19 април 1939 г. Директива №19
На 19 април 1939 година министър председателят Георги Кьосеиванов издава инструкция №19.
С документа публично се признава, че България има териториални аспирации към съседите си. Тъй като не желаеме да се караме с Англия, не си демонстрираме претенциите към Гърция.
За задачата ясно се степенуват българските претенции - приемане на Южна Добруджа до границите, избрани от Берлинския конгрес на 1 юли 1878 година, Беломорска Тракия - в границите от Букурещкия контракт от 28 юли 1913 година и вероятно предадените на Югославия с Ньойския диктат Западни околности.
В подмяна Българя ще остане неутрална при положение на война, само че в случай че такава въпреки всичко избухне, България никога няма да води война с Германия. Всички в Европа знаят, че България желае Южна Добруджа. За задачата намираме и поддръжка в лицето на Русия, Италия, Германия, Англия и други. Въпросът е по какъв начин да накараме Румъния да върне Южна Добруджа без война. През юни 1940 година руснаците дават ултиматум на Румъния да върнат Бесарабия, унгарците си желаят Трансилвания. Германия прави арбитраж и румънците връщат териториите. Германия натиска Румъния да се съберат да договарят с България през август. Тежки договаряния. Румънците си желаят Балчик и Силистра. Българите желаят териториите от Букурещкия кротичък контракт от юли 1913 година
Наследникът на Кьосеиванов като министър председател - Богдан Филов даже желае да си ги вземе със мощ, само че не го прави. На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската конвенция. Около 80 000 румънци би трябвало да се изселят от България и 60 000 българи от територията на Румъния. България е подкрепена от Съюз на съветските социалистически републики, Германия и Англия. Руснаците подкокоросват България да си върне и Северна Добруджа, а отговора на България е, че не е тя не е луда да граничи с Русия! Започва напън от страна на Русия за това България да се включи в Tристранният пакт. Това е единствено краткотрайно. Мусолини декларира, че ще нападне Гърция и предлага на България да я атакуван дружно. Идва специфичният делегат на американското държавно управление Уилям Доневан и убеждава царя да остане безпристрастен. Идва персонално обръщение Българя да не атакува Югославия и Гърция. България няма нищо срещу, зависи обаче какъв брой дивизии ще и изпратят. Накрая идва и руски делегат Аркадий Соболев. Той носи предложение на Борис за пакт, че България няма да води война с Русия. Русия дава обещание, че няма да трансформира строя и й дава Източна и Западна Тракия.
Соболевото предложение е отхвърлено, само че в края на 1940-1941 година би трябвало към този момент да се вземе някакво решение и на 20 януари държавното управление взема решение да се причисли към Тристранния пакт, само че с по-късна дата. Хитлер би трябвало да смаже Русия. Той би трябвало да мине през България, а тя от своя страна би трябвало да реши по какъв начин: като другари или като врагове. Правителството взема решение, че е по-добре да минат като наши съдружници. На 1 март 1941 година Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт, с който България влиза във войната. Малко след нас и Югославия също се причислява към пакта. След това в Югославия става прелом и тя подписва........ с Русия.
На 6 април 1941 година немска офанзива против Югославия и Гърция. В тази офанзива не вземат участие български войски, само че поради това, че дават терен Югославия бомбардира Кюстендил. Май месец български войски заемат Вардарска Македония и Западна Тракия. Там е въведена и гражданска администрация. Прекъсват се мостове, пътища, мостове, учебни заведения. Нецяла Западна Македония е дадена на България. Една част се дава на Италия (заради албанците). Те държат и Албания. Западна Тракия: в източната й част (Дедеагач – Свиленград) се вкарва немско администриране. На 22 юли 1941 година Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики.
С документа публично се признава, че България има териториални аспирации към съседите си. Тъй като не желаеме да се караме с Англия, не си демонстрираме претенциите към Гърция.
За задачата ясно се степенуват българските претенции - приемане на Южна Добруджа до границите, избрани от Берлинския конгрес на 1 юли 1878 година, Беломорска Тракия - в границите от Букурещкия контракт от 28 юли 1913 година и вероятно предадените на Югославия с Ньойския диктат Западни околности.
В подмяна Българя ще остане неутрална при положение на война, само че в случай че такава въпреки всичко избухне, България никога няма да води война с Германия. Всички в Европа знаят, че България желае Южна Добруджа. За задачата намираме и поддръжка в лицето на Русия, Италия, Германия, Англия и други. Въпросът е по какъв начин да накараме Румъния да върне Южна Добруджа без война. През юни 1940 година руснаците дават ултиматум на Румъния да върнат Бесарабия, унгарците си желаят Трансилвания. Германия прави арбитраж и румънците връщат териториите. Германия натиска Румъния да се съберат да договарят с България през август. Тежки договаряния. Румънците си желаят Балчик и Силистра. Българите желаят териториите от Букурещкия кротичък контракт от юли 1913 година
Наследникът на Кьосеиванов като министър председател - Богдан Филов даже желае да си ги вземе със мощ, само че не го прави. На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската конвенция. Около 80 000 румънци би трябвало да се изселят от България и 60 000 българи от територията на Румъния. България е подкрепена от Съюз на съветските социалистически републики, Германия и Англия. Руснаците подкокоросват България да си върне и Северна Добруджа, а отговора на България е, че не е тя не е луда да граничи с Русия! Започва напън от страна на Русия за това България да се включи в Tристранният пакт. Това е единствено краткотрайно. Мусолини декларира, че ще нападне Гърция и предлага на България да я атакуван дружно. Идва специфичният делегат на американското държавно управление Уилям Доневан и убеждава царя да остане безпристрастен. Идва персонално обръщение Българя да не атакува Югославия и Гърция. България няма нищо срещу, зависи обаче какъв брой дивизии ще и изпратят. Накрая идва и руски делегат Аркадий Соболев. Той носи предложение на Борис за пакт, че България няма да води война с Русия. Русия дава обещание, че няма да трансформира строя и й дава Източна и Западна Тракия.
Соболевото предложение е отхвърлено, само че в края на 1940-1941 година би трябвало към този момент да се вземе някакво решение и на 20 януари държавното управление взема решение да се причисли към Тристранния пакт, само че с по-късна дата. Хитлер би трябвало да смаже Русия. Той би трябвало да мине през България, а тя от своя страна би трябвало да реши по какъв начин: като другари или като врагове. Правителството взема решение, че е по-добре да минат като наши съдружници. На 1 март 1941 година Богдан Филов подписва във Виена Тристранния пакт, с който България влиза във войната. Малко след нас и Югославия също се причислява към пакта. След това в Югославия става прелом и тя подписва........ с Русия.
На 6 април 1941 година немска офанзива против Югославия и Гърция. В тази офанзива не вземат участие български войски, само че поради това, че дават терен Югославия бомбардира Кюстендил. Май месец български войски заемат Вардарска Македония и Западна Тракия. Там е въведена и гражданска администрация. Прекъсват се мостове, пътища, мостове, учебни заведения. Нецяла Западна Македония е дадена на България. Една част се дава на Италия (заради албанците). Те държат и Албания. Западна Тракия: в източната й част (Дедеагач – Свиленград) се вкарва немско администриране. На 22 юли 1941 година Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ