръш, американски публицист (* 1745 г.) 1824 година — Джордж Байрон, английски стихотворец (* 1788 г.) 1873 година — Хамилтън Хюм, австралийски откривател (* 1797 г.) 1881 година — Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство (* 1804 г.) 1882 година — Чарлз Дарвин, създател на теорията за еволюцията на типовете (* 1809 г.) 1885 година — Николай Костомаров, съветски историк (* 1817 г.) 1894 година — Сава Доброплодни, български културен деятел (* 1820 г.) 1906 година — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 година (* 1859 г.) 1908 година — Милан Змията, български бунтовник (*? г.) 1914 година — Чарлс Пърс, американски мъдрец (* 1839 г.) 1923 година — Григор Георгиев, български бунтовник (* 1889 г.) 1925 година — Илия Трайков, български бунтовник (*? г.) 1925 година — Стоян Леков, български бунтовник (* 1879 г.) 1930 година — Стоян Загорски, български боен деятел (* 1864 г.) 1933 година — Ангел Симеонов, български бунтовник (* 1892 г.) 1933 година — Васил Николов, български бунтовник (* 1895 г.) 1933 година — Димитър Паликрушев, български бунтовник (*? г.) 1933 година — Дончо Христов, български бунтовник (* 1891 г.) 1933 година — Стоян Георгиев, български бунтовник (* 1898 г.) 1934 година — Александър Морфов, български композитор (* 1880 г.) 1936 година — Антон Костадинов, български бунтовник (* 1878 г.) 1937 година — Уилям Конуей, британски изкуствовед (* 1856 г.) 1937 година — Уилям Мортън Уилър, американски ентомолог (* 1865 г.) 1938 година — Костадин Бояджиев, български бунтовник (* 1880 г.) 1942 година — Михаил Ефремов, съветски военачалник (* 1897 г.) 1949 година — Мате Булев, гръцки партизанин (* 1904 г.) 1949 година — Ото Нерц, немски футболист (* 1892 г.) 1954 година — Методий Попов, български биолог (* 1881 г.) 1958 година — Били Мередит, британски футболист (* 1874 г.) 1967 година — Конрад Аденауер, западногермански общественик (* 1876 г.) 1973 година — Ханс Келзен, австрийски мъдрец (* 1881 г.) 1975 година — Константин Белчев, български бунтовник (* 1874 г.) 1977 година — Гюнтер Бруно Фукс, немски стихотворец (* 1928 г.) 1977 година — Димитър Недков, български бунтовник (* 1883 г.) 1983 година — Йежи Анджейевски, полски публицист (* 1909 г.) 1985 година — Сергей Токарев, съветски етнограф (* 1899 г.) 1987 година — Максуел Тейлър, американски офицер (* 1901 г.) 1989 година — Дафни дю Морие, английска писателка (* 1907 г.) 1990 година — Сергей Филипов, съветски артист (* 1912 г.) 1993 година — Дейвид Кореш, американски просветител (* 1959 г.) 1998 година — Октавио Пас, мексикански публицист, Нобелов лауреат през 1990 година (* 1914 г.) 1999 година — Рагип Яшари, косовски политик (* 1961 г.) 2000 година — Крум Милев, български футболист и треньор (* 1915 г.) 2001 година — Андре дю Буше, френски стихотворец (* 1924 г.) 2004 година — Владимир Капличний, руски футболист (* 1944 г.) 2005 година — Джордж Косматос, италиански режисьор (* 1941 г.) 2009 година — Анатолий Кулешов, съветски музикант (* 1959 г.) 2009 година — Джеймс Балард, британски публицист (* 1930 г.) 2011 година — Елизабет Слейдън, британска актриса (* 1948 г.) 2013 година — Франсоа Жакоб, френски биолог, притежател на Нобелова премия (* 1920 г.)
Празници
Сиера Леоне — Ден на републиката (1971 г.) Венецуела — Ден на независимостта (1810 г.) Англия — Ден на игликата (годишнина от гибелта на Бенджамин Дизраели) Уругвай — Ден на 33-мата патриоти Великден през 1908, 1981, 1987, 1992 2009 (датата, в която най-често се пада празника по Григорианския календар)
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници! Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии. Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Запомнете: Има неистини, има проклети неистини, само че има и статистика!
Примери за подправени вести за ковид:
Лъжа 1: "Италиански духовник умря, откакто отстъпи респиратора си на по-млад пациент " - Манипулация в търсене на сензация . Оказа се, че 72-годишният пасторът дълги години е страдал от тежко заболяване и просто отказал машинката, тъй като я мразел. (истината виж тук https://petel.bg/BBS--Falshiva-novina-e--che-pastor-v-Italiya-e-pochinal--sled-kato-dal-respiratora-si-na-po-mlad-chovek__359373)
Лъжа 2 "Масови гробове за жертви на COVID-19 на остров Харт в Ню Йорк ". Манипулация . Всъщност, остров Харт от век и половина е обичайното място за безконечен покой на нюйоркчаните, чиито близки не са открити или не са се погрижели за своите мъртъвци. (истината виж тук https://petel.bg/Ne--V-Nyu-York-ne-pogrebvat-v-masovi-grobove-pochinalite-ot-koronavirus--Poredna-manipulatsiya-e-__359712)
Лъжа 3 " 5000 медицински сестри умряли в Италия " . Абсолютно подправена вест, както и фотосите с ковчезите в Италия, които се оказаха от нещастието с потъналия през 2015 година транспортен съд със 700 бежанци от Либия в Лампедуза. (истината виж тук https://petel.bg/Ne--5000-meditsinski-sestri-ne-sa-pochinali-v-Italiya-ot-koronavirus--BNR-se-izvinyava-za-nevyarnata-informatsiya__358574)
Лъжа 4 "Швеция се насочва към злополука ". Швеция не се насочва към злополука. (Истината виж тук https://petel.bg/SHvetsiya-prodalzhava-s-liberalniya-podhod-kam-koronavirusa--Kakvo-shhe-stane--ako-se-spravi-po-dobre-ot-ostanalite--__360254)
Лъжа 5 "Източна Европа се оправя по-добре от Западна с ковид ". Политическа операция на локалните държавни управления, с цел да натрупат рейтинг. Просто източноевропейските страни са с по-слаби здравни системи и по-слаба организация и вършат по-малко проби (Истината виж тук https://petel.bg/Zapadnite-medii-zapochnaha-da-razkrivat-istinata--Iztochna-Evropa---nyama-testove--ima-tsenzura-i-izkusheniya-za-diktatura__358072)
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ